Съотнасянето на едно конкретно място – ТУК, към някаква надхвърляща го представа за свят – НАВСЯКЪДЕ, е отношението, с което са създадени повечето от проектите на „Отворени изкуства”. Ето защо, юбилейната изложба на фондацията, отбелязваща постигнатото през последната декада, не може да бъде финализирана – тя продължава своя диалог с общността и взаимодействието си с градската среда. Времето между 15 и 31 септември 2017 г. се оказва недостатъчно, затова и разказът за случилото се в Пловдив продължава да бъде в зона с висока плътност – умовете и инструментите, породили и задвижили изложбата, продължат да работят за нейното продължаване отвъд конкретното време-и-място.
Владия Михайлова, куратор на юбилейната изложба „ТУК НАВСЯКЪДЕ. 10 години Фондация Отворени Изкуства”, назова важни места от програмата, на които да се спрем, и в които да се зачетем, защото за тях ще се говори още дълго. И има защо.
Вече десет години „Отворени изкуства” дават неопровержими аргументи, че са гражданска структура, която удовлетворява необходимостта от разбиране и достъпност на съвременната култура. Фондацията изгражда мрежи за взаимодействие между съвременните междужанрови форми и символите на историческата памет, грижи се за местата, които събират способността за единно естетическо преживяване на света ни и влага усилия за продуктивното отваряне на този монолитен свят навън.
„Една институция на изкуството е доказана тогава, когато успява не само да съществува, но и да комуникира и представя себе си спрямо онова, което иска да постигне”, уверена е Владия. Как? Като създава нов облик на неглижирани, но знакови градски пространства и работи за превръщането им в нова културна реалност. И още – с разширяване и промяна на възприятията към даденостите, с решителната убеденост, че може да се въздейства върху тяхната веднъж-вече дадена и неподлежаща на промяна форма.
„Да се покаже в изложбена зала архивът на организация, чиито реален живот се случва навън в града, а каналите ѝ на комуникация са социалните мрежи, е сложна задача. Затова и пред вас е изложба, която не се опитва да се затвори, но да продължи улицата в пространството на бившия магазин „Детмаг Снежанка”, казва Владия. И ни съветва да се вглеждаме в детайлите, да се посмеем на визуалния виц в тях, да бъдем бдителни към онова, което ни убягва. Например да потърсим с поглед „Циментови затъмнения” от Исак Кордал – смалени фигурки, запечатали рутинните задачи на съвременния човек и поставени на неочаквани места в града. Става дума за движение в рамките на система от споделени ценности, които „циментират” дадена общност в нейното (не)възможно „органично единство”.
Подходът, който избира Владия, ни въвлича в тази динамика на съживяване на пространствата чрез взаимодействие със средата. Наблюдаващите влизат и излизат от рамката, събират парчетата от пъзела и сами оформят усета си за цялото, ангажирани са в мисловно „дописване” и в концептуално съучастие.
„Отворени изкуства” възниква и се развива изключително органично спрямо градската действителност – един проект прелива в друг, а изложбата, като част от „НОЩ/Пловдив” 2017 г., концентрира основния събитиен обмен на фондацията под възстановения с тебешир надпис „Детмаг Снежанка” от Димитър Механджийски. Дизайнът на интериора също е част от изследването на самата среда – тук важна фигура е архитектът Методи Хаджийски и неговият проект за библиотека – конструктивен елемент, с който по-нататък изложбата ще пътува.
Голяма част от проектите, които фондацията е представяла или подкрепяла през годините, са интердисциплинарни и доказват продуктивното сътрудничество между изкуство и технологии, между дизайн и градска среда, между съвременно изкуство и урбанизъм… Както изтъква Ивайло Дичев[1] „Гражданството не е само обитаване на установени веднъж завинаги територии, а едновременно с това – движение, завоюване, присвояване на социополитически пространства. Друг начин да го кажем е, че ние винаги обитаваме най-малко два свята: онзи, който заварваме, и онзи, който смятаме, че ни се дължи.” Този втори „необходим” свят трябва да намира ресурси за обнова на „заварените” светове, да ги провокира, да раздвижва символните вселени. „Фондация „Отворени Изкуства” възниква от необходимостта (както споделят нейните основателки – Веселина и Катрин Сариеви) да се създаде структура, която да канализира и управлява ентусиазма около първите издания на „Нощта на музеите и галериите” – първият и най-дългогодишен проект на фондацията, превърнал се днес в мултижанровия фестивал „НОЩ/Пловдив. Именно тази необходимост – да се проправят пътечки, да се отварят пространства, да се направи по-достъпна „високата” култура, но същевременно с това да не се отиде в кича, се превръща в двигател на развитието на организацията по принцип”, добавя Владия. „През годините фестивалът се развива и надгражда, така че да създаде условия и среда за комуникиране на много разнообразно културно съдържание, което включва както по-традиционната култура, така и съвременното изкуство; то е и образователно, и спектакуларно, случва се и навън в града, и в самите институции и поставя на една карта музеи, галерии, читалища, градски пространства, клубове и др.” Владия включва в юбилейната програма рекламната кампания за „Нощ” 2008 г., която е с акцент върху нощните облекла и интериори, и проекта на Иван Мудов – създаването на музей за съвременно изкуство в Регионален Исторически музей – Пловдив през 2010 г. в рамките на „Нощта”.
Проектът „Беседка за града”, като едно живо пространство на разговор, прераства в работа по „Алтернативна карта на Пловдив”, която топографира познанието за неочевидното в града. Инсталацията във връзка с алтернативната карта е дело на Лъчезар Бояджиев, а беседката в изложбеното пространство е пресъздадена от Методи Хаджийски – на монитори се виждат някои от записите на изданията на „Беседката”, както и други проекти, осъществени в градските предели от „Отворени изкуства” (от различните маршрути на алтернативната карта е извадена по една локация, за която се събират разкази и спомени от хората, за които тези места са важни).
Изложбата „ТУК НАВСЯКЪДЕ. 10 години Фондация Отворени Изкуства” дава глас на партньорите и приятелите на фондацията през годините, показва творби на някои от художниците, които са свързани с нейната дейност или пък са близки до идеите на различни проекти, представя и нови произведения, подготвени специално за юбилея. В изложбата има още няколко точки, които дават информация за работата на „Отворени изкуства” от 2007-а насам. Представен е колаж от различни интервюта (зад камерата е Калин Серапионов) – записаните разговори са свързани и с онлайн каналите, чрез които фондацията съ-участва в публичния живот. Работата „Половин истина” на Правдолюб Иванов също е отворена към комуникация с градската среда – усещането за „хаотично” и „забързано” налепени плакати напластява палимсестни натрупвания от предишни, полувинчати и неразгадани истини. В централното пространство се разгъва колаж-анимация от всички карти на „Нощта”, които увеличават разгъвките си във все повече точки за събития – проектът е на Петко Танчев. За изложбата на фондацията Светлана Мирчева работи с глаголи от лекции на платформа „Въведение в съвременното изкуство”. Композицията ѝ от думи „Голи глаголи” показва как действа съвременното изкуство, кои са двигателните (а и противопоставителните му сили) в средата, която обживява. „Перото на пауна” е 7-минутен колаж от Димитър Шопов с фрагменти от „National Geographic”, „You Tube” и образи от социалните мрежи – онова ярко опъстряне, с което се перчим пред другите. В този кратък антиутопичен филм за бъдещето, недостатъците от това, че българите не са в крак с времето, се оказват и най-големите им предимства. Различието, субективното различие, което нашето би могло да конструира, се проявява в една динамика на прецедента. Според Владия „трябва да сменим перспективата за догонване, с перспективата за усъвършенстване, за подобряване. Така шансовете да бъдем автентични в това, което правим, да бъдем разпознати, оценени, самите ние да бъдем следвани, са много по-големи.”
Гласовете на приятелите също са много важни – интервюирани са хора, които имат различни пресечни точки с визиите на „Отворени изкуства” и са допринесли за развитието на отделните проекти. Сред тях са Надя Захариева от фондация „Америка за България”, Стефан Стоянов, който като заместник-кмет на Пловдив, споделя добрите ползи от дейността на фондацията за развитието на града, Амелия Гешева, зам.-министър на културата, Георги Лазаров, създател на студио „Пункт”, което стои зад голяма част от визуалната идентичност на проектите на фондацията, Томас Щьолцл, с когото фондацията създава проекта „Fluca”… Георги Стоев пък изследва икономическия ефект от едно некомерсиално събитие, каквото е „Нощта” (икономическите аспекти показват колко устойчиви са социалните и културните дейности). Изложбата представя и инсталацията на Лъчезар Бояджиев – „дигитално тяло” и художествена рефлексия на „Алтернативна карта” в една не толкова документална, колкото физическа и телесна карта – градът в нея е видян като безкрайна осцилация, която може да разширява възможните си пространствени измерения във всички посоки. Личността разпознава себе си като част от общност – като построение на словесен (запазил разказа за себе си) и материален (учредил нова карта) конструкт. Защото „накъде гледа Пловдив? Към Пекин, може би към Калкута или Мексико? В момента светът е много фрагментиран и се променя със скорости, които задминават възможностите да разсъждаваме с такива устойчиви представи”, напомня Владия. „Близка утопия“, проект на финландските артисти Мика Савела и Хенрик Друфва (Selim Project), представя атлас, който разгръща спекулативни картографии и фикционални колекции в едно дизайнерски ориентирано проучване на „други” посоки, в които световното развитие би могло да поеме. Разделението между „тук” мястото и „там” – онлайн средата и социалните мрежи, го няма. Пространствата необратимо се пресичат. И в реалността, и в утопичните ѝ прочити.
От архивната ретроспекция са подбрани и други важни проекти за фондацията. Художествена реакция на градското пространство е и фрагмент 42 от „Проект 0” на Кирил Кузманов, който тръгва с нагласата да ре-активира публичното въображение за конкретно място, да изследва и коментира ненатрапчиво стереотипите на живеене и способностите за разумно обитаване. Идеята е да се изгради двойна огледална стена, която да пресече перпендикулярно и да затвори ул. „Златарска” в пловдивския квартал „Капана”, който през 2010 г., когато проектът стартира, изглежда като едно напуснато, занемарено, препаркирано и хаотично пространство. „Двойното огледало се настанява там, за да подмени реалността и да можеш да видиш себе си като част от града, заставайки пред огледалото – гледащ напред, но и виждащ себе си като участващ в средата”, споделя Владия. Стремежът и инвестицията в отварянето на различни пространства и търсенето на нови идентификации с мястото и с общността, е мотивацията, която стои и зад други проекти на фондацията. Един от тях е „Улица Отец Паисий”, който се случва под формата на фестивал между 2010 г. и 2013 г., и е свързан с изследването и преосмислянето на историята на улицата в центъра на града. В изложбата се виждат кратки видеа (реализирани със съдействието на БНТ), които показват как улицата се открива пласт след пласт в един и реален, и имагинерен образ от Антон Цанев.
„Не на последно място, изложбата представя „кухнята” на организацията, открехва онзи скрит административен прозорец, който показва как се удържа структурата и къде е костната система на една жива, непрекъснато активна и само-създаваща се форма.” В „кухнята” документите са на масата – явни и прозрачни. Проектите – и случилите се, и онези, които са останали в зародиш и по една или друга причина не са достигнали до широката публичност, седят открито и чакат да бъдат обсъдени.
За финал Владия споделя, че е избрала мотото на цялата юбилейна програма и на тази изложба да бъде „ТУК НАВСЯКЪДЕ”, за да покаже как изкуство, което се случва на конкретно място, може да комуникира и да очертава мрежи с целия свят и да е част от една етика и отношение, които прескачат ограниченията.
Точно затова изложбата ще бъде адаптирана на английски език и ще продължи да пътува. Отвъд собствените си граници.
[1] Дичев 2009: Дичев, И. Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване. София: Просвета, 2009, 7–8.
*Текстът е публикуван в „Литературен вестник”, бр. 33, 18–24.10.2017, стр. 16.