Ателие на Атанас Хранов – в дома на културата „Борис Христов”, служебен вход на гърба на срадата
Няколко крачки преди „Златната круша” и значително повече и по-мъчителни (особено след 
тежка петък вечер във Фабрик), легнало гордо на паважа на „Отец Паисий” се намира седмото тепе. Не! Не онова, което събориха, за да павират улиците и след това построиха мол – за него друг път. Това, за което аз говоря, е златно, не толкова масивно и сравнително по-младо. И макар че винаги си стои там, често в забързаните делнични дни, го подминаваме. Но то не ни се сърди и продължава да блести гордо под лъчите на тракийското слънце. Бащата на Седмото тепе – художникът Атанас Хранов – твърди, че пловдивчани може с години да не забележат творението му, но когато е дошло време, винаги ще го съзрат и то ще ги накара да се усмихнат.
А колкото до Атанас Хранов, ако течението магически реализъм съществуваше не само в литературата, а и в изобразителното изкуство, то със сигурност пловдивският художник би бил най-яркият пример за течението, такъв какъвто е Маркес по отношение на литературата.
Вдъхновил се от пътуването си до Чили и посещението на къщата на Пабло Неруда, Хранов започва работата си по проект, в който рисува върху носове на кораби. „Идеята е, че носът на кораба първи навлиза в пристанището и първи вижда новите хоризонти, но и той е този, който първи напуска брега”, споделя артистът.
За концепцията, която стои зад така наречената скулптура „Чайниците на Балтазар”, художникът споделя, че силно впечатление му е направила ролята на чайника като медиатор между нашият свят и света на мистичното. Както и уникалността му като предмет от бита. „Чайникът е единственият съд, който служи само за едно нещо – в него да се вари чай. Докато с ножа можем да режем и основното, и десерта, а в тенджерата се варят еднакво добре и вода, и зеленчуци, в чайника не можем да варим друго освен чай.”
В края на разговора ни, артистът споделя за настоящия си проект Take it easy, с който цели да създаде нестандартни и запомнящи се картички и сувенири за посетителите на Пловдив. Тези сувенири едновременно ще забавляват и ще напомнят за хубавото време, прекарано в града. А самият бранд може стане емблема на града, олицетворяваща философията на пловдивчани за безвремието и тоталната липса на грижи.
По време на „Нощта” ателието на Атанас Хранов ще бъде отворено за ограничен брой посетители, които предварително ще трябва да заявят посещението си. За работата на пловдивския артист ще говорят изкуствоведите Теодора Константинова и Радослав Механджийски
Ателие на Любомир Кръстев – улица “Петко Каравелов” 26 – до Пешеходния мост
Сградата, която Любомир е избрал за свое ателие, има интересен дух, разказва той, а и в плюс е фактът, че негови колеги също работят там – това е място, на което се обменят идеи и хората се зареждат с мотивация.
За Любомир идеята едно такова пространство да се отвори за кратко и хората да надзърнат вътре, макар и първоначално да е търсено именно за своя ефект на затвореност и уединеност, е не само полезна за него, но и за творбите му. Тъй като те се показват в работната среда, в която се случва цялата магия по създаването им.
Тази година ателие Любомир Кръстев ще участва с проекта “Scarfield”, който, както миналогодишния “The industrial temple”, ще представлява смесица между статичното и динамичното – картина с добавени Ьвижещи се елементи. Интересното в тазгодишната творба е това, че на пръв поглед е обикновен пейзаж, но буди любопитството с „кървави“ елементи в своя център.
Ателие на Динко Ангелов – улица “Петко Каравелов” 36 – до Пешеходния мост
Отново помещаващо се в някогашната Окръжна болница в началото на Пешеходния мост, ателието на Динко е изпълнено с безброй много цветове, струящи от картините, разположени във всяко кътче на стаята. От 20 години той твори по теми, свързани с машините и тяхната (р)еволюция.
Концепцията за тазгодишния проект изхожда от българския фолклор, обяснява Динко, за да достигне до фолклора на бъдещето. Сурвачка, бъдник, кавал, точилка – всичките изградени от машинни части и съществуващи в годините, в които хората вече са изчезнали и са изместени от машините – по-съвършените същества. Според Динко след еволюцията и усъвършенстването на машините идва нуждата от ритуали и обреди; те, както човечеството, също ще се нуждаят от фиксиране на една „супер личност“ – някакво божество, идол, а това води до създаване на традиции, които художникът показва в своите творби.
Автори: Магдалена Стоева и Цветелина Кирилова
