Философската фантастика на Боян Манчев

Книгата “Облаци. Философия на свободното тяло” на Боян Манчев ще бъде представена в “Нощ/Пловдив” в необичаен спектакъл с участието на актьорите от “Метеор”. Първото сценично превъплъщение на философски фрагменти от книгата бе на нейната премиера в Дома на киното в София. Този път участват и японските философи Ясуо Кобаяши и Футоши Хошино.

„Облаци” поставя въпроса за свободата на тялото и метаморфозата на субекта, опитвайки се да разпали въображението отвъд ограниченията на закостенелите форми. Книгата въвежда нов радикален метод, определен от Манчев като „философска фантастика”.

Научната класификацията на облаците като явление всъщност е започнало със съзерцание. Затова ли не може една книга, озаглавена „Облаци”, да бъде чисто теоретична, тя непременно е и поетична?
Струва ми се, че съзерцанието, както и стимулирането на въображението, породено от облаците действително е в началото на тази книга и вероятно в началото на науката, която наричаме метеорология. И която по някакъв начин се оказа основното вдъхновение и предложи понятния регистър на моите „Облаци”. Много интересно е, че Люк Хауърд, който създава въпросната класификация е съвременник на големите романтически поети и много от тях се вдъхновяват от него, между които Гьоте, Шели… В същото време той прави една строго научна класификация. Той се опитва да съчетае момента на съзерцание с един строго научен понятиен подход. И това напрежение на мен ми се стори много интересно. Тоест строгостта на езика и вдъхновението и потенциала за развихряне на въображението, който стои зад този език. По някакъв начин, без да си го поставям за цел, вероятно това напрежение се е отразило и на структурата и езика на моите „Облаци”.
Всъщност книгата има доста експериментален характер, тя не е традиционна , още по-малко академично философска книга. По-скоро се вписва в традицията на този тип философстване, който започва с предсократиците и който стига, да кажем, до 20 век. Тя има една фрагментарна форма. Писана е в продължение на десет години, откогато и датира тази идея да напиша такъв тип книга. Но окончателното композиране на фрагментите направих последните две лета вън от градовете. Често – на Черно море, в съвсем усамотени места. Това по някакъв начин се отразява на структурата на книгата, както и на съдържанието й. Често фрагментите следват някаква логика на съзерцание, на блуждаеща мисъл, на въображаеми присъствия на мисълта. Между четирите части има две, които са по-структурни. Историческата част, която говори за Люк Хауърд, се опитва да мисли именно статута на философското понятие, когато то се сблъсква с динамичните природни феномени, доколкото идеята за метаморфоза, за промяна, за трансформация е била винаги в основата на моя философски проект. А от друга страна заключителната глава е посветена на това, което наричаме удоволствието на облака. Там се опитвам да мисля облака дори като субект на удоволствието и това е свързано с моя опит да мисля тялото във философска перспектива. И там за пръв път в книгата, освен, да кажем, природни явления и сили, се появяват и силите на изкуството. Защото аз мисля една известна картина, която се намира във Виена в музея за история на изкуството Юпитейр и Йо и пресъздава небезизвестната митологична сцена на похищението на Йо от Юпитер във формата на облак.
Думите „теория” и „театър” имат обща етимология, това ли дава концептуална обосновка на сценичната интерпретация на текста, която ще видим в „Нощта”.
Вие тук ми давате някакъв подстъп към тази връзка. Разбира се, думата „теория” идва от идеята за съзерцание, в този смисъл разкрива тази сетивна материалност на опита, който е залегнал в основата на книгата. И от тази гледна точка действително връзката с една сценична, насищаща пространството с ефекти и някакви особени сетивни присъствия, преработка на книгата е по някакъв начин естествена. Разбира се, първото ѝ сценично трансформиране беше в рамките на нейното представяне, но след това много пъти ме питаха дали този спектакъл може да се види отново. Тоест той се възприе действително като спектакъл. Това се дължи на работата на Ани Васева с нейния екип от „Метеор”. В постановката бяха включени петима от нашите актьори. А сега отново ще има поне петима души на сцената, между които един млад японски философ, мой приятел и също така възпитаник, Футоши Хошино, който , подобно на нас, има голям интерес към изкуствата и мисълта за природата, към които се приближава през една специфична японска философска традиция.
Ще бъде ли в синхрон неговият текст с Вашия?
Това не е сигурно, но така или иначе моят текст е изграден от фрагменти. Аз съм се опитал да пресъздам до някаква степен спонтанен и често пъти синкопен ритъм на мисълта. В този смисъл моите фрагменти често са дисхармонични , те влизат в някакво напрежение и дори в конфликт помежду си. Така че тези конфликти са добре дошли. А и освен фрагментите на Хошино, аз ще интегрирам и фрагменти на моя много близък приятел големия японски философ Кобаяши Ясуо, който този път няма да бъде с нас, защото самият той ще поставя театрален спектакъл в Индия. Но написа специален текст, поетичен бих казал, също с философска плътност, който се казва „Нощта на облака”. И който също ще стане част от корпуса на моите „Облаци”. Така че по някакъв начин тези „мои” облаци се разтварят към едно общностно поле на философията и поезията.

Част ли е книгата „Облаци” от присъщите Ви занимания с различни аспекти на метаморфозата?
Да, тя е изцяло вписана в тези занимания. По някакъв начин тя се явява пролегоменален текст на един по-общ философски проект, който аз обозначавам с рискованото наименование „философска фантастика”. И това е казано в самата книга. Но този проект ще бъде поредица от съчинения, върху които аз работя усилено в последните години. „Облаците” в някакъв момент бяха мислени като първи том на философска фантастика, но точно преди около година осъзнах, че те придобиват доста плътна консистентност и стават едно вероятно етерно, вероятно динамично тяло, но те образуват някакво тяло. Така че аз реших да му позволя да следва своя път, който е вече автономен. И в този смисъл онагледява тази идея за една не само динамична сила и форма, в която ние се вписваме, но и за динамичните сили, които движат субекта. Така че моята книга вече е отделена от мен, тя е автономно тяло и тя може да следва своя метеорен път.
Тайна ли са другите части на проекта „Философска фантастика”?
Някои от тях не са тайна, защото са няколко митологични фигури, с които аз работя от доста време. Например фигурата на митичната тъкачка Арахна, която се появява в „Метаморфозите” на Овидий, както и фигурата на Пандора, първата смъртна жена, която обаче е изкуствено създадено същество. Между другото по Пандора аз вече имам завършен текст на друга книга, само че на немски език. Тя беше текст на представление, поставено в Берлин и Виена и се надявам да бъде видяно и в София. Представлението е на един берлински колектив – „Четвъртият свят” (Vierte Welt) под ръководството на Дирк Чеслак? И този текст също ще бъде основна част от корпуса на моята „Философска фантастика”. Освен това се появяват и по-абстрактни философски категории и сили, като силите на Хаос, Ерос , Гея… Тези несътворени първи… неща… не мога да кажа създания, защото те не са създадени.
Вие сте част от театър „Метеор”, който ще представи сценично книгата и който отново репетира Ваш текст. Наричам го „театър”, но всъщност това е общество, което не може да се събере в едно определение. Каква е новата ви съвместна одисея?
„Метеор” е много особена форма, ние не знаем как да го наречем, не е група, не е в никакъв случай компания или творчески колектив. Ние го наричаме съзаклятие, с едно намигване разбира се. Групата неизменно е свързана с работата на Ани Васева и Леонид Йовчев. Моето участие в последните години се сведе до една по-скоро идеологическо-манифестна теоретична работа, по простата причина, че не оставаше достатъчно време да се впиша в работата с текстове. Излезе една поредица от представления в последните години, в които аз нямам пряко участие – „Малдорор”, „Пиеса за теб”, „Тотална щета”, „Лъвкрафт”… Но сега, за пръв път от времето на „Пиеса за умиране” и „Франкенщайн”, аз работя по текст за „Метеор”, който се нарича „Пътуване към Ада”. Така че в момента текат усилени репетиции с една доста разширена група, която интегрира наскоро няколко по-млади от Леонид актьори – Емона Илиева, Мария Панайотова и Валери Георгиев. Премиерата се очаква в началото на октомври, тоест две седмици след пловдивското представяне на философския театър „Облаци”. Така че те ще са, мисля, в силно инфернална вълна в този момент. Кой знае, това може би ще се отрази и на постановката, която ще видим в Пловдив.