Цветелина Иванова – Св. Климент Охридски
Петима фотографи, завършили британския университет в Портсмут, показват работата си заедно за първи път в Нощ/Пловдив, 2017. Те разказват за живота си на Острова и търсят различните лица на Прехода – от мощните социални процеси към нов обществено-политически стил на живот в България след промените до съкровено личните преходи от „онзи, който съм бил” до „този, който съм сега”. Те знаят, че Преходът трябва да е колективен и е важно общото ни участие в него (никой не е самотен остров, част от архипелаг сме, под който всички сме дълбоко и неразривно свързани). Погледът им към своето е изключително ценен – отдалеч се вижда онова, което дистанцията откроява като важно. И все пак, за петимата ни талантливи герои, има „места”, които никога не са напускали – ароматите от детството, топлината от прегръдките на близките, гледките и лицата, чието заснемане ги е убедило, че има защо да насочват обективите си ТУК и НАВСЯКЪДЕ.
Вие сте група талантливи и отличими в персоналните си прояви фотографи. Как се роди идеята за съвместната ви изложба?
ЦВЕТЕЛИНА:
„Нощта” е главната причина да направим точно тази групова изложба.
Открихме, че има много взаимно допълващи се теми и идеи в нашите проекти. Фактът, че всеки от нас е емигрант и до някаква степен имаме сходна съдба, ни кара да се чувстваме допълнително близки и въодушевени да покажем работите си съвместно, именно в България, откъдето сме тръгнали – от Пловдив, Стара Загора, Асеновград и София.
ВЕРА: За мен „Нощта” е много близко до сърцето ми събитие. От 2013 г. доброволствам към „Нощта” с фотозаснемане и като писател в блога. Винаги съм искала да участвам в „Нощта”. Много се радвам, че тази мечта се осъществява чрез съвместното ни представяне на фотографии, свързани с България.
Обучението в британския университет „Портсмут” ли ви събра? Какви са професионалните профили на участниците в изложбата?
ВЕРА: Да, до голяма степен. Всички сме завършили бакалавър по Фотография в Университета в Портсмут. Криста и Лина през 2015 г., Красимира през 2016 г. (сега тя кара своята магистратура по Фотография), а аз и С. се дипломирахме тази година.
Вера Хаджийска/ Красимира Буцева/ Криста Дюлгерова/ Цветелина Иванова
По-лесно ли е да формулираш представата си за „своето”, когато го погледнеш от разстояние и с известно отстранение?
ЦВЕТЕЛИНА: Разстоянието от Родината определено повишава носталгичното чувството към известното, познатото, своето. Когато някой прекара години, опитвайки се да навакса и да догони нивото на местните жители и връстници, от които е обграден, вниманието се насочва в посока, противоположна на тази към родната страна. Това чувство, лично за мен, пречи, вместо да помага за формулиране на представа за „своето” – до такава степен, че след 10 години в Англия и 13 в България, аз не съм сигурна в това кое да наричам „свое”.
Цветелина Иванова – Св. Климент Охридски
Чувството на чуждо у мен е много по-силно от това на „свое” и в двете държави.
КРИСТА: Отдалечаването или напускането от родната страна със сигурност кара човек да се замисли върху ценностите си. Може би понякога трябва да се отделиш, за да осъзнаеш и оцениш какво имаш. В повечето случаи хората прекарват прекалено много време, фокусирани върху чуждото, не осъзнават какво имат и го приемат за даденост.
ВЕРА: Не бих казала, че е по-лесно. Различно е.
Когато живееш в чужда държава, придобиваш необичайна връзка с родната страна.
Липсват ти роднини и приятели, липсва ти това, с което си отраснал, но започваш да свикваш с новата културна среда и да забелязваш прилики и разлики, и естествено, да сравняваш всичко с родното.
Вера Хаджийска – Кралство Чамла
Вашата работа е фиксирана върху темата за миграцията в личен, семеен и глобален аспект. Специално внимание обръщате и на носталгията като индивидуално и социално преживяване. Каква е причината да се насочите именно към тези тематични ядра?
КРАСИМИРА: Причините са лични, естествено, всеки от нас като артист е избрал темата си напълно индивидуално.
Интересно е как работите ни се допълват, без значение, че това никога не е била целта им.
В началото на 90-те, след падането на режима, започва огромната миграция на народа ни, която е свързана с различни причини и фактори и вече е доста забележима. Носталгията към миналото може да се разпознае в очите на всеки от по-възрастното поколение, който е изживял младостта си тогава.
Обединяваща е нашата обща носталгия – към дома, към детството, към всичко отминало – носталгията ни за това, че порастваме, че губим себе си в бързината на живота.
КРИСТА: За всичките ми 19 години, в които живях в България преди да замина, нямах възможността да пътувам много и нямах голям интерес към културата и историята ни. Чак когато заминах да уча в чужбина, постепенно започнах да се връщам и да преоткривам неща, свързани с родната ни страна. Може би интересът беше породен от това, че се отделих и се сблъсках с различна култура и идеали, повлия ми и любопитството на другите хора към България, които чрез мен искаха да научат повече за нея.
Криста Дюлгерова – Родопите
ЦВЕТЕЛИНА: Носталгията е непосредствена, когато става дума за миграция, била тя против волята или по избор. Мисля, че това е едно от най-силните чувства към Родината, без значение колко отдавна е мигрирал човек. Следователно по тази причина,
понятието за миграцията е очевидно в профила и работите на всеки един от нас.
Всички тези тематични ядра са най-силно преживени и присъстват във въображението на артистите в изложбата. Доказано е, че настоящите проекти са плод на реални преживявания и лични познания, тъй като артистите изразяват истински дълбоки мнения, възгледи и чувства.
Какви са очакванията ви за предстоящата „Нощ”, какво е настроението около подготовката за съвместната ви изложба?
ЦВЕТЕЛИНА: Настроението е много вълнуващо, тъй като за някои от нас това е първа изложба на родна земя и съответно първата възможност за покана на близки, роднини и приятели от детството. За мен най-вълнуващо е, че моята баба, която е вдъхновила голяма част от проекта ми, ще има възможността да види моята работа в изложба за първи път.
Какви цели си поставя колектив „Преход” с първото си участие в събитията на „Нощта”?
ЦВЕТЕЛИНА:
Целта ни е да въведем нашите профили в българското изкуство и да запознаем обществото с нашите възгледи и мироглед.
Да поставим начало, да установим контакт с българската публика и да кажем, че не сме забравили откъде сме тръгнали!Да информираме институции и артистични среди, че ни има и че работим по теми, свързани с личните ни емоции и възприятия, макар и далеч от България.
Надяваме се да развием и разширим темите, които разработваме и индивидуално, и като група. Искаме да дадем начало на нашите изяви на родна земя и не само да повторим участието си в „Нощта”, но и да намерим още нови поводи и събития, в които да се включим.
Красимира Буцева – Парченца червено
КРАСИМИРА: Бихме искали да създадем поле за разговор и дискусия, между нашите посетители и нас самите. Искаме нашата работа да накара хората да си зададат няколко въпроса и да помислят по друг начин поне за миг или два.
Изборът на изложбено пространство има ли отношение за внушенията на изложбата?
ВЕРА: Със собственика на галерия PLOVEDIV – Симеон Тодоров – аз се запознах покрай подготовката на миналогодишната „Нощ”. Тогава като доброволец за блога на „Нощта” имах удоволствието да интервюирам Симеон и Александра Кевин по повод техните съвместни проекти. Когато решихме да кандидатстваме за Нощ/Пловдив, 2017 и трябваше да търсим галерия за изложбата ни, PLOVEDIV беше първият ни избор. Не само заради страхотната локация в сърцето на „Капана”, но и заради редицата социално ангажиращи проекти и изложби, които досега са били показвани тук.
КРАСИМИРА: Също така това е една от любимите ни галерии в Пловдив!
Как ще въвлечете публиката във вашия Преход? Към какво води той?
КРАСИМИРА: Преходът води към промяна, която май чакаме от вече 28 години.
Преходът води към разбиране, към запознаване с миналото, към приемане на историята ни такава, каквато е, без да я украсяваме и подобряваме.
Мисля, че това се отнася и за нашите творби – бихме желали нашите посетители да погледнат света си по един по-различен начин, след като си тръгнат от нашата изложба.ЦВЕТЕЛИНА:
Бихме искали публиката да разбере мислите и вълненията ни като емигранти.
Искаме да кажем на публиката си, че където и да сме, работим неуморно, вдъхновено, гордеем се да казваме откъде идваме и на нашата възраст (22–24 годишни) сме предизвикали много положителни отзиви и те, естествено, са също и за България!ПРОГРАМА „ГРАД И КУЛТУРА”
15.09.2017 г.
19:00 ч. – 21:00 ч.
PLOVEDIV
ул. Куртевич 3
Колектив „Преход” представя изложба на Красимира Буцева, Вера Хаджийска, Цветелина Иванова, Криста Дюлгерова
/изложба/
