Нощен достъп до „Библиотека за идеи и събития“

Гаро Узунян. Снимка: Силвия Георгиева

Гаро Узунян. Снимка: Силвия Георгиева


Гаро Узунян е изключително деен човек, който в последните пет години се занимава с изкуство, арт събития и арт заведения в опити да промени средата. Обича да танцува и стъпка по стъпка и прегръдка след прегръдка е въвел в България популярния в Европа танц кизомба. „Библиотеката“ е негово отроче, просъществувало 4 години и поместило в себе си безброй събития – литературни четения, изпълнения на живо и изложби. Търсенията му прерастват в още по-мащабната „Библиотека за идеи и събития“. Участието му в НОЩ-та е посредством събуждането на локациите в ул. „Абаджийска“ – „новата” уличка в Капана, способна да предложи нещо неочаквано и свежо във вече познатото място.


Днес с Гаро се срещаме именно на „Абаджийска“ и сядаме на по чаша студен чай в „Чаена къща“. На въпроса дали и защо има желание да превърне „Абаджийска“ в културното ядро на „Капана”, той ми разказва: „Имаме си наши шеги като Highland и Downtown. Улица „Христо Дюкмеджиев“ стана страшно пренаселена и даже преекспонирана с това, че първите заведения се отвориха там. Заради навалицата, която се създаде, се намират хора, които търсят малко по-спокойни и тихи местенца.“

Хората, които се грижат за „Абаджийска“, „наблягат върху това всичко да минава през техните ръце и да запазват занаятчийския дух на уличката“. Търговският елемент се държи настрана.

Предстоят откривания и на още обекти на тази улица, като сладкарница и бар с молекулярни коктейли, който е без аналог в „Капана”.

Вдъхновение за тези мащабни начинания Гаро намира от пътуванията си в Европа и в различни краища на света.

Фактът, че тези събития не са се случвали дотогава в България, го е мотивирал да се захване сам с това.

Обяснява за своята страст към танците и по-точно към кизомбата – „танцът на прегръдката“, за който най-нужно е доверие, тъй като е сетивен танц.

Танцувал е на различни места в града, дори и в тютюневите складове, които изгоряха миналото лято.

„Човек винаги може да прегърне някого за минута-две, да си тръгне след това и така да стане по-добър“,

казва той. Уроци по кизомба са правени в „Библиотеката“ на закрито и интересът е бил огромен, затова се надява на открито да привлече още повече внимание.

Относно преходa от клубна към фестивална дейност, той обяснява:

„Според мен тук няма клубен живот. Няма клубна култура“.

Казвам го като човек, правил само това пет дни в седмицата. Хората, които могат да си позволят да излизат всеки ден, избират места, на които да се покажат, а не просто да изповядват някаква култура, някакво движение. При такива реалности не можем да говорим изобщо за клубна култура, а какво остава за клубна музика и за клубно възпитание. Не сме дорасли още да се отърсим от това къде отиваме срещу това какво ще получим; напротив, отиваме там, където отиват всички, а не там, където ще получим нещо.“ С разочарование казва, че дори „капанските“ хора робуват на две-три локации и не подкрепят разнообразието – така не се възражда клубната култура.

Надява се „Абаджийска“ да стане една различна уличка, която проявява собствени си лица и възможности.

Фестивалите, според Гаро, са най-голямата сцена за изява, като тези, в които той участва, дават възможност на публиката не само да наблюдава, но и да участва в целия процес чрез различни открити уроци, дегустации, workshops и други отворени събития към любопитните и заинтересованите. Хората, които търсят различното и качественото, ще видят в уличката и нейната дейност именно това и то не само на фестивалите, но и през останалото време от годината.

НПО „Библиотека за идеи и събития“

е създадена за разширяване на дейността и продължаване на посланието и опита на „Библиотеката“. Вече са се провели два фестивала и почти всяка седмица има някакви активности. „БЗИИС” обединява в себе си всичките дейности, които са се провеждали в „Библиотеката“, само че вече нещата се случват и на открито, и на закрито. Покани за участия идват от цялата страна. Гаро разказва: „Екипът е съставен от трима души – изкуствовед, дизайнер и моя милост, но приветстваме хора, които имат какво да покажат и да допринесат към организацията.

Както една библиотека има всякакви книги, така и ние искаме да организираме почти всякакви събития, които сме правили на закрито, да ги направим и на открито. Няма аналог на БЗИИС.

Ние финансираме всичко и работим за подобряване на средата и на града“.

За участието в НОЩ-та Гаро обяснява избора на подбраните дейности с това, че всяко събитие има послание. Обличането на сграда се прави за трети път и цели да покаже, че с парче плат може да се промени стара сграда и да ѝ се вдъхне нов живот. Танцът пък е вид общуване, дори когато участниците не се познават.

„Децата-финалисти от детската Евровизия са от Пловдив и никой клуб освен нашия не им даваше поле за изява; всеки месец в „Библиотеката“ те правеха концерти, за да ги видят и пловдивчани, тъй като тези деца са гледани през повечето време от чуждестранната публика в други държави по света.“

Мастър класовете по уиски пък са строго профилирани, но това е тепърва развиваща се култура, която дава много полезна информация.

Разказва ми, че много хора се оплаквали, че се насърчават пиенето и вредните навици. Не било така, даже напротив – хората се учат да преценяват алкохола не само по качество, но и по количество – не се дават повече от 50 г. уиски на дегустациите, т.е. напълно с мярка.

„В алкохола има страшно много наука, изкуство и иновации. Не робуваме на марки, а показваме на хората различен прочит на нещата“,

заявява той.

Ще се прожектира филм, тематично свързан с уискито, но забъркан и с малко история. Ще има арт изложба със снимки на пътешественици – от Непал, Африка и всякакви други кътчета на света.

Снимка: Силвия Георгиева

Детската работилница е нещо страхотно, тъй като НОЩ-та е с програма в малките часове на денонощието и често не дава възможност на малчуганите да се включат в събитията. Направени са „тихи книжки“, наричани от създателите „Занималка“, с които децата да създават различни сцени и картини от плат. Те са забавни, но и възпитателни. Всяка от локациите на „Абаджийска“ участва с това, което може, а обединяващото е музикалната и танцова програма по време на НОЩ-та.

Снимка: Силвия Георгиева

Пловдив се отваря все повече за всякакви хора, а „Абаджийска“ гордо може да се нарече една от най-интересните, цветни и важни точки на града, обединяваща културния, фестивалния и ежедневния живот на пловдивчаните и гостите на града. С нетърпение очаквам да видя още от чудните кътчета на уличката и приветливите лица, работещи и живеещи на нея.


ПРОГРАМАПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА”

15, 16, 17.09.2017 г.

УЛИЦА АБАДЖИЙСКА

„Библиотека за идеи и събития“ с програма на ул. „Абаджийска”

 


Името ми е Цветелина. Новак в блога на НОЩ-та. Краен ентусиаст. Еднообразието и монотонността ме отегчават и обезличават, затова многоцветието на изкуството осмисля значението на всекидневието ми.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg