„Колективно бъдеще” в чаша кафе – защо не?


Разминаваме се в тесни улички и по площади, но ако спрем да обърнем по една чашка с непознат (съвсем буквално и определено с гадателско намерение) ще се окаже, че има какво да си кажем с онези, които (по една или друга причина) бихме подминали, въпреки че погледите ни се усмихват взаимно. „Колективно бъдеще” е хепънингът, който ще ни събере в „Малката библиотека” по време на „Нощта”, за да изпием по ароматно турско кафе и да побъбрим какво ни чака напред. Всеки ще обърне чашата си, а кафените остатъци да се смесят в една обща картина. Полученият резултат ще се „разчете” от опитна гледачка, която ще предвиди бъдещето на събралата се група. Общата ни утайка (черните прогнози за света) не е лошо начало да понедоволстваме от нея или пък да помечтаем да сме от каймака (в привилегията на изкуството). Виолета Иванова ни разказва за идеята на проекта с аромат на кафе.


Разкажете ни малко повече за себе си, откога работите в екип?

С Фатма се запознахме през 2011 г. в магистърската програма „Пластични концепции” на Университета по изкуствата в Линц, Австрия. Като стил и начин на работа ние сме доста различни. В моите обекти и инсталации аз експериментирам с нетрадиционни материали и техники и взаимодействието им с дадена среда. Фатма, която е дипломиран скулптор, работи основно със звук, създава аудио инсталации, които се отличават със специфична атмосфера и въздействие върху публиката. В самостоятелните ни проекти и в общата ни дейност винаги сме се подкрепяли и допълвали. Това се преля и в общите ни неща. В работата в екип е важно човек да намери този, с когото се разбира интуитивно, където обясненията са излишни и където разчиташ на партньора си на сто процента. Такъв е и нашият случай. Първите ни общи проекти водят началото си от 2015 г.

Как се роди идеята за проекта „Колективно бъдеще“, който ще представите по време на „Нощта”?

„Колективно бъдеще” се появи в отговор на поредицата от събития, разбунили духовете в Европа през последните няколко години финансова криза, бежански вълни и т.н. По това време всички бяхме залети от огромно количество политически и икономически анализи. Чухме и прочетохме стотици прогнози за бъдещето на континента, базирани на статистически данни, проучвания и пресмятания. Тогава решихме да направим собствен прочит на темата – вместо с алгоритми и проценти, ние започнахме да работим с истински хора и истории. „Колективно бъдеще” умишлено се връща към прастарите корени на предсказването такова, каквото е било от стотици години насам. Пресъздавайки една ритуалност, проектът акцентира върху чувството за заедност и споделеност.

Пиенето на кафе за много хора е особен ритуал на необходимост и наслаждение. Днес обаче като че ли „кафето на крак” се превръща в все по-самотно преживяване за устремения към задачите си съвременен човек. Как ще успеете да приобщите публиката към бавните разговори и да превърнете пиенето на кафе в групово удоволствено събитие?

Мисля, че любопитството привлича голяма част от нашата публика.

Именно гъделът от разбулването на нещо непознато прави това пиене на кафе повече от ежедневен акт. Затова и хората променят нагласата си, настройват ритъма си спрямо този на събитието.

Вярвам, че нашата пряка намеса е излишна.

Проектът ви е представян в няколко различни държави. Смятате ли, че на Балканите идеята на „Колективно бъдеще” се възприема по различен начин – като по-своя, по-присъща на тукашните хора традиция на способността да отделят време един за друг, да бъдат заедно?

За мен беше много важно в един момент да представим проекта в България, именно защото хората разпознават ритуала на гледане на кафе, той е близък до тяхната култура, история и темперамент.

Мисля си, че хепънингът ще протече много по-непринудено точно заради вродената ни непосредственост и нужда от споделеност.

Кафените остатъци на посетителите се смесват в една обща картина. Намесвате ли се при оформянето ѝ? Как постигате художествена естетика с тази кафена рисувална техника?

Стремим се да запазим изображението в колкото се може по-автентичен вид, нашата намеса е фактически минимална. Принципно не бих определила резултата като рисувална техника.

Ние гледаме на „картината” като на изображение на данни, колкото и абстрактни да са те. Художествената естетика, бих казала, не е най-важното в случая, а суровата информацията, която получаваме.

Смятате ли, че може да се отгатне бъдещето на общността, по следите, които хората оставят след себе си?

Да, и образно, и съвсем буквално. В общ план следите, които хората оставят, говорят много за тяхното бъдеще. Банално, но вярно – „Каквото посееш, това ще пожънеш”. Понякога е трудно на момента да се прецени кое решение или действие е градивно и кое води до негативни последици. Именно в такива случаи е нужен различен поглед и определена дистанция. Проектът „Колективно бъдеще” не претендира за истинност и изчерпателност, но при всички положения би могъл да ни напомни, че всички живеем тук и сега, в един общ „кюп” и всяко действие и решение (или липсата на действия и решения), се отразява не само на нас, но и на обществото като цяло.

Какво се утаява и остава скрито на дъното на историята за групата, която събирате на хепънинга си?

Страховете и предразсъдъците на хората.

Вярвате ли в магията на сърдечното приобщаване на непознати около една идея?

Принципно да, всичко е въпрос на нагласа и на момент. Всеки може сам да прецени, дали това е в унисон с неговия/нейния мироглед. Ще ми се понякога хората да са с една идея по-смели, импулсивни и открити. Не визирам проекта в частност, а принципните човешки отношения. Важното е нещата да се случват без напрежение, естествено.

Понятието „партиципативен” съдържа внушение за доверяване на ръководещия дадено начинание. На какво и кого се доверявате вие?

„Партиципативен” намирам за доста отворен термин, в един случай публиката бива направлявана чрез правила и задачи, в друг, човек импровизира повече,

нещата се случват на базата на контролираната случайност. Аз лично не обичам да задавам строги рамки на другите, винаги е добре да има пространство за импулсивни решения. Мисля, че групата се доверява на изкуството и идеята по презумпция, не точно на този, който в случая ръководи процеса.

На какво се доверяваме ние? Бих казала на осъзнатите и неосъзнатите вътрешни механизми, които ни карат да сме в постоянно движение и търсене. Те винаги водят до някъде и нещо.

 

Фатма Нур Йозогул

Фатма Нур Йозогул

Фатма Нур Йозогул е родена в Никозия, Кипър през 1990 г. В момента живее и твори в Линц, Австрия. През 2011 г. завършва бакалавър „Пластични изкуства” в Близкоизточния университет, Никозия, след което продължава с  магистратура „Пластични концепции/Керамика” от Университета по изкуствата в Линц, Австрия. Работи концептуално със звук и обекти.

Виолета Иванова foto: VOLKER WEIHBOLD

Виолета Иванова foto: VOLKER WEIHBOLD

Виолета Иванова е родена в Стара Загора през 1985 г. Живее и работи в Линц, Австрия, където през 2015 г. завършва магистратура „Пластични концепции”. Основно ударение в работите ѝ имат видео и пространствените инсталации, експерименталните обекти и изображения.


ПРОГРАМАГРАД И КУЛТУРА”

16.09.2017 г., 17.09.2017 г.

19:00 ч. – 22:00 ч.

МАЛКАТА БИБЛИОТЕКА
ул. „Христо Дюкмеджиев“ 12

„Колективно бъдеще“, партиципативен проект на Виолета Иванова (BG/AT) и Фатма Нур Йозогул (CY/AT).


„Нощта” е онова време-и-място на будност, което успява да пресъздаде най-концентрирано сегашната културна и чувствена идентичност на общността и да задоволи информационно-емоционалните потребности от изкуство и забавление на всеки един от нас. Блогът на НОЩ/Пловдив подрежда, рубрикира и каталогизира най-ярките маршрути за преход през събудения град. Ваня Георгиева е един от редакторите в блога на НОЩ/Пловдив, 2017 г.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg