Йово Панчев. Снимка: Борис Бурич
Йово Панчев представя последователно развиваща се концепция, започнала с изложбата „Тялото на Орфей” на Камен Старчев, преминала през експозицията „Instead of a Head of a Poet – a Forensic Prophecy” в Белградската галерия „Ремонт” и последвана от „знаменателното разследване” „Вместо глава на поета” в галерия U. P.A.R.K., осъществено миналата „Нощ”. Тази година се изправяме пред „Капитални гледища, омаж за Юлия Кръстева или своеволен преглед на нещата, каквито ги заварихме”. Проектът, който е по идея на Йово Панчев и Камен Старчев, обединява няколко автори (Сашо Стоицов, Валентин Стефанов/НИНА Ковачева, Десислава Унгер, Леда Екимова, Станимир Генов, Добромир Иван, Стела Василева, Камен Старчев) в своеобразен отговор на „Visions Capitales: Arts et rituels de la decapitation” на Юлия Кръстева – визуално изследване за взаимодействието на ритуал, мит и изкуство през темата за обезглавяването. Йово Панчев разказва за главното.
Каква е линията, по която прокарвате идейното продължение към изложбата, с която ще участвате във фестивала тази година?
Линията действително я има. Мерси за този въпрос. Основната причина да има линия е това, че такъв тип проекти липсват без да има някаква сериозна причина, освен липсата на концентрация, памет или въображение. Така че линията я има заради нейната собствена добавена стойност. Чак да „прокарваме идейно продължение“ е силно казано, но има логика в изследователския процес:
след „Тялото на Орфей” и „(Вместо) главата на поета” като все пак части от нещо, което е било цяло, да обърнем внимание и на процеса по разединението му.
От предмет към действие се измества фокусът на художественото изследване, което ще предположи по-различен прочит на работите, след като и селекцията вече е направена в по-инаква модалност.
Във „Visions capitales: Arts et rituels de la décapitation” Юлия Кръстева обглежда изображения на човешкото страдание, носещи сублимиран ужас, овладяна бруталност. Как визуалните артисти, които ще представят свои творби в изложбата, интерпретират непризнато привличане на човека към „кървави” ритуали като обезглавяването?
Как, питате, визуалните артисти ще интерпретират. В предисторията на изложбата – или в началото на линията още говорихме за това, че тялото и главата, макар силни образи, са съвсем образно използвани в „заданието“;
тъкмо ритуалното в обезглавяването ни отървава от тематизирането на Ерос и Танатос, карантия и кулинария. Това позволява да се отървем от буквалния прочит, който в крайна сметка е само повод за изложба.
Да не забравяме, че произведенията са съставните части на изложбата – те носят интерпретациите на авторите, собствено.
Изложбата „Вместо глава на поета” в галерия U. P.A.R.K. Снимка: Силвия Георгиева
Символичното обезглавяване се тълкува и като начало на въображението, като повратна точка на самостоятелното мислене. Изложбата изследва ли ролята на онова чуждо „тяло”, което трябва да се „ампутира”, за да оцелее собственото въображение на твореца, необходимо за формирането на художествената и личната му идентичност?
Мислех, че обратното е по-валидно, но ето, ти като го казваш така звучи екстра. Радвам се, че изборът ни на тема провокира тъкмо „самостоятелното мислене“. Вероятно преди десет години също бих го интерпретирал така.
Изложбата „Вместо глава на поета” в галерия U. P.A.R.K. Снимка: Силвия Георгиева
Как се отстоява автентичният глас, как се преодоляват заместителите му (в главата на всеки прозвучават и чужди завети)? Кога наистина си убеден, че говориш от себе си, че проявяваш своята воля?
„Автентичният глас“ като художествена стойност може да се свърже със словосъчетания като „уникален натюрел“, „характерен стил“, „творческо кредо“. По-интересни са гласовете, ако си убеден че говориш от себе си и проявяваш своята воля, някаква „автентика“ си за друга изложба и терапия, но не „арт-“.
Постоянно да се търси верификация е обратното на това да си повярваш, но води по-близо до добрата развръзка.
Изложбите ви „работят” и на принципа на „разследването”. Какво е „престъплението”, по чиито улики сте тръгнали сега?
Този път сме ангажирани в ритуалното, което отстои от криминалното. Разследването е тъкмо около това, кое превръща уликата в артефакт, намерението – в умисъл
и т.н. обобщаваме в капитално гледище, тоест, базисна визия/обща постановка, завареното положение в търсене на причините, сцената, и изобщо обществено-културната динамика да са сведени до тук. Изкуството да е без глава. Културата – без тяло.
От капиталното ви гледище – какви са нещата, които заварихте?
Този въпрос е свързан с предишния, защото
заварваме постоянна свинщина, както казваше нашият приятел, критикът Руен Руенов – „положението е прасета в космоса“.
За съжаление такъв тип събития като „Нощта” са крайно недостатъчни и нямат капацитета да наваксат липсата на активен дискурс, който би могъл да приближи т.нар. художествен живот към културните потребности на страната и в още по-голяма степен, обратното.
Как тази изложба на съвременно изкуство може да предложи на хората, погълнати от техниката, вид духовен (ориентиран към свещеното) опит?
Достатъчно е, че тя провокира такива (задълбочени) въпроси, като тези. Все пак, изложбата се „върти“ около произведенията и авторите, независимо, че аз, примерно, си позволявам да философствам по този повод.
Самата идея за изложбата е обща на Камен Старчев и моя, селекцията – също, поради което е безупречна. Произведенията говорят за себе си.
Още през 1998 г. Юлия Кръстева заявява интереса си към темата за обезглавяването като подбира и представя рисунки, картини и скулптури за изложбата „Visions capitales” в Лувъра. Книгата „Смъртни видения: Изкуство и ритуали на обезглавяването” (2013) все още чака своя превод на български. (бел. ред).
ПРОГРАМА „МУЗЕИ, ГАЛЕРИИ И АТЕЛИЕТА”
15.09.2017 г., 16.09.2017 г.
19:00 ч. – 01:00 ч.
ГАЛЕРИЯ U P.A.R.K.
ул. „Отец Паисий” 24
Капитални гледища, омаж за Юлия Кръстева или своеволен преглед на нещата, каквито ги заварихме
Изложба с работи от Сашо Стоицов, Валентин Стефанов/НИНА Ковачева, Десислава Унгер, Леда Екимова, Станимир Генов, Добромир Иван, Стела Василева, Камен Старчев. По идея на Камен Старчев и Йово Панчев.
