„Лунна разходка с дядо ми“ (Норвегия, 2016)
„КинеДок” е европейска платформа за разпространение на документално кино, която се отличава с по-различно представяне на филмите, които са част от подбора ѝ на заглавия. Прожекциите се състоят на нетрадиционни места и често са последвани от дискусии между зрителите и филмовите създадели. В интервю за блога на „Нощ/Пловдив” Александър Угрински, който е координатор на проекта у нас, разказва детайлно за първата година на „КинеДок” в България и предстоящото участие на платформата в НОЩ/ПЛОВДИВ, 2017.
Тази година България е част от „КинеДок” за първи път. Откъде дойде идеята да се включите в мрежата и труден ли бе процесът на реализирането ѝ?
„КинеДок” не е български проект, той стартира преди 2 години в Чехия. Инициативата е на „Института за документално кино” в Прага. Те се занимават с разпространение на документални филми и организират уъркшопи. През 2015 г. нашата компания „Активист 38” беше участник в такъв уъркшоп. Тогава, заедно с режисьорите на проекта, представихме документален филм с анимация. Така аз лично се запознах с работата на „Института за документално кино”, а моите колеги Мина Милева и Весела Казакова са в контакт с тях от по-отдавна, тъй като също са представяли свои проекти пред тях. Миналата година получихме покана да участваме в тазгодишното издание на „КинеДок”. Не бих казал, че реализирането на подобен проект е трудно, но е вид предизвикателство. Интересно е, защото е нещо ново за нашата страна.
Кое ви накара да се включите в НОЩ/ПЛОВДИВ?
Според нас това е една страхотна дългогодишна инициатива в Пловдив и идеята да се включим ни допадна веднага. Досега не сме имали участие в нея, а само сме посещавали някои събития. Кандидатствахме със съответната програма, която ще се реализира в рамките на два дни. Смятаме, че ще се получи страхотно, защото прожекциите ще са както на открито, така и на закрито. „Нощта” като събитие е много важна част от културния живот на Пловдив. Нямаме търпение „КинеДок” да бъде част от нея.
За първия ден от участието ни в „Нощта“, 16-ти септември, програмата включва два филма от Норвегия – „Лунна разходка с дядо ми”, който представя една лична история с много архивен материал, заснет и трупан през годините от режисьора и неговия дядо, и „Негодно за консумация”, филм, който поставя въпроси, свързани с храната, а именно, какво консумираме и защо голяма част от храната, която се произвежда, не достига до хората. Третият филм, който ще представим, е от Полша и се казва „Краят на света”. Той разказва няколко преплитащи се истории в рамките на една нощ и ще бъде оставен за късните часове на „Нощта”. Филмите ще се излъчат един след друг, като първият ще започне в 21:00 ч., а последният ще приключи след полунощ. На следващия ден, 17-ти септември, ще представим българския филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”, който у нас бе обявен за скандален и предизвика сътресения във филмовите среди, а междувременно спечели 11 международни награди и беше избран от „Американския филмов институт” за „Най-доброто от Европейското кино за 2014“.
Прожекциите на платформата често са на нетрадиционни места. Кои локации сте избрали за представянето си в „Нощта”? Смятате ли, че изборът на „сцена” помага на хората да разчупят съзнанието си, да мислят „извън кутията”, в която затварят представите си за другите?
Локацията, която заедно с организаторите на „Нощта“ избрахме за 16-ти септември, е Лапидариума. Смятаме, че атмосферата там е страхотна не само за филмови прожекции, но и за всякакви културни събития. Надяваме се времето да бъде благоприятно, тъй като ще бъдем на открито. На 17-ти септември пък сме на закрито в клуб „Фарго”, които са първите партньори на „Кинедок“ за град Пловдив. Като цяло локациите, свързани с платформата, са разнообразни – галерии, културни центрове, различни клубове и заведения, дори йога студио. Разбира се, правим и прожекции на открито. Това е и самата идея на проекта – документалното кино да се представя в неформална обстановка. Всички осем държави, които са част от проекта, представят филмите си именно на такива места, а не в кинозали. Това определено помага на хората да разчупят мисленето си. Освен това провеждаме много интересни дискусии.
Мащабността на „Нощта” ще даде възможност на голяма аудитория от хора да бъдат съпричастни наблюдатели на филмите. Има ли тип зрител, към когото е насочен вашият избор на филми?
Не мисля, че има конкретен таргет нито за възраст, нито за професия. Филмите в програмата на „КинеДок” са на различна тематика. Може би няма човек, който ще хареса всички филми, но всеки ще намери нещо за себе си в някой от филмите. Различни хора могат да проявят интерес, но вероятно най-вече хора, които обичат да посещават филмови фестивали и да гледат алтернативно кино.
Според вас по какво се различават филмите, включени в „КинеДок” от останалите документални филми? Кои са отличителните им черти? Има ли нещо, което ги обединява? Филмите в „КинеДок” са подбрани от международно жури от всички 8 страни-участници и представляват селекция от най-успешните документални заглавия от Централна и Източна Европа в последните 2 години.
Единствено Норвегия е държавата, която не спада към този регион. Тя е единственият представител от Скандинавските страни сред участниците. Другите държави са Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, Словакия, Румъния и България. Голяма част от филмите са на социална тематика. Те разглеждат интересната личност, която често е основен персонаж, вглеждат се в различни процеси, които се случват на общности, или документират феномени, които засягат нашия регион. Всеки от филмите е много различен като тема от останалите, но същевременно има обща нишка между тях и това е произходът. Например, има филм с много интересен поглед върху бежанската криза, друг разкрива непознати страни на диагнозата аутизъм, а трети представя забавните и иронични страни на туризма. Не мога да кажа по какво си приличат или се различават от другите, но със сигурност си заслужава да бъдат видени.
Ако намерят персонаж, до когото могат да се докоснат емоционално, хората се свързват с личните истории. Има няколко заглавия, които представят точно такива истории. Това са филми като „Кралицата на тишината”, „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”, „Кеймбридж“ и други. Всичко зависи от това какво вълнува дадения човек, какъв е житейският му опит. Според мен можеш да намериш нещо за себе си и в двата вида филми.
Коя е най-важната съставна част от един документален филм?
Историята трябва да бъде ясна, без значение дали е документално или игрално кино. Важно е да го правиш от сърце, защото така и публиката ще се свърже с дадения филм. От голямо значение е авторът не само да вложи нещо от себе си, но и да го предаде на достъпен език.
Как бихте оценили развитието на документалното кино в България?
През последните години имаме доста интересни заглавия. Но мисля, чехората, които правят документално кино, трябва да бъдат още по-смели и по-критични.
Все пак документалното кино може да разглежда не само социални теми, но и политически. То засяга проблемите на обществото, затова е важно нещата да се показват такива каквито са.Освен това трябва да се работи повече за разпространението на тези филми, защото те като че ли не получават достатъчно внимание. Те трябва да имат по-голям достъп до хората и да не се затварят само в кинозали. Точно това цели „КинеДок”. Участието на „КинеДок” в НОЩ/ПЛОВДИВ значително ще помогне за това.
ПРОГРАМА „ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА”
16.09.2017 г.
21:30 ч. – 01:00 ч.
Стария Град, Лапидариума
„Лунна разходка с дядо ми“ (Норвегия, 2016)
Времетраене: 46 минути
Режисьор: Дейвид Алреак
Език: норвежки (с български субтитри)
Дядото на Дейвид – Каре, винаги е бил безстрашен приключенец, изобретател със страхотни идеи, колекционер на спомени, но и герой от детството на Дейвид и негово вдъхновение като режисьор и фотограф. Каре е диагностициран с деменция, но не е готов да се примири със съдбата си и вдъхновява Дейвид да продължи да търси нови приключения и преживявания, които после да си спомня. „Лунна разходка с дядо ми“, заснет в продължение на 9 години, e филм за образа ни пред поколенията и за това какво бихме искали да завещаем от живота, който живеем.
„Негодно за консумация“ (Норвегия, 2017)
Режисьор: Киеран Колле
Времетраене: 54 минути
Език: норвежки (с български субтитри)
В заможна Норвегия, изхвърлянето на храна е огромен проблем без видимо решение. Група от четирима младежи планират 5-седмичен велосипеден тур от север на юг – около 3000 километра с единствено стриктно правило: всяко хранене трябва да произлиза от хранителни отпадъци. Въпреки че задачата изглежда трудна, по пътя им помагат много хора, на които им е писнало да виждат годна храна по кофите за боклук. Да опиташ „негодното за консумация“ никога не е било по-вкусно.
„Краят на света“ (Полша, 2015)
Режисьор: Моника Павлучук
Времетраене: 40 минути
Език: полски (с български субтитри)
В рамките на една нощ, в един голям град, много самотни хора имат една нужда – да поговорят с някого. Някои от тях се обаждат на номер 112 за спешни случаи, дори да не е съвсем необходимо, а други звънят на радиото. Този път темата на предаването е краят на света, предсказан от календара на маите.
ПРОГРАМА „КЛУБ И МУЗИКА”
17.09.2017 г.
19:00 ч.
Клуб „Фарго”
„Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ (България, 2014)
Режисьор: Мина Милева, Весела Казакова
Времетраене: 86 минути
Език: български
Филмът наднича зад кулисите на прочутата българска анимационна школа. Едни автори се ползват с привилегии, а други – като чичо Тони, създал Сънчо, „Лека нощ, деца“ и анимирал шедьоври като „Умно село“, „Де факто“ и „Тримата глупаци“, работил в тандем с Доньо Донев, остават в сянка.
