Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в Нощния блог.
ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА НА БЛОГА ТЕ СРЕЩАМЕ С:
РАДА БУКОВА, художничка: “Непрекъснато имаше нови и първи неща”
Сега от дистанция, извън София, местата, събитията и лицата се поразмиват в една обща маса “90-те”. Като че ли споменът от тези години на преход от една икономическа и политическа система в друга е един с този от определен житейски период, характерен с количеството енергия, влагана в търсенето на себе си, безгранична любопитност и липсата на страх от неуспех, казано по-просто – младост. Това са годините, в които
моята генерация се пробваше в най-разнородни начинания.
Доста направиха обратен завой и започнаха нещо съвсем различно от това, за което се подготвяха. Непрекъснато имаше някакви нови и първи неща, които съществуваха 1-2 месеца и после изчезваха. Първи нощен клуб-сладкарница “Здравец”, която през деня е обикновена сладкарница, а вечер се превръща в денс клуб с вход и музика от MTV. Нощният трамвай на концесия, в който може да се пуши и да се купят бира, банички и вафли и да спре между две спирки, ако е по-удобно на някого. Първите “купони” без милиция, срещата в 7 на кино „Дружба” и винаги има някой, който е поканен някъде и после огромна тълпа се изсипва в някой от кварталите без никой да познава лично домакина. “Попа”, “Кравай”, “Кимбо”, “Магура”, “Ялта”, “Кристал”, “Пролет”. По-късно места като Бирената фабрика и завод “Москва”, “Калното”, “Билковата”… не помня вече. Първите случаи на СПИН, приливът на нови наркотици.Институции като СУ (зала 33) и НХА отваряха зали за концерти с непознати за тогава групи и стилове. Почти всеки театър има камерна сцена, на която се разиграват нови форми. Читалища, които бяха сцени за алтернативна музика, прожекции и концерти в лятното кино, разходки в тунелите под София. Френският институт, който беше отворил врати за нестандартни срещи. Сега обаче виждам, че въпросът ти засяга популярна и градска култура, не знам дали мога да определя моите впечатления като част от това. За мен периодът на първата половина на 90-те е най-интересен, защото е свързан с
липсата на каквато и да била организация или предварителен замисъл.
Всичко се случва, защото градът променяше своя облик непрекъснато, в някакъв смисъл се адаптираше според инфлацията, резките политически промени и реагираше на мимолетни моди и цялата смесица от информация, идваща отвън, нещо като огромна детска площадка.Много е странно, че не мога да се спра на никакви конкретни детайли. Всички хора, за които се сещам не са личности, а местата ги няма вече.
Програма “Култура и клуб” – 24 септември
Локация 38
artnewscafe
ул. Отец Паисий 38
24 септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/
Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.
