Фани Футеркнехт е художничка от Виена, която се занимава с пърформанс и видео. В рамките на “Кураторската програма” от Нощ/Пловдив, на 11 септември, в зала “Лотос”, тя ще представи соло пърформанс със заглавието “Меко движение”. Той е част от по-голям проект – “Това не е романтичен проект”, който се занимава с характера на емоциите и с начина, по който те влияят върху възприемането на света. Участието на Фани Футеркнехт ще продължи и през втората вечер на Нощта, когато тя, заедно с Владия Михайлова и кураторката Урсула Пробст, ще дискутират работите на Фани и други пърформанси и автори, които засягат темите за размисъла върху условията на съвременната ситуация на човека и човешкото. Потърсихме Владия Михайлова, която като куратор на Фани Футеркнехт в НОЩ/Пловдив, разказа защо е избрала да работи с нея и кое намира за най-отличително в творческите й подходи.
Защо избра да работиш с Фани Футеркнехт от Австрия в рамките на “Кураторската програма” на НОЩ/Пловдив?
Видях работата на Фани Футеркнехт за първи път в една публикация за художници, които работят в Австрия. Когато човек разглежда картинки, именно картинките го впечатляват: в случая за мен това беше пространството, изпълнено с различни предмети, които са неопределени като форми, изглеждат леки, раними, меки, пластични. Порази ме усещането за празнота, както и самият персонаж, с който художничката работи и който изглежда на първи поглед изкуствен и далечен. Освен, че чисто естетически това много ми хареса, то е свързано и с някаква представа за дистанция.
В изкуството дистанцията може да се изразява дори и само в създаването на чудатост. Тя обаче дава поле на зрителите за мислене, за разсъждение
Може да се каже, че ги оставя насаме със себе си и тази самота е изключително съществена. Малко хора умеят да са сами, други се страхуват от това. А самотата може да се възприема и по друг начин, не непременно негативно; тя е и условие, възможност да се свързваш с другите съзнателно, търсещо. Самотата е неизменна. Поканих Фани за Нощта, защото си представям, че сред потока от движение, много събития, места, на които да се отиде и весела, градска бъбривост, нейният пърформанс би дал възможност за кратка, но съществена концентрация. Нещо като да добавиш цвят в общата картинка, който да подсили контрастта.
Владия Михайлова
Кое намираш за най-интересно в нейния подход към представянето на темите, върху които работи?
Освен това усещане за самота, за което вече споменах, за мен е много интересен текстът в пърформансите. Не толкова като смисъл, колкото като жест. В него няма дълбочина, той не описва някакви психологически състояния. Вместо това е повърхностен, равен – служи, за да се регистрират действията, да се отчете присъствието на предметите. Появява се странен предмет до мен, този предмет е ето такъв, аз го докосвам, той е мек – всичко е в рамките на регистрирането. Обръща се внимание, че има действие, че нещо се случва, че нещо се допира до тялото и допирът може да е приятен или не. Във всеки случай обаче няма преживяване – цялата дълбочина на личната психология е просто орязана. Не случайно заглавието на по-голямата работа (от която пърформансът в рамките на Нощта е част) е „Това не е романтичен проект”. Наистина няма нищо романтично в отчитането на въздействието на нещо върху тялото. Да определиш дали то ти създава комфорт или не, не означава да усетиш вечността, любовта, тъгата, желанието с големи букви. Става въпрос за нещо много по-непосредствено и конкретно, което предизвиква позитивна или негативна реакция. Ала не се ли състои животът ни именно в такива конкретности, в отделни, малки, частни взаимодействия?
Как локацията, където ще бъде осъществен соло пърформанса на Фани – зала “Лотос”, се вписва в идейната концепция на нейния проект?
Първо, вписва се чисто естетически: зала „Лотос” е построена в края на 70-те и е образец не само на модерното строителство (такова, каквото имаме в България), но и на модерното изкуство и форма като цяло. В самата архитектура има абстракция и геометрия, която по формата си е подобна на тази, която Фани използва за обектите в пърформансите си. Освен това, пространството е ритуална зала за кръщенета и сватби. Всеки един пърформанс представлява някакъв вид ритуал. Той е събитие, нещо, което се случва на определено място и създава изключителна атмосфера извън всекидневието.
В своята творческа практика Фани Футеркнехт, подобно на все по-нарастващ брой съвременни артисти, използва активно езика на мултимедията. В тази връзка – измени ли се осезаемо твоята работа като куратор през последните години заради възхода на дигиналните платформи.
Фани Футеркнехт използва в работата си сравнително малко от технологиите, които имаш предвид. Тя прави преди всичко пърформанси, като част от тях превръща във видео произведения. Двете неща са доста различни, доколкото е различен не само начинът, по който се показват, но и връзката, която създават със зрителя; или с други думи – различна е комуникацията. Въпросът обаче по принцип е важен. Краткият отговор за моята работа като цяло би бил – да, промени се. Дълго може да се говори за това, така че тук ще спомена само някои неща. „Дигиталните платформи”, както ги определяш и под което аз разбирам – различни базинрани на технологии инструменти, които се използват за художествени цели – направиха изкуството по-демократично. Много повече хора могат да създадат нещо, да се изразят и да представят това свое действие като изкуство, което означава най-малкото да го споделят публично. От друга страна, това разми границата между автор и зрител. Интерактивността, която често тези дигитални платформи изискват, това, че те реагират на нашите действия, го изразява. Така се скъси дистанцията между сцена и публика и същевременно с това се увеличи ролята на техниката като инструмент и посредник на комуникацията между хората: като се започне от социалните медии, смарт телефоните и таблетите, до екраните, разните протези, сензорите, които се използват в художествените продукции. Както още Валтер Бенямин казва при разпространението на фотографията – техниката отчуждава нещата от мястото им, отнема тяханата аура, вади ги от ритуала. Днес виждаме продължението на същия процес, който освен демократизацията и промяната по принцип на разбирането за изкуство, носи със себе си и загубата на усещането за автентичност. Понякога това може да е огромна загуба и на смисъл.
Защо според теб в програмата на фестивали за съвременно изкуството като НОЩ/Пловдив трябва да присъстват дискусионни формати, където да се разглеждат работите на различните артисти и участници? чрез изкуството се научават неща, дори и само защото си бил там, преживял си нещо, помислил си
За мен, едновременно като зрител и като куратор, изкуството е важен източник на знание. Това знание не е дидактично, понякога дори не е свързано с определено послание, което ясно може да се назове какво е и все пак,
“Кураторска програма”
71. Човешко, твърде човешко
Куратор: Владия Михайлова
Участници: Фани Футеркнехт (артист) и Урсула Пробст (куратор, артист)
Локация: зала „Лотос”, ул. „Христо Г. Данов”, 34
Дати, час: 11 септември, соло пърформанс „Меко движение” на Фани Футеркнехт със звук на живо от Ангел Симитчиев, 21:00 – 21:25 ч., 23:00 – 23:25 ч.
12 септември, 20:00 – 21:00 ч. разговор с Фани Футеркнехт и с кураторката Урсула Пробст върху условията на съвременната ситуация на човека и човешкото.
