Театър Атом се създава през 2011-та година, но младите артисти започват съвместната си работа още като студенти в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”, София. Известни със спектакли като “На ръба”, който им донася две награди, артистите неспирно работят над разнообразни проекти, включващи, както театрално така и танцово изкуство. Експериментират с алтернативните пространства, не познават ограничения и имат значително участие в развиването на съврмененната сцена в България. Освен че те сами определят за своя цел търсенето, откриването и създаването на нови театрални форми и изразни средства, по повод предстоящото им участие Нощ/Пловдив решихме да поговорим със Стефания Георгиева от АТОМ, за да ни разкаже тя самата малко повече за това, с което се занимават.
Разкажете ни как се появи театър „Атом”, защо се спряхте точно на това име и какво провокира решението ви той да е насочен към танцовото изкуство?
Заради естетиката и ограниченията, около които се въртят театрите последните десетилетия, нито един от нас не искаше да става част от държавен театър, пък и защото всички твърдяха, че сами няма да се справим. И така се появи Театър АТОМ – от нуждата на трима, току що завършващи актьорство за куклен театър студенти да правят театъра, който им харесва. АТОМ, заради нашумелият преди три, четири години филм с роботите… единият от тях, най-добрият, се казваше така. Естествено после си дадохме сметка, че съвсем неосъзнато сме си избрали име с толкова смислено съдържание в контекста на всичко, което се случва около нас. В крайна сметка това, че атомите имат свойството да се свързват по между си си остана като любима мотивация. Иначе достигнахме до танца съвсем естествено. Той говори толкова много сам по себе си, а е толкова непопулярен в българската съвременна култура.
Вие експериментирате със съчетаването на музика, танц, изобразително изкуство, пантомима и други изразни средства. В този ред на мисли – когато правите пърформанс или сте на сцена, къде спира хореографията и кога започва импровизацията?
Много голяма усмивка се изписва на лицето ми. Основното, на което залагаме по време на процес е импровизацията. Във всеки един от проектите ни участват различни артисти и това е единственият начин, по който те наистина се опознават и превръщат в екип, като скачени съдове са. Крайният “продукт” често е изграден от сложни фрагменти, екстремни ситуации, зависещи от участието на всеки един и имровизацията остава като опция, ако нещо не мине по план. Често преди началото могат да бъдат забелязани герои от представлението като част от публиката… Понякога просто не можеш да ги спреш.
Какво да очакват зрителите от театър „Атом” в Нощ/Пловдив? Как избрахте „терена”, на който ще разгръщате своя проект при това си участие в Пловдив?
Много важен за решението ни беше екипът на Нощта. С тяхната подкрепа успяхме да открием локацията, която най-много пасва на концепцията ни. Проектът, с който зрителите ще се срещнат ще се случи в Ядрото, Капана. Казва се PIECES II и ще бъде обвързан изцяло с дизайна, духа и архитектурата на пространството.
Клиповете във вашия YouTube канал са изключително завладяващи не само визуално, но и звуково. Споделете малко повече за избора на музика – как я селектирате, работите ли в колаборация с музиканти?
Хората, с които работим за създаването на видеата ни винаги са били супер креативни и спонтанни. Работим в колаборация със студио Damar, с артисти като Иван-Александър Иванов, Владимир Груев Freax и др. Относно музиката за всеки проект работим в екип с различни музиканти. За последният ни проект PIECES работихме с Милен Апостолов, работили сме със Сапаев квартет, а голяма част от проектите ни са с музиката на Христо Таков.
За танцьора и артиста пространството е особено важно – то може да ограничи или да даде свобода. Кое е най-провокиращото и предизвикателно място, на което сте правили танцов пърформанс? А най-емоционалната реакция на публиката ?
Ха! Определено локацията е много важна. Със сигурност нито едно пространство не може да те ограничи, по-скоро те прави по-креативен. Рядко играем на едно и също място по няколко пъти, затова и всяко пространство, в което сме играли е било провокиращо. Може би бившата Централна баня в София беше една от доста вдъхновяващите ни локации, особено в последната част, която се случваше в 4 кв. м., а актьорите бяха девет. Сега като се замисля работата със Сапаев квартет по “Музиката на войната” също беше предизвикателство – стара рушаща се складова база, изключително студена, с цел да предизвикаме усещането за война… пф, беше тежко.
Как според вашите лични наблюдения се развива през последните години сцената за съвременно изкуство, в частност театър и танц, в България? Какво включват вашите бъдещи планове и какви цели сте си поставили като артисти?
Ние сме част от развитието на съвременната сцена последните години /с усмивка/. Съществуваме едва от три години и наблюдаваме, че
все повече и повече млади хора имат хъса и желанието да действат, да търсят свой собствен език на изразяване, своя идентичност
Сякаш се заформя една общност на младата вълна в съвременното ни изкуство, при това във всякакви сфери. Забелязваме и, че колкото повече дадена инициатива се случва свободно, толкова повече се откроява с уникалност и дух. Нашите бъдещи планова… хм… голяма доза действие, все повече колаборации, социални проекти, мотивиране на все повече млади артисти да създават екипи или да бъдат част от такива, пътувания през новия сезон… и куп неизвестни още неща.Ще споделите ли някои свои любими артисти / танцови компании/ театри/ пърформанс артиси,които са оказали влияние върху вашата работа и творчески подход?
Ммммм, невероятни артисти и компании от цял свят. Като цяло Ultimate Vez и Wim Vandekeybus, Marina Mascarell, Batsheva Dance Company, Circus Cirkor и др. и др.
Програма “Град и Публични Пространства”, 12 септември
61.ATOM THEATRE
Ядрото, ул. Загреб, кв. Капана
22:00 – 23:30 – P I E C E S II, проект на Atom Theatre, поредица от танцови сайт-спесифик акции, свързани с конкретната средата, в която се случват.
