Снимки: Георги Матов
Доскоро единственият факт, който ми напомняше, че наоколо минава река, беше присмехулното маршируване на няколко чифта крака по ламаринения покрив на квартира ми. Те кацаха, отлитаха, танцуваха и се караха точно над главата ми. Мислех, че някак ще мога да се примиря с тези кресливи „съседи“, ако поне наоколо имаше плаж…Е, плажът вече се появи и то на самия бряг на река Марица.
Точно там откривам арх. Любо Георгиев – директор на фестивала One Architecture Week, чието тазгодишно издание протича под надслова „При-общена река“. Докато помага за разчистването на плажното пространство около Марица, Любо разказва какво за него е най-интересното на Пловдив като град, в който живее от неотдавна – „Това, което ме интригува, са историите. Обичам историите, но не тези с главно „И“, а легендите, свързани с хора, места и сгради. Тук има много такива. Пловдив е интересен и етнически разнообразен град, а компактността позволява всичко това да се почувства и изживее. Човек лесно усеща наслояването. Тук присъствието на чужденци, например, не само се „чува“ , но се и отразява в градската среда.“ Любо Георгиев вярва, че човек трябва да присъства на дадено място, ако иска да е убедителен и адекватен в действията си. Ето защо миналата година, при предходното издание на Оne Аrchitecture Week, фокусирано върху Капана, той се мести да живее в същия квартал, а желанието му е да разбере и да си позволи да взаимодейства с пространството, което както самият той твърди, има собствен нрав.
Този септември Оne Аrchitecture Week измества част от програмата си умишлено във връзка със своето участие в Нощ/Пловдив. Идеята е на специално издигната за целта сцена да бъдат прожектирани филми, които да ангажират и насочат вниманието на гостите към речното пространство, като същевременно поднесат и нови идеи за неговото по-интензивно използване. По думите на арх. Георгиев, филмите ще са с различна тематика, варираща от представяне ролята на басейните в екосистемата ни и необходимостта от ангажираност при опазването им, през документални филми за Марица , та чак до представяне на различни екстремни спортове, които могат да се практикуват в подобна среда.“
Очаква се сцената за прожекции да бъде завършена до 6-7 септември, а 15 метровият ѝ диаметър ще бъде своеобразният трамплин за една разходка към забравеното минало на река Марица.
Вратата на спомените ще бъде отключена на 12 септември от 19 часа, с прожекция на карта на старото речно корито и течението му
Излизането от настоящето и потапянето във водите на миналото, ще продължи с пешеходна разходка из публичните сгради и пространства, които някога са били подгранични на реката. „Старото корито е било 50-на метра по-навътре в града, минавайки покрай забележити обществени сгради, каквито са: Малката Джамия, задният двор на училището и Синагогата. Разходката ще бъде водена от историкът Димо Райчев, а целта ѝ е да привлече хората, да разкажем историите на познатите сгради, поставяйки на фокус реката, с надеждата тя да бъде припозната от хората и отново да намери своето място в живота на града.“Съдейки по до сега проведените ицициативи, свързани с осъщественото градско градинарство и функциониращия речен плаж, Любо Георгиев очаква разнообразна публика – от майки с деца, през любознателни млади хора до пенсионери, които със сигурност ще има какво да добавят. Според него планираният исторически преход ще събуди носталгия в по- възрастните жители на града и ще очарова с несподелени тайни младите. Тайни като например, че каменните стени около реката са издигани на етапи в рамките на няколко десетилетия. Тези „окови“ обуздават нейния нрав, превръщайки разлятата река с неукрепени и често менящи се брегове, в познатата ни днес предвидима водна маса.
Марица далеч не е единствената река, която с избледняващо присъствие прекосява тривиалното ежедневие на голям български град. Такива са още Янтра, Арда, Тунджа … Примери колкото щеш. „Българската култура е свързана със земята. Липсва ни митологична връзка с големите водни пространства. Имаме истории за изворите, но какво става по-надолу по течението, рядко ни интересува.“, шегува се арх. Любо Георгиев, когато го питам какви човешки фактори са допуснали продължителното неглижиране на Марица. „След построяването на железницата, реката е престанала да съществува като търговска връзка и
единствената ѝ роля се е свела до развлечение на местните жители в годините, когато е било твърде екзотично да се иде на море
Как може да изглежда речното пространство е въпрос с необятен брой отговори, основани на различни индивидуални усещания. Според Любо Георгиев трябват малки, но точни интервенции за да направят пространството използваемо, защото както самият той отбелязва – „ Това е Натура 2000. Това е ценност, това е природа. За да е използваема обаче, е необходимо да се възстанови достъпът до речното корито, който към момента е почти изцяло отрязан, а околността – да бъде добре осветена. Трябва да се създадат начални условия, а хората сами ще почнат да идват. Важно е тук да можеш да дойдеш на пикник, да караш колело, да има детски площадки, а кафенета ще възникнат с хората. Идването на реката трябва да бъде нещо различно, трябва да бъде празник“, уверен е арх. Любо Георгиев, който продължи да разчиства речния бряг на Марица, дълго след като си бяхме тръгнали.
Програма “Град и публични пространства”, 12 септември (събота)
63.ONE ARCHITECTURE WEEK
Плажът на Марица, между Пешеходен мост, мост на Панаира и бул. Марица
19:00 – 20:00 – Брегът на Марица, презентация и обиколка
20:00 – 21:00 – The river peoplе, прожекция, филм на Xavier Istasse (Белгия)
21:30 – 23:00 – Парти на плажа
