„Зрели и бесни” е заглавието на тазгодишното издание на Седмица на съвременното изкуство, организирана от Сдружение „Изкуство днес“. Проектът е конструиран около парадигмите на „Х-поколението” – генерацията, заключена в историческия прозорец, рамкиран от падането на Берлинската стена (1989) и Световната финансова криза (2007-2008). Тези историко-политически и икономически събития, раздалечени едно от друго с цели 20 години, определиха живота на цяло едно поколение.
Борис Костадинов
Кризата на средната възраст и Световната икономическа криза, Изток и Запад, минало и бъдеще – част от категориите, които се пресичат в проекта „Зрели и бесни“ на Борис Костадинов в Седмицата на съвременното изкуство. Един от най-изявяващите се млади изкуствоведи и куратори в края на деветдесетте и в началото на новия век от години живее и работи във Виена. От 2008 година не е представял свой проект в България, а това е първата му кураторска работа, реализирана в Пловдив. В „Зрели и бесни” е събрал автори между 33 и 55 години, но заявява, че в никакъв случай не е мислил за поколенческа изложба. Изборът на артисти в този разцветен възрастов диапазон е свързан с конкретни елементи на жизнения опит, определящи за концепцията. И неслучайно двамата , които са извън „очертанията“ на така известното „Поколение Х” – Миряна Тодорова (родена 1984) и Лъчезар Бояджиев (роден 1957) – правят съвместна работа.
Визираното „поколение Х“ изживя(ва) паралелно своята криза на средната възраст и финансовата и икономическа криза . Дали това е проклятие или мотив за преосмисляне и ново начало – интерпретациите в изложбата са различни. Хората от тази генерация днес живеят при липса на каквато и да е обезпеченост за бъдещето. Това си говорят кураторът Борис Костадинов и художничката Даниела Костова в дните на подготовка на изложбата. Даниела Костова (автор и на фотографията на плаката), явление в българското съвременно изкуство от края на деветдесетте, днес базирана в Ню Йорк, споделя, че в САЩ особено силно се усеща тази несигурност. Самото понятие „класа“ се размива и няма значение точно колко си богат и преуспяващ или точно колко беден и безработен. За нула време всеки може да се окаже на кота нула и подобни събития вече никого не изненадват.
Йос Дигел разказва във видеото си за своя интимна връзка и прави работа, базирана на тези на психоаналитика Жак Лакан
Има няколко аспекта, избрани от артистите, обяснява кураторът. Някои разглеждат кризата в обществото във всичките ѝ актуални прояви – криза на финансите, на политическите структури, поставя се под въпрос бъдещето на ЕС, на Еврозоната… Някои от работите са чисто документални – например филми, свързани с протестите на Уол Стрийт или в Испания и в Гърция. Но има и автори, които изследват лични моменти – как се трансформират мечтите им, накъде гледат сега… Трети аспект на работите може да се обобщи като коментар на структурите и взаимоотношенията в света на изкуството. Как това поколение се е реализирало, какви стратегии и политики е използвало при развитието си – произведения, посветени на съвременните закони в света на изкуството. Разбира се, малко от работите могат да се посочат, като подчинени само на един от тези три аспекта, посочва Борис Костадинов. Светът на изкуството не е изолиран, той е пряко свързан с политическата ситуация . Правенето на изкуство е също правене на политика, само че с други средства, убеден е кураторът на „Зрели и бесни”.
Друг важен „прицел“ на изложбата е срещата Изток –Запад – пространства с много различен опит отпреди промените и с много близък опит от преживяването на обществените сътресения в последните години. Този момент също се коментира в поредица от работи, като в някои случаи произведение се оказва самият живот. Например двама от артистите – Юлияне Ебнер и Олаф Остен – имат съвсем буквална обща история. Те са роднини, живеят в Германия, но бащата на Олаф емигрира в Западна Германия, близо до границата. Виждат се за пръв път, когато са на 18. А са живели на 40 километра един от друг. И двамата стават художници и след падането на Берлинската стена, започват да колаборират. Често при срещите Изток-Запад се коментира „Стената” – Берлинската, Желязната, невидимата, която стои и днес… Не е песимистична изложба, категоричен е Борис Костадинов. При обсъждането на концепцията с авторите, са стигнали до три исторически ядра, които да изграждат цялостното усещане за изложбата. Първото е 90-те, белязани от утопиите в тяхното начало и глобализацията в края им. След това – антиутопията, настъпила с глобалната криза, съвпаднала с кризата на средната възраст на Поколението Х. И накрая е прогнозата – времето е интересно и все нещо ще се случи, ще се модифицира, финалът е винаги отворен.
Деян Калуджерович
Седмицата на съвременното изкуство стартира на 9 септември за 21 път в Баня Старинна – традиционното място, което, само по себе си, също предизвиква. Ако не бъде добре осмислена всяка позиция, произведението може да се конфронтира с архитектурата, признава Борис Костадинов. Една от възможностите за добро общуване с пространството е сайт-специфик работа. На това залага Деян Калуджерувич, който “разказва” “Щастливият принц” на Оскар Уайлд, като изписва шест ключови думи от приказката на стена в Банята. През 2012 Калуджерович изписва на платно, върху предишна своя работа, всичките 3478 думи на творбата. Сега идеята му е надписът да стои, все едно си е там от векове, но да говори за съвременни проблеми, каквито несъмнено съдържат думите от “Щастливият принц”.
Среща отблизо с автори, утвърдени на съвременната арт сцена на Европа и света, уникални съвременни работи в уникално просранство – това съчетание очаква посетителите на откриването на 9 септември. И разбира се, в “Нощ/Пловдив”, когато ще има специални гайд-турове в изложбата “Зрели и бесни” и възможност за разговори с куратора и авторите.
ПРОГРАМА “МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ” -11 СЕПТЕМВРИ
ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО „БАНЯ СТАРИННА“
бул. Шести септември 179
19:00 – 01:00 – Изложба „Зрели и бесни” – Седмица на съвременното изкуство; Куратор: Борис Костадинов
21:00 – 23:00 – Турове с куратора Борис Костадинов и артистите. Туровете започват на кръгъл час.
