Столът, Панаирът и Индустриалците: Историята на училището по дървообработване

Професионалната Гимназия по Вътрешна Архитектура 
и Дървообработване (ПГВАД) "Христо Ботев" в Пловдив
или, както е по-известна в града, „Д ъ́ р в о т о”
пази зад вратите си дълга история на традиции, 
възрожденски дух и обществена воля. 
А на 12 септември тези врати ще бъдат отворени 
за зрителите на "Нощта" като част от нашата 
юбилейна програма.

Преди да разкрием повече за предстоящите събития в локация 84, ще разкажем накратко за миналото на ПГВАД “Христо Ботев”, защото гимназията не за първи път става терен на голяма културна проява. Историята й започва с един стол (всъщност с много повече от един), когато през 1907г. в Пловдив е основано Столарско училище. Обучението по ръчно дърводелство обаче е затруднено от липсата на специализирана сграда за занятията. През следващите десетилетия индустриалците в града осъзнават, че за започване на по-сериозно производство са необходими млади специалисти по занаятите. Затова през 1930г. на първото заседание на Търговско-индустриалната камара, 

д-р Обрейко Обрейков предлага построяването на Занаятчийско училище.

Предвижда се сградата да е модерна и достатъчно голяма, за да помещава не само добре развитото столарство, но и уроци по кроячество, обущарство, строително тенекеджийство, абаджийство и електротехника.

Инициативата на д-р Обрейков продължава традицията на баща му, Стефан Обрейков, който през 1910г.

основава Търговската гимназия в Пловдив. Възрожденският дух на просперитет и воля е в кръвта на видното семейство и му печели уважение и престиж сред всички граждани. В града дори битува сентенцията, че „щом Обрейкови предлагат нещо, то ще е за добро”. Ето защо предложението за построяване на ново училище не просто е прието с ентусиазъм, но и всички местни производители и търговци отделят от собствените си средства и правят дарения за предстоящия строеж. Те дори се отказват от построяването на дом за Камарата и пренасочват парите. Министерството също отпуска скромна сума за каузата. Така училището по занаятчийство се превръща във 

въплъщение на популярната в момента идея за Пловдив заедно,

но почти столетие преди 2019г.

Проектирането на сградата е поверено на популярен пловдивски тандем – арх. Димитър Попов (известен още като „Професора”) и арх.Светослав Грозев. Избрано е място в полите на Бунарджика, точно до Търговската гимназия. Скоро плановете са готови и на 8 януари 1931г. лично министър-председателят Андрей Ляпчев полага основния камък. Присъстват още много почетни гости, а осветяването е извършено от епископ Харитон. Обявява се търг за строител, а строежът трае околко две години. Разбира се, през това време екипът се среща с немалко трудности и интриги. Предприемачът Сираков е обвинен в присвояване на камъка от изкопаните основи. Впоследствие скандалът се разминава, след като Търговско-индустриалната камара обяснява, че превозването и складирането на камъка е твърде скъпо и той просто е бил подарен. Назначеният надзор пък скарва тандема на архитектите. Те взаимно се обвиняват в упражняване на влияние и избиране на надзор на основание приятелски връзки. Все пак строежът успешно е завършен и 

през 1933 г. Занаятчийското училище официално е открито.

За директор е назначен Иван Кремиков. На входа се поставя паметна плоча от черно габро, върху която с красив шрифт са увековечени имената на главните деятели по построяването на новата сграда. След 9 септември 1944г. паметният знак е демонтиран, счупен и захвърлен. Днес плочата отново краси входа на гимназията.

На 4 март 1933г. на територията на новопостроеното Занаятчийско училище и Търговската гимназия е открито 

Първото промишлено изложение –

едно начинание, което впоследствие се превръща в основна забележителност на града и днес наричаме “Международен панаир Пловдив”. След речта на министъра на търговията Димитър Гичев идва ред на д-р Обрейков да обяви пред събралата се тълпа, че от 1934г. нататък изложбата ще се превърне в ежегоден мострен панаир. Тази вест е посрещната с възторг и ръкопляскания от хилядите граждани. Първото промишлено изложение се простира на площ от 3150 кв.м, участниците са 424 на брой, а с архитектурното планиране се занимава отново арх. Светослав Грозев. Инициативата получава небивал отзвук във всички обществени среди. Това само мотивира организаторите да продължат делото с още по-силно въодушевление. С цената на постоянство, труд и широка обществена подкрепа бавно и трайно са привлечени всички стопански институти, учреждения и организации в града и в страната. Пловдив отново е заедно и така подсигурява на събитието статут на постоянен и единствен мострен панаир в България. Освен това правителството не може да не признае успеха на начинанието и отпуска безвъзмездно средства за постояването на специални изложбени палати.

Но първият съвместен дом на Панаира винаги ще си останат Търговската гимназия и “Дъ́рвото”.

През 1936 г. училището печели златен медал на Международния Брюкселски панаир. Години по-късно двете сгради, построени по инициатива на баща и син Обрейкови, са боядисани в познатия ни тъмно червен цвят и бележат облика на Бунарджика и целия квартал. Гимназията по дървообработване бързо е оборудвана с модерни машини, наети са високо квалифицирани специалисти. Заплатите им са завидни за времето. Така се гарантира имиджа на училището, което и до ден днешен обучава изключителни занаятчии и професионалисти. Признанието на държавата идва през 1976г. с връчването на орден “Кирил и Методий” първа степен на училището.

Това е историята на Гимназията по дървообработване “на светло”. Какво ще се случи през тъмната страна на Нощта предстои да разберете. Едно обаче е сигурно – в сенките на банцига, трионите и струговете се крие едно алтернативно нощно преживяване, което не е за проспиване!