„Страхът е катализатор на протичащите процеси в обществото“- това твърди провокативния художник Добрил Янков, емоционално ангажиран към това какво и как се случва днес. Наболелите проблеми на съвремието се отразяват най-силно сякаш върху младите творци, но той не е уплашен. Тази година ще бъде отново участник в „Нощта на музеите и галериите“ като гост на галерия „Пиронеса”, където преди две години представи картини от цикъла “Психичната лудост”. Тогава авторът изследваше проявите на лудост във всекидневието на уж нормалния човек. Сега темата преминава в конкретна проява на масова лудост, завзела съвременната култура. Този път художникът се е зарекъл да не е толкова провокативен. И следващият разговор с него неминуемо ще убеди всички, че предстои една “тиха и кротка” изложба на Добрил Янков.
Участвал си в предишни издания на Нощта? Усещаш ли промяна от година на година в атмосферата на изданието? Това повлиява ли по някакъв начина на работата ти?
Ще участвам за втори път. Формата „Нощ на музеите и галериите” е отлична платформа за презентация на съвременно изкуство. Преди две години представих проект „Психичната другост” като не подозирах, че ще има толкова сериозна посещаемост, което е особено градивно и позитивно за всеки автор.
С какво ще провокираш публиката тази година?
Тази година си обещах, че ще съм умерен и няма провокирам с нищо.
Ще покажа цикъл от платна под название „Това е любов = това е порно” .
Чрез средствата на портрета ще представя гледните точки на няколко модела относно порното и любовта.
Кое провокира у теб да създаваш такива образи – обременени до краен предел от собствените си страхове и стигнали до лудост?
Провокират ме множеството безумия, които ни обграждат. Провокира ме безхаберието. Провокира ме досадното, комерсиално и изключително обедняло естетически “изкуство”, което се бълва и удовлетворява масовия вкус. Вкус, който желае и налага невежество. Традицията на невежеството създаде клиповете със сексапилните „мадони”, които за няколко десетилетия помогнаха да се формира едно ново порно съзнание и порно култура.
Култура, утвърдила култа към емоционалната празнота и хедонизма в най-низшите му форми.
Страхът ли е водещ в процеса на развитие у една личност, у едно общество или дори в цели епохи? Страхът е по скоро катализатор на протичащите процеси в обществото. Като основен фактор може да смятаме тенденциите, провокирани в повечето случаи чрез нагнетяване на всеобщи вкусове и възгледи. И поради тази причина страхът се явява като катализатор за усилване на процесите да подражаваме на останалите и да загубим идентичността.
Къде срещаш прототиповете на своите герои?
Да са ми живи и здрави геройчетата, че ме търпят и успешно влизат в роля пред обектива вече толкова години. Идеи и прототипове има навсякъде около мен, достатъчно е да изляза на улицата и да наблюдавам.
Нормален човек няма – факт.
Какво е отношението ти към съвременното българско изкуство? Има ли сцена за младите автори в България?
Болна за мен тема! Изкуство в България се създава напук на всичко. Малцина галеристи се осмеляват да показват неконвеционални и съвременни форми, въпреки че масата от галериите ни се кичат с гръмките табели – „Галерия за съвременно изкуство”, което е просто подвеждаща и евтина реклама – за сметка на нас творците, разбира се. Като спомена безумията, вредните и упадъчни соц-практики в институции, по конкурси и биеналета, попадаме в област на
всекидневна борба за създаване и налагане на авторски форми.
Иска ми се да виждам повече размах и мащаб на арт сцената ни, но като се има предвид всичко изброено, плюс трудностите, с които се осигуряват средства, нивото на случващото се е добре разбираемо.Знаем, че „Пиронеса“ работи като онлайн галерия. Какво е твоето отношение към този начин на предлагане на изкуство?
Както предишната, така и настоящата изложба ще се състои в салона на ХГ “Пиронеса”. Смятам че присъствието на всеки съвременен артист във виртуалното пространство е отлична визитка.
