Десислава Димова: Публиката трябва да се приобщава към изкуството, а не изкуството – към публиката


Десислава Димова живее в Брюксел, но в родината й я връщат много проекти, свързани с Фондация “Изкуство – дела и документи”, онлайн списанието „Блистер“ и други. През 2012 година тя бе съкуратор на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив. Същата година курира изложбата „Материална култура: нещата в ръцете ни” в галерия Кристине Кьонинг, Виена 2012. А през 2010 г. – Второто биенале за съвременно изкуство в Антакия, Турция. Завършила е изкуствознание в Националната художествена галерия в София и философия в Центъра за изследвания на модерна европейска филосфия, Мидълсекс, Лондон.

Десислава Димова бе участник в международната научна конференция, част от Проект 0, посветена на изкуството и градската среда.

 Конференцията се проведе през юни в Баня “Старинна” в Пловдив.


Въпреки името си, Нощта на музеите и галериите концентрира голяма част от локациите извън рамките на стандартните галерийни и музейни пространства. Смятате ли, че това двудневно събитие може да има трайни ефекти върху града и гражданите?

Да, мисля, че може. Макар че аз имам опит единствено с така наречените Бели нощи в Париж, които са подобна инициатива. Такива формати съществуват, разбира се, в много други градове. Във всички тях има и малко карнавален елемент. Но този тип фестивали несъмнено са още една интересна възможност за показване на изкуства. Най-хубавите работи, които съм виждала в този контекст, реагират точно на тази сложност на ситуацията, в която не се дава особено много време на публиката да е в контакт с това, което вижда. Дали това се случва в алтернативни или в музейни пространство, мисля, че в рамките на една или две нощи няма огромно значение. Говоря в общия случай, а конкретно за Пловдив – хипотетично, тъй като не съм била тук по време на Нощта. Но по принцип минимизирам фокуса към алтернативните пространства исмятам, че е илюзия твърдението, че галерията е суха неутрална среда. Да, тя е специално приготвена за показване на изкуство, но също е част от градското пространство. Така че стойността на произведението зависи преди всичко от проектите на художниците, от намеренията и от начина, по който се концептуализира всичко. Само по себе си

да се показва изкуство в улично пространство не е генерално по-различно от това да се показва в галерийна среда.

Разликата е, че в първия случай принципите на организация се доближават много до тези при архитектурата – трябва да се борави с разрешителни, с властите, с пожарната, дали има достъп за инвалидни колички… Но това са неща, които, в известен смисъл, когато се правят монументални инсталации в музейни пространства, също трябва да се вземат предвид. А за начина на възприемане на произведението, градското пространство не прави чудеса. Работата може да е много интересна, може и да не е, независимо дали се показва в открито пространство или в белия куб на галерията.

Desislava Dimova

“Пловдив се превръща в реална алтернатива на София по отношение на културния живот”

Как трябва да „боравят” организаторите на такъв тип събития с отношението към публиката? Да бъде ли приобщавано изкуството към нагласите на по-широк кръг от хора?

Категорично не. Огромна грешка на художниците и организаторите би било да подценяват публиката и да правят неща, които смятат, че са на нивото на публиката. Въобще да си представят някакво ниво на публика. Ами тогава тази публика ще бъде единствено от хора,   излезли да пият бира и да се разходят. 

Хората трябва да си дадат сметка, че да гледат изкуство може да е част от живота им.

И че всъщност това не е толкова сложно. И дори да е сложно, нека е такова, че и те да почувстват, че трябва да направят стъпка към нещото, да го разберат, да бъде трансформиращо преживяване за тях, да ги направи по-добри или по умни… А не да си казваме: „Тя публиката не е дорасла.” Така никога няма да дорасне.

В такъв случай трябва ли да се набляга на стойността на събитието и като вид платформа за образование?

Не бих го казала точно платформа за образование, но несъмнено е необходимо да се търси този контакт с повече хора. Може би наистина част от посетителите са излезли, за да пият бира, но дори и те в един момент може да си дадат сметка, че е възможно да имат някаква връзка с изкуството. И наистина трябва да се търси възможността за контакт, който не е опосредстван от някакви йерархии.

Имате ли впечатления какво отличава Пловдив и го превръща в подходяща сцена за арт събития?

Смятам, че в Пловдив в последните години се случват много неща и градът ви се превръща в реална алтернатива на София по отношение на културния живот. А когато хората започнат да имат съзнанието, че нещо важно и качествено се случва в града им, започват да го приемат още повече като свой, да стават негови поддръжници, да проявяват повече отговорност и усещане за принадлежност. И това е чудесно.



Казвам се Мария-Магдалена и съм студент по Архитектура. Интересувам се от града – от неговите лица и проявления, особености и изненади, характер и ритъм. А към Пловдив се отнасям с особен сантимент. Като типична нощна птица откривам магия в малките часове, когато, освен всичко останало, обичам да пиша кратки есета и статии.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg