Кирил Кузманов : Визуалните изкуства формират качеството на заобикалящата ни среда

Проект "0"


Project 0Видео за “Проект 0”

След четири години концептуална, творческа, а и чисто физическа работа, „Проект 0“ вече се реализира в своята кулминационна визуална експонация в туптящото с променлив ритъм през епохите сърце на град Пловдив – знаковият квартал Капана. След което внушителната огледална стена бе отново разделена на своите 50 фрагмента и пое в своите 50 различни посоки. С автора на проекта Кирил Кузманов поговорихме за допирните точки между визуалните изкуства, градската среда и хората, които ги формират.


С изграждането на двустранната огледална стена на улица „Златарска“ в Капана, “Проект 0” навлезе в своя заключителен етап. Как обаче той тепърва ще разгръща своя ефект върху търсенето на нов поглед към градската среда, в която живеем?

Огледалната стена е един колкото заключителен, толкова и стартов етап към следваща част от реализацията на цялостния замисъл на “Проект 0”. Като платформа, която се занимава с идеите и техния потенциал, в процеса на своето случване “Проект 0” преминава през различни стадии. В този смисъл, събирането на 50-те фрагмента заедно и тяхното експонирате тук, на улица „Златарска“, бе само един от етапите. След демонтажа им , 

“Проект 0” продължава да съществува като работа под формата на 50 фрагмента,

разпръснати в различни пространства по света. Тоест начинът, по който тази работа се е събрала към Капана, чрез заявителите на отделните фрагменти, по същия начин тя и ще се върне обратно към тях.
Относно втората част на въпроса – за мен интересното при “Проект 0” е неговата експериментална страна, защото той притежава един специфичен формат, при който не е ясно как точно ще се изведат нещата или какъв път ще изминат оттук нататък, но пък именно тази негова форма е интегрална част от обекта. Това, което демонстрира “Проект 0” е, че е възможно да се случват определен тип процеси. Показва, че в крайна сметка реалността, която ни заобикаля, и това, което до голяма степен ние материализираме, е свързано с процеса на комуникация, която имаме помежду си и с начина, по който ние разпределяме различните видове отговорности и роли. Визирам отговорностите и ролите, които съществуват в комплексните социокултурни процеси и които формират облика на даден град, квартал, общество или дори света, който обитаваме. В рамките на полето, на платформата, която “Проект 0” е задал, той споделя натрупания няколкогодишен опит, свързан с тази проблематика и оттам нататък – всеки може по свой собствен начин да го интерпретира, ползва, да го чувства близко до себе си или да се разграничава, но той вече е даден факт.

Pr_0

Фотография: Георги Матов

Как реализираното в градски условия изкуство може да помогне за превръщането на всекидневните пространства в места, където се срещаме и общуваме, а не просто се разминаваме с другите хора?
За мен това, което е важно да се види чрез “Проект 0”, е доколко е възможно една работа, която работи с мащаба на цял квартал, всъщност да има тотално хоризонтална структура и логика на случване и поява. Когато става въпрос за публична среда, градска среда или дори средата в селата, решенията за това пространство на споделяне и начинът, по който се генерират или променят нещата в него, са свързани предимно с интереси, които се спускат отгоре надолу. Процесът по реализацията на “Проект 0” обаче е различен. Тази работа е преминала абсолютно прозрачно и легално през всички пътища и документи, които са били необходими за нейното случване. В това отношение тя се среща и разбира както с жителите на квартал „Капана“, така и с институциите в град Пловдив. Според мен обаче това, върху което би трябвало да имаме фокус и което би създало устойчивост на промените, свързани с ефекта от “Проект 0”, е да се даде видимост на интересите на хората, на начина, по който те обитават тези пространства и на нуждите, които те имат в средносрочен или дългосрочен план. Не просто да се получават ситуации, при които някакви решения се взимат на парчета и после се спускат надолу. Обикновено публичното пространство се бомбардира от различни интереси – политически, правителствени, корпоративни, а после хората трябва да живеят с това, което е реализирано там, без обаче те самите да знаят защо то се е появило, защо е направено, как точно то е включено в техните практики на живеене. В този смисъл, “Проект 0” споделя това, че той може да има устойчив резултат и смисъл за широк кръг хора – колкото за жителите от квартал Капана и от Пловдив, толкова и за всички други хора, които привиждат себе си като част от общите процеси, касаещи ежедневната им среда на живот.

IMG_1787-2Спецификата на двустранната огледална стена на “Проект 0” дава възможност на зрителя за самонаблюдение в перспектива. От вашата позиция обаче на творец, който изследва публичната материя, присъства ли осъзнато или отсъства градският човек от пейзажа, в който живее?
Не мога да дам конкретен отговор, защото колкото различни хора има, толкова и различни версии по въпроса съществуват. Реално това, което беше за мен идея и цел на “Проект 0” е той да създаде условия човек да се види като част от заобикалящото. Само по себе си това е лаконичен жест на споделяне, който казва –

„ Ето, вижте – това пространство го има!“

Оттук насетне “Проект 0” не казва какво трябва да се случи с въпросното пространство, какви трябва да бъдат дейностите в него, какво трябва да има там, дали то трябва да се променя или не. Всичко това е делегирано и то в крайна сметка е отговорност на хората и на институции, които изграждат този град, дори и на неговите посетители.
Когато “Проект 0” стартира преди четири години, я нямаше тази еуфория и интерес към Капана, каквито примерно са налице през последните шест месеца. Тогава “Проект 0” работеше именно за това – да каже, че тук съществува едно място, че това място е в центъра на Пловдив и че то е било интегрална и изключително важна част за града. До голяма степен, Пловдив в продължение на няколко столетия е бил това, което е, благодарение на район „Капана“ – преди в един момент той да се превърне в пространство, което сякаш не съществува. И всъщност това е един от най-интересните въпроси, занимаващи “Проект 0” – какво прави едни неща да съществуват или не за нас, въпреки че те съвсем физически присъстват в заобикалящата ни среда.

Ако трябва да направите един напречен разрез през всички години и инициативи, съпътстващи осъществяването на “Проект 0”, кое за вас се откроява като интересни тенденции от разговорите ви с публиката за ролята на съвременното изкуство в живота на града?
Знаете, че още от 2010 година насам стартираха отворени дискусии, които се провеждаха и тук – на самата улица, и в artnewscafe, и в други градове от страна и чужбина. Тези разговори бяха свързани с пространството на квартал Капана, градската среда, “Проект 0” и това, което проектът коментира. И тъй като по своята същност “Проект 0” е независим проект, той позволи в него да бъдат събрани различни гледни точки. Аз се надявам или поне лично усещам, че в някакви моменти настъпва истинско разбиране за това, че качеството на средата, в която живеем, е свързано и с начина, по който визуалните изкуства като език присъстват в нашия живот и начина, по който ние ги използваме. Изкуството, за мен поне, не е нещо, което стои някъде елитарно и изолирано и не е част от нашия живот.

Полезността на изкуството е във включването му към нашите ежедневни практики на живеене,

в интегрирането му към този процес на комуникация между формата и средата, която ни заобикаля.

Kiril_Vladiya

Кураторът на Проект 0 Владия Михайлова и Кирил Кузманов на откриването на двойната огледална стена в Капана

В този ред на мисли, какво е мястото на по-разчупени културни формати, като „Нощта на музеите и галериите“ в Пловдив, за точно това въвличане и ангажиране на широката публика към изкуството?

За мен „Нощта на музеите и галериите“ е един такъв интересен, смислен и важен фестивал, заради това, че той се случва устойчиво. Ние, тук в България, почти нямаме или имаме много малко на брой фестивали за визуални изкуства, които последователно провеждат някакви политики. В този смисъл, аз абсолютно адмирирам „Нощта“ и винаги, когато съм в България и имам възможност – идвам до Пловдив. Самият аз по различен начин съм бил част от този фестивал, като през 2010-та година една от отворените дискусии за “Проект 0” се състоя именно рамките на „Нощта на музеите и галериите“. Подкрепям “Нощта” и заради това, което до голяма степен липсва у нас и което в същото време би създало динамика на родните фестивали за изкуства – конкретно  начинът, по който генерира произведенията и представя селектираната продукция. Реализирането на фестивал с подобен мащаб изисква техническо време, обезпечаване на необходимия брой компоненти, които позволяват да го има едно произведение, после всичко избрано да бъде показано в рамките на един-два дни… В тази връзка е много важно да започне да се осъзнава, че общият климат за визуални изкуства в страната,  изобщо целият комплекс от социокултурни пластове, включително образованието, действат като скачен съд, който формира и се отразява върху качеството на всяко едно културно събитие. В това число и върху „Нощта на музеите и галериите“.

Project_0Вече видяхме как един сложен културен замисъл в лицето на „Проект 0“ може да се случи без предварително обезпечено финансиране, без масирано рекламиране, без подмяна на първоначалния замисъл… И все пак, без какво неговото осъществяване би било немислимо?

“Проект 0” не може да се случи без всички хора, които са част от него – без петдесетте заявители на фрагментите, без екипа на проекта, без стотиците хора, които са били съпричастни към целия процес на генериране на проекта. Разбира се, “Проект 0” е това, което хората са споделили в рамките на неговата идея. Той и с това се занимава – с потенциала на идеите и с начина, по който те биват включени в процеса на комуникация. Как те придобиват форма, как тази форма медиира или участва в процеса на комуникация… И там някъде, много естествено и устойчиво, тези процеси започват да бъдат част от живота. И тази форма на идеите има свое специфично съществуване, което не е свързана с моди, тенденции, интереси.

„Проект 0“ е независим проект на художника Кирил Кузманов за квартал Капана в Пловдив. Той стартира през 2010 година и се осъществява в сътрудничество с куратора Владия Михайлова и Фондация Отворени Изкуства.



Казвам се Даниела и съм един от редакторите в блога на НОЩ/Пловдив. Завърших журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2008-ма. Интересите ми са шарени като калейдоскоп и почти толкова преливащи един в друг. Безусловната обич към книгите ми даде добър начален старт за откриването на енциклопедичния дух на изкуствата. Киното и фотографията се погрижиха погледът ми да еволюира в правилната посока - към детайлите. Съприкосновението с музиката, без която нямаше да стана себе си, се превърна в кислорода за всяко вдъхновение. Харесва ми да наблюдавам спонтанните движения на хората и градовете. В свободното си време снимам балкони и разказвам възможните им истории или мелодии в блог, който създадохме с близка моя приятелка. Ако се случи да ме забележите около вас - ще се радвам да ми кажете „Здрасти“.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg