
Проект "0"
С изграждането на двустранната огледална стена на улица „Златарска“ в Капана, “Проект 0” навлезе в своя заключителен етап. Как обаче той тепърва ще разгръща своя ефект върху търсенето на нов поглед към градската среда, в която живеем?
Огледалната стена е един колкото заключителен, толкова и стартов етап към следваща част от реализацията на цялостния замисъл на “Проект 0”. Като платформа, която се занимава с идеите и техния потенциал, в процеса на своето случване “Проект 0” преминава през различни стадии. В този смисъл, събирането на 50-те фрагмента заедно и тяхното експонирате тук, на улица „Златарска“, бе само един от етапите. След демонтажа им ,
“Проект 0” продължава да съществува като работа под формата на 50 фрагмента,
разпръснати в различни пространства по света. Тоест начинът, по който тази работа се е събрала към Капана, чрез заявителите на отделните фрагменти, по същия начин тя и ще се върне обратно към тях.Относно втората част на въпроса – за мен интересното при “Проект 0” е неговата експериментална страна, защото той притежава един специфичен формат, при който не е ясно как точно ще се изведат нещата или какъв път ще изминат оттук нататък, но пък именно тази негова форма е интегрална част от обекта. Това, което демонстрира “Проект 0” е, че е възможно да се случват определен тип процеси. Показва, че в крайна сметка реалността, която ни заобикаля, и това, което до голяма степен ние материализираме, е свързано с процеса на комуникация, която имаме помежду си и с начина, по който ние разпределяме различните видове отговорности и роли. Визирам отговорностите и ролите, които съществуват в комплексните социокултурни процеси и които формират облика на даден град, квартал, общество или дори света, който обитаваме. В рамките на полето, на платформата, която “Проект 0” е задал, той споделя натрупания няколкогодишен опит, свързан с тази проблематика и оттам нататък – всеки може по свой собствен начин да го интерпретира, ползва, да го чувства близко до себе си или да се разграничава, но той вече е даден факт.
Как реализираното в градски условия изкуство може да помогне за превръщането на всекидневните пространства в места, където се срещаме и общуваме, а не просто се разминаваме с другите хора?
За мен това, което е важно да се види чрез “Проект 0”, е доколко е възможно една работа, която работи с мащаба на цял квартал, всъщност да има тотално хоризонтална структура и логика на случване и поява. Когато става въпрос за публична среда, градска среда или дори средата в селата, решенията за това пространство на споделяне и начинът, по който се генерират или променят нещата в него, са свързани предимно с интереси, които се спускат отгоре надолу. Процесът по реализацията на “Проект 0” обаче е различен. Тази работа е преминала абсолютно прозрачно и легално през всички пътища и документи, които са били необходими за нейното случване. В това отношение тя се среща и разбира както с жителите на квартал „Капана“, така и с институциите в град Пловдив. Според мен обаче това, върху което би трябвало да имаме фокус и което би създало устойчивост на промените, свързани с ефекта от “Проект 0”, е да се даде видимост на интересите на хората, на начина, по който те обитават тези пространства и на нуждите, които те имат в средносрочен или дългосрочен план. Не просто да се получават ситуации, при които някакви решения се взимат на парчета и после се спускат надолу. Обикновено публичното пространство се бомбардира от различни интереси – политически, правителствени, корпоративни, а после хората трябва да живеят с това, което е реализирано там, без обаче те самите да знаят защо то се е появило, защо е направено, как точно то е включено в техните практики на живеене. В този смисъл, “Проект 0” споделя това, че той може да има устойчив резултат и смисъл за широк кръг хора – колкото за жителите от квартал Капана и от Пловдив, толкова и за всички други хора, които привиждат себе си като част от общите процеси, касаещи ежедневната им среда на живот.
Спецификата на двустранната огледална стена на “Проект 0” дава възможност на зрителя за самонаблюдение в перспектива. От вашата позиция обаче на творец, който изследва публичната материя, присъства ли осъзнато или отсъства градският човек от пейзажа, в който живее?
Не мога да дам конкретен отговор, защото колкото различни хора има, толкова и различни версии по въпроса съществуват. Реално това, което беше за мен идея и цел на “Проект 0” е той да създаде условия човек да се види като част от заобикалящото. Само по себе си това е лаконичен жест на споделяне, който казва –
„ Ето, вижте – това пространство го има!“
Оттук насетне “Проект 0” не казва какво трябва да се случи с въпросното пространство, какви трябва да бъдат дейностите в него, какво трябва да има там, дали то трябва да се променя или не. Всичко това е делегирано и то в крайна сметка е отговорност на хората и на институции, които изграждат този град, дори и на неговите посетители.Когато “Проект 0” стартира преди четири години, я нямаше тази еуфория и интерес към Капана, каквито примерно са налице през последните шест месеца. Тогава “Проект 0” работеше именно за това – да каже, че тук съществува едно място, че това място е в центъра на Пловдив и че то е било интегрална и изключително важна част за града. До голяма степен, Пловдив в продължение на няколко столетия е бил това, което е, благодарение на район „Капана“ – преди в един момент той да се превърне в пространство, което сякаш не съществува. И всъщност това е един от най-интересните въпроси, занимаващи “Проект 0” – какво прави едни неща да съществуват или не за нас, въпреки че те съвсем физически присъстват в заобикалящата ни среда.
Ако трябва да направите един напречен разрез през всички години и инициативи, съпътстващи осъществяването на “Проект 0”, кое за вас се откроява като интересни тенденции от разговорите ви с публиката за ролята на съвременното изкуство в живота на града?
Знаете, че още от 2010 година насам стартираха отворени дискусии, които се провеждаха и тук – на самата улица, и в artnewscafe, и в други градове от страна и чужбина. Тези разговори бяха свързани с пространството на квартал Капана, градската среда, “Проект 0” и това, което проектът коментира. И тъй като по своята същност “Проект 0” е независим проект, той позволи в него да бъдат събрани различни гледни точки. Аз се надявам или поне лично усещам, че в някакви моменти настъпва истинско разбиране за това, че качеството на средата, в която живеем, е свързано и с начина, по който визуалните изкуства като език присъстват в нашия живот и начина, по който ние ги използваме. Изкуството, за мен поне, не е нещо, което стои някъде елитарно и изолирано и не е част от нашия живот.
Полезността на изкуството е във включването му към нашите ежедневни практики на живеене,
в интегрирането му към този процес на комуникация между формата и средата, която ни заобикаля.
Кураторът на Проект 0 Владия Михайлова и Кирил Кузманов на откриването на двойната огледална стена в Капана
В този ред на мисли, какво е мястото на по-разчупени културни формати, като „Нощта на музеите и галериите“ в Пловдив, за точно това въвличане и ангажиране на широката публика към изкуството?
За мен „Нощта на музеите и галериите“ е един такъв интересен, смислен и важен фестивал, заради това, че той се случва устойчиво. Ние, тук в България, почти нямаме или имаме много малко на брой фестивали за визуални изкуства, които последователно провеждат някакви политики. В този смисъл, аз абсолютно адмирирам „Нощта“ и винаги, когато съм в България и имам възможност – идвам до Пловдив. Самият аз по различен начин съм бил част от този фестивал, като през 2010-та година една от отворените дискусии за “Проект 0” се състоя именно рамките на „Нощта на музеите и галериите“. Подкрепям “Нощта” и заради това, което до голяма степен липсва у нас и което в същото време би създало динамика на родните фестивали за изкуства – конкретно начинът, по който генерира произведенията и представя селектираната продукция. Реализирането на фестивал с подобен мащаб изисква техническо време, обезпечаване на необходимия брой компоненти, които позволяват да го има едно произведение, после всичко избрано да бъде показано в рамките на един-два дни… В тази връзка е много важно да започне да се осъзнава, че общият климат за визуални изкуства в страната, изобщо целият комплекс от социокултурни пластове, включително образованието, действат като скачен съд, който формира и се отразява върху качеството на всяко едно културно събитие. В това число и върху „Нощта на музеите и галериите“.
Вече видяхме как един сложен културен замисъл в лицето на „Проект 0“ може да се случи без предварително обезпечено финансиране, без масирано рекламиране, без подмяна на първоначалния замисъл… И все пак, без какво неговото осъществяване би било немислимо?
“Проект 0” не може да се случи без всички хора, които са част от него – без петдесетте заявители на фрагментите, без екипа на проекта, без стотиците хора, които са били съпричастни към целия процес на генериране на проекта. Разбира се, “Проект 0” е това, което хората са споделили в рамките на неговата идея. Той и с това се занимава – с потенциала на идеите и с начина, по който те биват включени в процеса на комуникация. Как те придобиват форма, как тази форма медиира или участва в процеса на комуникация… И там някъде, много естествено и устойчиво, тези процеси започват да бъдат част от живота. И тази форма на идеите има свое специфично съществуване, което не е свързана с моди, тенденции, интереси.
„Проект 0“ е независим проект на художника Кирил Кузманов за квартал Капана в Пловдив. Той стартира през 2010 година и се осъществява в сътрудничество с куратора Владия Михайлова и Фондация Отворени Изкуства.