Една от най-обсъжданите локации в тазгодишната „Нощ” е небезизвестното кино „Космос”. Преди повече от две години въпросът за съдбата на изоставеното здание изведнъж избухна в общественото, а и медийното пространство.Общински съвет тогава, обяви за ненужно на това място да има сграда с културно предназначение и постанови там да има гараж за градските нужди от паркиране. Какво представлява „Казусът Космос”, какво се случи за тези две години и как ще участва киното в „Нощта” – разберете от следващите редове.
Инж. Константин Бобоцов – член на инициативния комитет за спасяване на кино „Космос”
Да се върнем към началото на казуса „Космос”. Как така кино „Космос” стана една от най-обсъжданите сгради в Пловдив? Кога се случи това и кога самия ти разбра, че съществува проект, киното да се трансформира в сграда с различни функции?
Самият аз разбрах съвсем случайно от една вечерна среща, разхождайки моят четириног приятел в парка. Тогава срещнах Георги Сербезов, който също беше на вечерна разходка. Разговорът ни продължи дълго, като обсъждахме проблемите на града и кино „Космос”. Това стана месец декември, 2010, но „бомбата” избухна след едно представяне в публичното пространство, в аrtnwescafe. Представянето на проблема „Космос” стана благодарение на Веселина Сариева, която предварително се бе запознала с казуса от Георги Сербезов и Пенка Попова. То беше съпроводено с изложба и изготвен документален филм. Художествената форма на представянето беше добра предпоставка за конструктивна дискусия, която генерира предварително подготвени предложения. И така имахме вече готов план за по-нататъчни действия.
Какъв беше този план? Кой го състави?
Планът претърпя развитие във времето. Половин година преди това представяне, проблемът съществуваше за пряко заинтересованите лица по „Закона за устройство на територията”, непосредствените съседи на киното, които са имали притеснения за предстоящите промени, са инициирали подписки в квартала, запитване до отговорните инстанции, което не е дало резултат. Присъдата за киното е била прочетена пред Общински съвет през ноември 2010-та година, когато единодушно се взима решението статутът му да бъде сменен на „частна общинска собственост” и влиза в списъка за продажба на общински имоти. Следва трансформация на последното кино в центъра на града. Тази акция в аrtnwescafe вече дава нова насока на този казус. Не след дълго се ражда идея за реализация на гражданско участие в метода на управление. Формирането на инициативния комитет стана доста спонтанно, тъй като тогава ние не познавахме Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в частта за местна гражданска инициатива. Участваха шестима в заседанието на инициативния комитет и това бяха хора с интердисциплинарни компетенции. Решаването на казуса „Космос” – връщането на публичния статут на киното като общинска собственост, беше резултат на валидиране на този модел, след връщането на собствеността и последвалия дебат. Аз винаги съм разглеждал „Космос” като част от културната инфраструктура за кино култура, която се състоеше от четири кина в центъра на Пловдив и всяко едно от тях имаше определен профил.
Какъв беше профилът на кино „Космос”?
Имаше най-голямата зала и най-модерната техника за мащабни кино продукции. Там съм гледал „Коса”, „Амадеус”, „Междузвездни войни”. След изчезването на другите три кина остана само то, като последен остров на надеждата за спасение на този вид култура, в центъра на Пловдив.
Кои бяха основните стъпки чрез, които кино „Космос” беше отвоювано и статутът му върнат?
Началото на 2011 г. съществуваше нещо като вакуум в публичното пространство. Медиите заливаха средата с постоянна пропаганда, свързана с политиката на управляващите, а казусът „Космос” даде надежда на местната общност за малка промяна и успех. Това беше един позитивен импулс за развитието на средата. Индикация беше, че Общински съвет реагира три седмици след срещата, чрез едно от средствата за масова информация. С това се показа , че може да се започне диалог. Стигна се до извода, че трябва да се създаде работна група, която да обсъди аспектите на взетото от Общински съвет решение.
Кой беше в тази работна група?
От наша страна излъчихме три дами, които да представляват гражданската инициатива и чакахме един месец, в който не получихме отговор и всичко застина. От Общински съвет и кметството не се свързаха с нас. После се обединихме шест човека, които отстоявахме докрай исканията си и чрез подписка имахме подкрепа от над 1000 души, в Пловдив. Поканихме медии на пресконференция пред Общината. С огромно вълнение застанахме шестима граждани и разяснихме ситуацията. Извървяхме всички тези стъпала до голямото събитие в града, което и по мое мнение ще остане в историята на Пловдив. Това е първият обществен дебат, който се инициира под граждански натиск. Беше един акт на демокрация, да бъдем на трибуната и да защитим своята позиция. От 40 участници и 100 присъстващи граждани, бяха защитени становищата и на четиридесетте, само трима инвеститори обосноваха желание на мястото на киното да има гараж. Имаше кратък дебат между нас и Общински съвет, затова и следваха няколко етапа, с крайна цел архитектурен конкурс. Така с пълно единодушие беше върната собствеността. Показахме как гражданинът може да бъде център на една институция. Изследваха се детайлите от представянето на казуса, качеството на екипа, който е взел участие…
Какво мислиш, че ще стане с киното?
След връщането на статута на киното имаше много интересни моменти. Натрупахме такъв опит, че е важно този момент да има обединителен характер. Разпадът на града се дължи на това, че много млади хора напускат градове като Пловдив. Това виждам като основна задача за местното самоуправление – трябва да има пълноценна реализация. Малко след първия етап на „Космос” в Стария град стартира една много добра инициатива, идея за провеждане на кино лекции, която идва от един творчески кръг на едно друго поколение. Лекцията беше посветена на проф. Тодор Андрейков и тя спомогна за това да се сплоти отново една общност, с присъствието и на млади архитекти. В един момент аз почувствах, че беше засегнато професионалното достойнство на тези млади граждани, дори се стигна до парадоксалния факт, че общинското ръководство предостъпи на тях своята отговорност за стопанисването на имота. Това показва, че има доверие към младата общност, която от своя страна, може да носи отговорност за действията си.
Какво искаш да видиш в кино „Космос”?
Аз искам да видя само едно нещо и това е култура, която е представена от местната общност…
За кино „Космос” след връщането на статута на сградата и последвалите дейности за обживяване на пространството, разговаряме с част от колектива дейни, млади архитекти – арх. Христо Гинев, арх. Бистра Попова, арх. Владимир Гигов и арх. Мария Стоянова, зам.- председател на пловдивската структура на Камарата на архитектите в България.
Вие по какъв начин се включихте, първо в борбата за отвоюването на сградата и после в следващите етапи, настъпили след връщането на статута?
Мария Стоянова: Като институция Камарата на архитектите и Съюзът на архитектите излязоха тогава с официални становища, които подкрепиха борбата на неправителствените организации и хората на квартала …
Владимир Гигов: Всички сме се включвали в протеста по един или друг начин, най-малкото с подписките, които се събираха и като агитация на други хора – не точно агитация, а изразяване на едно по-професионално мнение относно казуса.
Мария Стоянова: Всъщност, ролята на архитекта е не само да отрича или да не приема, а по-скоро да покаже как може да се реши един проблем. Освен това, ревитализацията е едно модно течение в архитектурата и хората се опитват да спасят какви ли не сгради, а тук в Пловдив има толкова много такива, които могат да бъдат възстановени и да запазят идентичността на града ни.
Интересно е от архитектурна гледна точка, какви са достойнствата на сградата – витражите, вратите, стълбите…
Христо Гинев: Всеки ден, занимавайки се със сградата, откриваме все повече нови и нови неща. В процеса на правене на логото на нашия колектив, открихме зависимост на отделните елементи на сградата в архитектурно отношение. Предната фасада, например, е със същите размери както и екранът, на който се прожектират филмите, което е закодирано в сградата, а няма как да откриеш това, преди да работиш с нея, и това беше едно приятно преживяване. Вложили сме това откритие в едно от логата – лицето на сградата представлява екран към града.
Мария Стоянова: Кинозалата е също много интересна и новаторска за времето. Ако погледнете в историята на кината, това е първата сграда, в която го няма традиционния балкон, а си е едно цяло помещение със съответен наклон, със съответните пропорции за добри кинопрожекции на широк екран, с добра акустика. Въобще, зданието, на времето е било изключително интересен архитектурен феномен. Ако погледнете старите снимки – всяко нещо е било мислено, дори самата аз се учудвам на детайла на осветителните тела. Сега отиваш в магазина и взимаш каквото ти трябва – купуваш окачен таван от гипсокартон, а като знам за тогавашното време какво мислене е било, за да създадеш най-дребния детайл на интериора. Аз лично, благородно завиждам на колегата проектант на сградата, защото е уникален факт това, че група архитекти защитават архитектурен паметник на един колега, пожелавам това професионално постижение на всеки.
На какъв етап е развитието на сградата, какво се случва в момента в кино „Космос”?
Христо Гинев: Сега сме на етап завръщане почти към оригиналните архитектурни чертежи, всичко, което е било притурено, се изчиства и като пространство ще представлява оригиналният проект. Вече има прекарано електро захранване, осветление и т.н. дотолкова, доколкото може да се използва нормално в двете фоайета, имаме и санитарен възел, вода и в момента, докато тече интервюто, оправят и покрива.
Кои са най-интересните артефакти, намерени по време на акциите за почистване на пространството?
Бистра Попова: Намерихме, например, един много стар дървен статив, като тези, които сега са страшно скъпи – триножник за камера, още стари сандъци, ленти, кутии за филми и филми, снимки черно-бели с много хубаво качество на филми, които са се прожектирали явно, списания, плакати. И два екрана намерихме, огромни, тежки, които и сега могат да се използват за прожектиране.
А какво е бъдещето сградата? Как го виждате след две години, как след десет?
Мария Стоянова: За съжаление, временното разрешение за ползването на сградата през месеците септември и октомври тече, въпреки че за наша радост се проявява голям интерес към инициативата и желание за по-нататъшно използване на сградата от много културни институции. Щеше ми се сградата да бъде алтернатива на Дома на културата отсреща и да бъде място за култура, обърната към младите хора. Какво ще се случи в бъдеще, никой от нас не може да каже, бихме били много щастливи, ако този труд, който вложихме тези няколко месеца, не остане напразно усилие. Една от идеите, беше да направим тук един форум, който да събере икономисти, хора, които се занимават с бизнес и мениджмънт, за да се съберат идеи за това как може да се управлява това кино така, че да печели и функционира.
Владимир Гигов: Идеята е сградата да не е само кино, а да се преустрои така, че да изпълнява и други дейности, например – конферентна зала, театрална зала…
Христо Гинев: Мултифункционална сграда – прожектиране на филми, както и много други дейности, свързани с култура.
Мария Стоянова: Много интересни предложения имаше и в конкурса миналата година…
Христо Гинев: …които ще бъдат изложени тук за подробно разглеждане – по време на архитектурния форум и по време на „Нощта”
Бихте ли обобщили накратко основните идеи на участниците в конкурса „Кино Космос – място за култура”?
Бистра Попова: Бяха избрани 7 коренно различни проекта, които обхващат всички функции, които могат да се осъществят тук в киното – това да се запази изцяло като кино, театрална зала, място за занаяти, съвместни работилници и офиси, и други такива. Прстранството позволяваше на авторите да проектират абсолютно всякакъв вид място за култура – и сцената, и тези големи фоайета предполагат площи за танци, за театър и за всичко, въпреки че сградата не може да се използва като театър в истинския смисъл на театрална зала, но за по-малки представления може да стане, както и да бъде галерия за изложби.
Кой участва в момента в „ударната група” по ремонта?
Мария Стоянова: Най-различни хора идват, в момента има масов интерес и от хората от квартала, и от приятели, които чули, отвсякъде – всеки със своето чувство на носталгия към киното. Сега беше летен период, имаше моменти, когато хората бяха по-малко, но има едно твърдо ядро.
Откъде намирате финанси за дейността, която в момента извършвате по сградата? Трудът разбрахме, е на доброволни начала, но с какви средства си набавяте необходимите материали?
И: От спонсори, от фирми дарители, които са съпричастни на случая и проявяват интерес и други като Open Arts Foundation, които участват с финансиране, и други – като „Пловдив – 2019”, която е отпуснала частично средства.
Как протича процесът на рехабилитация на архитектурното наследство от епохата на соцреализма в останалите посткомунистически държави?
Мария Стоянова: В другите държави това не са инициативи, там самата държава се грижи за това. Бях правила едно изследване по повод Тютюневите складове – една зона, която ние безвъзвратно губим и която никъде по света не биха оставили в този вид, защото това е една зона, която също става за култура и е много подходяща за града ни. Другите държави се грижат за подобни комплекси, те казват: „Ние първо трябва да запазим идентичността за децата си и те да знаят какво е било, а не да променяме. Второ, когато имаме един сграден фонд е по-добре да го запазим и да реконструираме, отколкото да го съборим и да построим нещо ново.” И това като философия, като погледнете модерните литературни списания, е залегнало навсякъде. За съжаление, нашата държава не се отнася все още с уважение към запазването на идентичността на многовековния ни град и за използването на такива сгради. В Германия, Англия на държавно ниво се намира баланс между бизнеса и архитектурния паметник, тоест, в края на краищата един архитектурен паметник трябва да носи някакъв доход – там нещата вървят ръка за ръка, там създаваш бизнес – концепция за сградата, така че тя хем да се запази, хем да печели по някакъв начин. В Германия, например, има специално течение, което се нарича индустриален туризъм – това са индустриални сгради, които се превръщат в центрове за култура и хората печелят страшно много пари от това – въпрос на обща концепция.
Бистра Попова: Такава концепция беше заложена и в проектите от конкурса – всеки да предложи как може да печели сградата, да може да се издържа. На някои от тях, според нас, не им беше обърнато достатъчно внимание, което трябва да се преразгледа от страната на архитектите, а и от съответните специалисти. Ние ще се опитаме да предлагаме именно такива идеи.
Какво ни пречи да погледнем по-обективно върху стойността на архитектурните паметници от недалечното ни соц минало? Хората се стремят да загърбят всичко свързано с този период, стигат дори до премахването на соц паметниците, искат да заличат 50-60 години от историята. Какво е вашето мнение по въпроса?
Христо Гинев: Ние доста сме разсъждавали относно това. Преди време, когато искаха да премахват паметника пред НДК – никой не го харесва, освен една много малка група от хора, които оценяват този тип комунистически монументи, правени през онова време, в които са участвали огромни екипи от професионалисти – инженери, архитекти, художници, и са уникален продукт в световен мащаб, които никъде извън територията на тоталитарните държави не е имало, тъй че е интересно за може би ¾ от света да видят такова нещо. Такива неща са се раждали само в такива режими, които не са позволявали пряката намеса на инвеститори. Такива сгради са важни, защото са колективен труд на професионалисти и огромни проектантски екипи, които са им предоставяли безграничен бюджет.
Владимир Гигов: Вижте Германия например – всички късове от Берлинската стена са разположени в различни държави, само и само да напомнят за историята. Добри или лоши, историческите моменти не трябва да бъдат заличени, те трябва да останат, по някакъв начин да се напомня за тях. Заличаването им граничи с безразличие, детинско отношение на хора и институции към наследството ни от миналото. Едно от решенията е промяна на функцията на паметниците, но те трябва да съществуват като част от историята ни.
Кино „Космос” ще участва в „Нощ на музеите и галериите” тази година с доста събития. Можете ли да нахвърлите с по едно-две изречения за някои от тях?
Владимир Гигов: Вече споменахме изложбата на проектите, които са спечелили награда на Архитектурния конкурс…
Христо Гинев: Един скулптор, живописец и един архитект ще правят фотографска изложба заедно. Ще има изложба на снимки от киното от периода, когато е построено – невиждани снимки досега, които няма да бъдат показвани до откриването на изложбата, втората част на изложбата ще е със снимки, показващи най-лошото състояние, в което киното е било, и след това нашето излекуване – тритият етап.
Мария Стоянова: Може би изключителното е това, което Владо предложи като идея – да направим прожекция върху големия съществуващ екран на киното…
Владимир Гигов: Самата идея е да вдъхнем живот на киното, защото по същество това си е кино. Кадри от стари филми, идеологически филми, които са свързани с историята на това изкуство, също така ще прожектираме и нови филми – ще има всякакъв тип кино, което ще се прожектира в къси и дълги кадри, ние ще ги подредим тематично. Хората ще могат да видят и обстановката в залата в момента, която вдъхва чувство на носталгия, тъй като тя е доста порутена и разрушена, затова кръстихме самата инсталация „Капсула във времето”, защото това е едно от пространствата в градска среда, до което хората не са имали достъп около 20 години – целта е да им върнем това пространство по интерактивен начин, дори да няма достъп до самата зала, понеже е опасна, поне от безопасна дистанция могат да гледат.
Мария Стоянова: Ние имаме разрешение, всъщност, да ползваме само фоайетата и решихме, че това е начинът всеки да погледне какво е състоянието на залата и ако това е следващият етап, с който може да се продължи – чудесно.
Бистра Попова: В „Нощта” ще има още работа с вълна и с кене, което ще е интересно и за деца, и за възрастни. Това ще се състои на долния етаж на сградата от 17:00 и 18:00 часа, защото след това вече започва прожекцията.
Христо Гинев: На 20 септември ще има концерт и в момента разговаряме със сина на един от музикантите от „Акага”, Funky Miracle, а на 21 – ще има рокендрол, най-вероятно – Natural Born Wizards и след това електронното парти на МЕЛФОРМАТОР.
Автори: Василена Панчарова и Ханна Марушчак
20 СЕПТЕМВРИ
„КИНО КОСМОС“ – ПРОЕКТ на КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Кино Космос, ул. „Гладстон“
www.kab.bg
10:00 – 02:00
Начало на дневната програма
Да вдъхнем нов живот на Кино Космос – Kолектив – Кино Космос, КАБ и САБ и
добровoлци от МИКЦ Пловдив Област
Обновяване на интериорните и екстериорните пространства на сградата с цел създаване на среда за културни изяви.
Изложба на проекти от конкурса „Кино Космос – място за култура”
Седемте финалиста от архитектурния конкурс
Изящни и приложни изкуства
„Тук и Отвъд“ – Фотоизложба (Райчо Димитров)
„Страх“ – Фотоизложба (Гергана Табакова)
„Оригами“ – Изложба (Живко Маджаров)
„Днес, Преди и След“ серия „Дестилация“–
Фотоизложба (Владимир Пеков)
Изложба моден дизайн – Инсталация (CAREVITSA)
“Око“ – Видео инсталация (Гергана Табакова)
„На ваша отговорност.“ Иван Крушевски, Тихомир Алексиев
Рисуване върху филмови плакати
ART of FACTS – Изложба на намерени артефакти свързани с историята на Кино Космос – кино архив, филмови ленти, картини, плакати и други , Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ
10:00 – 19:00
Представяне на различни занаяти
Керамика (София Христозова)
Дърворезба (Десислава Лапатова)
Вълна (Диана Бойкова)
Кене (Ана Драганова)
Дизайн на мебели и аксесоари (Archabits, Piron)
19:00 – 01:00
Начало на вечерната програма
Mузика на живо
Experimental electro-acoustic band – Тодор Жичков & Александър Батенберг (Bigbanda)
Парти Комсомол Музикални компилации
Прожекция във фоайето на киното Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ
20:00 – 02:00
„Капсула във времето“- прожекция в големия киносалон – съживяване на киното. Kолектив – Кино Космос, КАБ и САБ
21 СЕПТЕМВРИ
ПРОЕКТ „КИНО КОСМОС“ на КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Кино Космос, ул. „Гладстон“
10:00 – 02:00
Начало на дневната програма
Да вдъхнем нов живот на Кино Космос Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ и добровлци от МИКЦ Пловдив Област
Обновяване на интериорните и екстериорните пространства на сградата с цел създаване на среда за културни изяви.
Изложба на проекти от конкурса „Кино Космос- място за култура”
Седемте финалиста от архитектурния конкурс
Изящни и приложни изкуства
„Тук и Отвъд“ – Фотоизложба (Райчо Димитров)
„Страх“ – Фотоизложба (Гергана Табакова)
„Оригами“ – Изложба (Живко Маджаров)
„Днес, Преди и След“ серия „Дестилация“–
Фотоизложба (Владимир Пеков)
Изложба моден дизайн – Инсталация (CAREVITSA)
“Око“ – Видео инсталация (Гергана Табакова)
„На ваша отговорност.“ Иван Крушевски, Тихомир Алексиев
Рисуване върху филмови плакати
ART of FACTS – Изложба на намерени артефакти свързани с историята на Кино Космос –
кино архив, филмови ленти, картини, плакати и други Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ
10:00 – 19:00
Представяне на различни занаяти
Керамика (София Христозова)
Дърворезба (Десислава Лапатова)
Вълна (Диана Бойкова)
Кене (Ана Драганова)
Дизайн на мебели и аксесоари (Archabits, Piron)
18:00 – 20.00
Обсъждане на ЗУТ
Среща-дискусия със заинтересовани
20:00 – 01:00
Начало на вечерната програма
Музика на живо
Рок концерт – Natural Born Wizards
Космос Парти
DJ Party – варираща електронна музика + визуализации
МЕЛФОРМАТОР
Прожекция във фоайето на киното
Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ
20:00 – 02:00
„Капсула във времето“- прожекция в големия киносалон –
съживяване на киното.
Колектив – Кино Космос, КАБ и САБ
