„Нощта” има огромното удоволствие да включи в програмата си един от най-успешните музикални фестивали в страната – A to Jazz Festival. Срещнахме се с двама изключително енергични млади мъже, които са дълбоко свързани с музиката, а и с фестивала – Петър Димитров, директор на A to Jazz и Тони Златанов, един от най-интересните джаз (а и не само) музиканти у нас. Разговорът и с двамата протече изключително динамично, бурно, интересно, усетете го и вие чрез следващите редове.
Петър Димитров – музикант и директор на A to Jazz Festival
Разкажи ни за твоя музикален път.
Това е много интересно – започнах да се занимавам с класическа музика много отдавна, от малък и всъщност и към момента съм класически музикант. Свиря в класически симфоничен оркестър в София – в оркестъра на Classic FM и практически винаги съм се занимавал с класическа музика. Разбира се, покрай нея, покрай приятелите ми, покрай начина, по който ми се стече живота ми, много бързо се запознах с джаза и с всичките му форми – фънк, соул, съвременния джаз и т.н. По-късно животът ме духна натам, че да водя едно от най-известните музикални радиопредавания „Купон на Изток от Рая“ в Дарик радио с Ники Кънчев – онова легендарно вече 20-годишно шоу, което аз водих близко две години и половина. Поради естеството на неговия „татко” Ники Кънчев, който е отявлен рокаджия, основната линия беше рок и всъщност по тази причина аз се запознах доста по-отблизо с рок музиката и всичките нейни разновидности – т.е. от старите класически рок банди до най-съвременните, ала „Kings of Leon“, а и доста алтернативни неща. А вече генерално в джаза влязох, когато ми дойде идеята да направя „A to Jazz” в София в една от най-красивите градини – Докторската градина. Само преди три години беше това, съчетах първо аристократизма на тази централна много малка градина, второ нейната емблематичност от гледна точка на това, че точно отсреща е Музикалното училище и всички ние, включително аз, а и много други музиканти поколения назад, сме силно свързани с мястото – там е била първата целувка или цигара и ред други, може би, първи неща. Има страхотен сантимент в това. Отстрани имаше една много интересна изложба на Булфото, на която ретроспективно бяха представени голяма част от джаз звездите на България и чужди такива, които са гостували на българска сцена – например Мишо Йосифов и неговия секстет се видяха като 18 – 19-годишни още свирили на улицата. Беше страхотно – създадохме един невероятен фестивален дух за три дни в София, който Слава Богу благодарение на нашата любов към музиката и конкретно към това, което правим, успяваме да съхраним и да развием.
Ти си музикант. От кога се занимаваш с организирането на такъв тип събития? Не ти ли пречи малко на чисто музикалните ангажименти?
Не ми пречи, аз се ориентирах по такъв начин на „музикалния пазар”, че да мога да свиря и в оркестър. Винаги искам да се занимавам с това, с което се занимавам и искам цял живот да свиря на тромпет, защото обичам да свиря на тромпет. Това ми доставя невероятно удоволствие. Но така се случи, че звездите ме пратиха на много други места, където аз усетих в себе си енергията и може нескромно да звучи, своя организаторски талант. Минах през няколко фестивала преди 7 – 8 – 10 години, от момче за всичко до директор на едно от най-големите медийни събития – това е медийният фестивал в Албена.
Кои са ти любимите моменти в организацията на A to Jazz Festival? Комуникацията с музикантите, реакцията на публиката?
Много ми е любопитна комуникацията с музикантите, защото аз самият съм музикант, като се има предвид, че всяка изминала година работим с все по-големи, все по-известни и все по-сериозни имена от световната джаз сцена. Пикът ни беше през 2013 г. Там нещата не са да се обадим на нашите приятели и да им кажем: „Искаш ли?“ – „Искам.“ – „Супер!“ и готово. Нещата са много различни от гледна точка на това, че трябва да обясниш кой си, да се идентифицираш. Второ да поискаш да дойдат музикантите и се започват преговори за пари, организации и т.н. Аз никога не казвам, че съм музикант, защото няма нужда – не презентирам себе си, а просто искам да си свърша работата. Накрая всичко е много весело и хубаво, защото всички сме в музиката и говорим на един език – това е най-важното.
Има ли джаз култура и публика тук? Как се развиват?
Аз имах удоволствието, когато бях на 15 – 16 години, да се запозная и да опозная хората, които държаха култовите музикални клубове, конкретно за джаз в София. Това е Гальо от „Swing“ и Пепи Коев, който тогава държеше „Backstage“, и сега е управител на най-хубавия клуб за музика на живо „Sofia Live Club“. Благодарение на това аз непрекъснато бях в тези клубове и слушах всякакви музиканти. Отделно ходех на много концерти и наблюдавах. Като че ли през 90-те години имаше една такава страхотна радост от това, че идва Чък Кърия, първото идване на Стинг и някакви такива неща, които просто предизвикваха масова истерия сред публиката. Беше много интересно, обаче като че ли с назряването и установяването през годините на демокрацията, животът стана малко по-различен. Хората се дръпнаха. Да, винаги има една постоянна джаз публика, a нещо, което сега ми прави впечатление, в последните пет години, е това, че първо джаз публиката отново разцъфтява и второ тя разцъфтява с нови цветове, от гледна точка на това, че много хора на нашата възраст виждам на джаз концерти, което ме прави много щастлив, защото това показва, че тези млади хора имат отношение към джаза, към музиката. Джазът не е консуматорска музика, не е Бритни Спиърс, джазът е нещо, което означава, че ти се случват и някакви други неща в главата и душата.
Какво ще чуем и видим в „Нощта“?
Аз ще ви кажа, че ние преди две години през 2011 г. за пръв път участвахме тук с „Брас Вилидж” – един страхотен оркестър, който не е като другите духови оркестри, а много повече от гледна точка на подхода, от гледна точка на музиката, която изпълняват, от гледна точка на хората. Това са едни страхотни млади музиканти, изключително талантливи и успели. Тогава ние направихме едно джаз шествие като започнахме от Пощата и стигнахме до Хисар Капия, ходейки непрекъснато като се спирахме на стълбите на „Каменица“, на стълбите на църквата „Св. Богородица“. По едно време се оказа, че зад нас има около 500 – 600 човека, които просто ни следват. Ние бяхме с един мегафон, те пееха, викахме. Тази година по време на „Нощта на музеите и галериите“ на четирите ни различни сцени ще чуем първо Тони Златанов на стълбите на „Каменица“ от 20 ч. – известни джаз стандарти в малко по-съвременни аранжименти и с поп хитове, които ще бъдат интерпретирани и изпени от самия Тони Златанов и неговите колеги. Един час по-късно отиваме на малкото площадче отстрани на Джумая Джамия, ще направим латин джаз с легендарния пловдивски поет с тромпет Мартин Ташев и неговия състав MTLQ (Martin Tashev Latin Quintet) с още интересни пловдивски имена. Неслучайно сме избрали тази банда. Милен Кукошаров, който добре познавате, Борето Тасев, Христо Ганев – един много цветен състав. В 22 ч. на стълбите на църквата на ул. Съборна ще представим класическите джаз стандарти в изпълнение на едно изключително българско трио. Това е един от най-известните ни джаз пианисти Васил Пармаков – много колоритна личност, заедно с Димитър Карамфилов на контрабас и Мария Господинова, която ще пее Ела Фицджералд и разни други много прекрасни неща и не на последно място, накрая ще завършим с „Брас Вилидж”, две години по-късно, които ще направят страхотно шоу със своите страхотни златни инструменти горе на Хисар Капия. За там нищо не мога да кажа, защото този състав е непредсказуем. В най-хубавия смисъл на думата, всичко се случва на място – никой нищо не знае, нищо не е планирано. Това са едни свободолюбиви млади хора, от които можеш да очакваш всичко.
Имаш ли някакви очаквания от публиката на „Нощта“?
Знам, че ще има 50 000 души по улиците на Пловдив. Благодаря на вас и на Господ, че има девето издание. Пожелавам ви децата и внуците ви да направят деветдесетото, защото Пловдив е градът за това. Събитието е родено тук и това е неговото място. Хората го обичат, хората го възприемат, хората го чувстват, хората го искат – това е най-важното.
Кажи ни нещо за бъдещето на „A to Jazz“?
Бъдещето на „A to Jazz” е много любопитна тема, защото хората заобичаха това събитие, въпреки че то е много младо – само на три години. Като че ли ние уцелихме един много хубав момент с това, че нямаше джаз фестивал в София, с изключение на нашите приятели от „Джаз Плюс“, които правят един страхотен „Джаз Плюс Фестивал“, но той е в друг формат и по друго време, случва се в клуб и е разпределен във времето с отделни концерти – въобще съвсем друга е платформата там. В София няма друг джаз фестивал, освен „A to Jazz”. Джаз фестивал в най-класическа форма, както се случва навсякъде по света. Бъдещето му е много интересно от гледна точка на това, че ние всяка година правим различно жанрово съдържание, което се върти около джаза. Ще имаме етно джаз, което ще е много интересно. Ще качим на сцената световни имена от уърлд джаза, също световни от българската сцена. Не знам още какво ще направим, но ще го направим страхотно със сигурност. Бъдещето е в наши ръце. Това ни е подходът – да представим много качествено съдържание, да го направим достъпно за хората, да възпитаваме публиката, т.е. да събираме нови и нови хора около себе си. „A to Jazz“ не е нещо, което да възпитава в буквалния смисъл, а е нещо, което събира много хора, което достига до сърцата, което предполага съвкупност и желание за съпреживяване. Малко като груповия секс!
Тони Златанов – всестранно развит музикант
Как се случи твоята връзка с музиката?
Беше много интересна история. Аз самият се очаровам от това. Бях в една зала, преди години в Ловеч, а тази зала я наемахме и ползвахме, защото имаше невероятни колони. Аз се бях върнал от Америка, но не знаех какво ще правя и дали ще се развивам с музика. Бяха ми подарили един дидж. Това са едни кактуси, едни дълги тръби. Аз се упражнявах с него в това да се науча да дишам, дадоха ми един диск да слушам такава музика и аз ходех в тази зала, изваждах си музиката, слагам микрофони, всичко и се опитвах да правя нещо. Един от траковете тогава минаваше и чувам някакви четки, нещо странно. Това не е тази музика. Повечето от нещата бяха на Тадж Махал. Това, което слушах обаче, беше Оскар Питърсън. Оскар Питърсън в изпълнение с триото си. Това е с барабаниста Мраз и Нийлс Педерсен. Това, когато го чух си казах: „Как може музиката да звучи по този начин?“ – не бях чувал такова нещо никога. И така мина време. Започнах да се занимавам с повече и повече неща и в един момент открих, че пианото е нещото, с което искам да се занимавам.
А през годините какви влияния и музикални залитания си имал?
Като цяло в началото слушах алтернативен рок, като тийнейджър беше нормално, но после открих света на музиката и джазът беше посоката, която трябваше да хвана. Знаех, че това е, което трябва да уча, за да мога да чуя и друго. Чух музиката в себе си и исках да я предам на другите.
Защо точно джаз?
Не знам. Ако трябва да съм честен един приятел дойде вкъщи и ми изсвири „Misty“ на пиано. Не бях чувал някой така да свири и записах видео отгоре на ръцете му, а след това взех един телевизор, сложих го до пианото и така извадих парчето – директно от фотоапарата си прожектирах и редовно го свирих едно към едно. Дори не знаех какво свиря и така влязох в университета, после от нулата започнах изцяло. След близо една година започнах да се развивам добре, но много работа трябваше.
Кое те вдъхновява и кои са джазмените, които ти оказват влияние?
За мен вече няма дума вдъхновение – за мен всичко е вдъхновение. Какво значи да имаш муза или да нямаш? Спор няма, че понякога нещата се случват по-добре, отколкото друг път, но винаги трябва да се случват. Това е, че човек винаги трябва да гради от себе си, за да дава максимума. Общо взето съм минал през много течения и различни стилове, но като цяло спрях най-много на джаз. Свиря и поп. Животът ми вече се обърна и към естрадата. Беше ми много любопитно, защото повечето джазмени и хора, които се занимават сериозно, гледат с едно презрение на естрадата. За мен е нямало къде да се докосна до такава музика, да мога повече да оперирам в това нещо. Но ето, че това се случи и вече съм много провокиран, защото как може една естрадна песен, която от една проста мелодия, само като чуеш едно „Тиии…“ знаеш, че това е Васил Найденов – няма кой друг да е. Дори само това. Но и това е интересно, защото виждаш, че тези песни са написани и щом ги пее 40 години, значи, че може би и най-добрата джаз пиеса може да се сравни с това. И такъв момент има. Аз съм на мнение, че има ужасен джаз, но може да има и страхотна чалга. Музиката е музика и просто не трябва да се определя. Като стилове лично аз съм минал през джаз, поп, соул – тръгнал съм от началото на джаза. Започнал съм от първия нотиран блус от 1911 г., изследвал съм много други неща, за да мога да започна да се развивам. Тенденцията в днешно време е да се хвърляме на модерната музика и да правим модерното. Обаче, преди да дойде модерната музика има много, много преди това, което трябва да изядеш, за да можеш да разбереш как се случва и защо се случва.
Какво ще кажеш за джаз културата в България?
В България има страхотна джаз култура. Искам да кажа, че има музиканти като джазмени доста добри, а като ниво даже на световно. Имаме достатъчно имена и хора, които се доказват със страхотно ниво и световно впечатление. А иначе хората по фестивалите са абсолютно свежи и съвсем нормални. Хора, които не идват да правят проблеми, а просто да се наслаждават на музиката. Слушат и си тръгват. Това е страхотно. Има публика, има глас за това нещо. На хората им омръзна от всичката селяния и искат нещо интересно. В Пловдив тази група е сравнително голяма. Винаги е била голяма и винаги ми е правило впечатление. В София публиката е много разглезена. Но има публика за всички, това е хубавото. Не знам, просто с времето осъзнавам, че има останали хора в нашата страна, които искат да слушат по-качествена музика, нещо по-добро, нещо по-позитивно. Омръзна им да са смачквани, искат да им дадеш нещо хубаво, весело.
Ти ще участваш в „Нощта“ с „Тони and the Golden Project”. Защо е „златен“ проекта?
Защото Златанов ми е фамилията, от там дойде – от злато, защото наистина семейството ми произлиза от такъв род. Историята е много интересна, но не е за сега. Като цяло така решихме да бъде името, да е „златен проект“, защото идва от Златнов и така The Golden Project.
Кои са другите „златни“ колеги?
Специално за това участие, аз работя с много музиканти като заедно с барабаниста Емил Пехливанов действаме по този проект, но като цяло не е само това The Golden Project. Ние записахме току-що албум „The Golden Project” като в него участват всички музиканти и хора, с които сме работили – преди с Александър Леков, също и Димитър Карамфилов, Димитър Шанов. Те са трима басисти, с които сме работили. Те дойдоха и записаха. Иначе с Димитър Льолев саксофон, Мартин Ташев свири на тромпет, аз свиря на пиано и пея, а Емил Пехливанов свири на барабани. Това е целият ни състав като за момента в това специално участие, което ще бъде в „Нощта“ ще бъдем само четири човека – Димитър Льолев, Емил Пехливанов, Димитър Карамфилов и аз.
Как стана връзката с „A to Jazz”?
Връзката стана чрез Петър, ние работихме преди заедно по „A to Z”, правихме заедно неща и продължихме с „A to Jazz”. Те се обадиха и подкрепиха идеята ни в Пловдив да се случи нещо такова, защото като цяло е много предразполагащо. Въобще много е хубава идеята. Хареса ми също, че е „open air”, че хората свободно ще могат да чуят нещо по улицата, а и обстановката е като нажежена, целият град знае, има атмосфера.
Какво ще свирите в „Нощта“?
Искаме да направим нещо интересно. Ще има много авторски композиции, дори в момента имаме прекалено много. Имаме доста нови неща, но като цяло ще направим много известни парчета, аранжирани по мой стил и направени с друг нюанс. По-достъпен джаз. Ще има и поп неща, ще имаме и авторска музика, стилът ние соул/R&B.
20 СЕПТЕМВРИ
„А TO JAZZ В НОЩТА“ – ПРОЕКТ НА „A TO JAZZ“ FESTIVAL
Различни локации в Пловдив
20:00 – 21:00
„А to Jazz в Нощта“ – Концерт на „Тони Златанов Куатро“ / Тони Златанов, Димитър Карамфилов, Емил Пехливанов, Димитър Льолев, България – соул, фънк, поп-джаз квартет, вокал, Стълбите на Kamenitza
21:00 – 22:00
„А toJazz в Нощта“ – Концерт на „Мартин Ташев латин джаз квартет“ – латино-джаз, салса, вокал, Площад на Джумая Джамия, ул. Железарска / ул. Константин Стоилов
22:00 – 23:00
„А toJazz в Нощта“ – Концерт на Васил Пармаков трио / Васил Пармаков, Димитър Карамфилов, Марина Господинова – джаз стандарти, евъргрийни, вокал – Стълбите на църквата „Св. Богородица“
23:00 – 24:00
„А toJazz в Нощта“ – Концерт на „Брас Вилидж“ – духова музика, марчинг брас бенд – Хисар Капия
„AtoJazz в Нощта“ се превръща в традиция по време на най-голямото културно събитие в Пловдив. За втора година джаз фестивалът на София гостува на „Нощта“, този път с много пъстра джаз програма. Публиката ще има възможност да чуе вечни стандарти от зората на джазa, фънк и соул музика, латин и етно джаз, както и интерпретации на световни хитове в джаз аранжименти. Магията на тази музика ще бъде проектирана с няколко концерта на открито, следвайки пътя на събитието и най-интересните места, които хората посещават, имайки възможност да чуят артисти като Тони Златанов и неговия квартет, емблематичните Димитър Карамфилов и Васил Пармаков в компанията на очарователната певица Марина Господинова, Мартин Ташев латин-джаз квартет и неповторимия духов оркестър „Брас Вилидж“.
21 СЕПТЕМВРИ
„Конюшните на царя”
ул. „Съборна” / ул. „Кирил Нектариев”
20:00
„Бандера Росса“ – концерт
„A to Jazz в Нощта“ ще зазвучи в „Конюшните на царя“ с горещите ритми на латино джаза, благодарение на проекта „Бандера Росса“.