Photо by Martin Music
Eдно от интересните международни участия в тазгодишната „Нощ“ е проектът на австрийския съвременен артист Мартин Щурм. Неговите творби се интересуват от гранични състояния и интерпретации, играят с възприятията на публиката, учудват и провокират. Повече за работите му, както и защо Небет тепе ще бъде озвучено с камбанен звън, а във въздуха ще се гонят сапунени мехурчета – разберете от него.
Здравей Мартин, като за начало,разкажи ни от колко време се интересуваш от изкуство и кога започна да работиш професионално в тази област?
Моят първи съзнателен контакт с изкуство, (както и при много други, може би) бе като дете, когато посетих църква за пръв път. По време на литургия, все гледах картините, фреските на тавана, изваяните светци. Но не бих казал, че е имало специален момент, в който да съм решил да стана артист. Интересът ми нарастваше с времето и ставаше все по-ясно, че избирам този път. Моите първи изложби бяха по време на следването ми и може би това беше началото на професионалната ми работа.
Какво е образованието ти в сферата на изкуствата? Какви според теб са силните и слабите черти на самоукия артист и на този получил специално образование?
Посещавах училище по занаяти, където научих различни техники, тях и до днес използвам. След това реших да уча изящни изкуства със съсредоточаване върху живописта. Професорите ни дадоха голяма свобода в творчеството и възможност да развиваме работите си във всяка една посока, като изключително ни насърчаваха да се интересуваме от теми, различни от живописта и от изкуството като цяло. Тези мои преподаватели успяха да разчупят статуквото на институции като университета или академията за изящни изкуства – създадоха свобода за студентите, възможност за оптимално развитие. Университетът, що се отнася до изкуство, може да бъде една сигурна и много съсредоточена среда за изучаване на такива умения.
Какви проблеми те тревожат и какви теми те провокират? Разкажи ни малко повече за твоите проекти.
Интересувам се от „сапунените мехурчетата“ откакто следвам. „Мехурчетата“ са метафора. Израснал съм в малко село в провинцията на Австрия. Едно село например може да бъде разгледано като „мехурче“ или къща, или тяло. Примерно в проекта ми „Аbout face” използвам малък модел на въображаем райски остров, който е поставен с главата надолу, т.е. на тавана. Наблюдателят трябва да погледне нагоре, за да го види, сякаш се моли. Островът е затворена система. По наивен начин той се появява като податлив на въздействие, малък и мирен свят, в който е възможно да живееш сам в хармония с природата, далече от обществото. Междуличностните, политическите и икономическите проблеми изглеждат не толкова сложни и по-лесно разрешими. Изкуството е нещо самотно, но то също свързва хората и има социален аспект, което е чудесно. По отношение на моите картини, аз използвам подобни теми. Процесът при самата работа и различните състояния на „себеизгубване”, докато рисувам, са също важни за мен.
Това няма да е първото ти посещение в България. Работил си два пъти с галерия „0gms“ в София.
Първият път бях поканен да участвам в изложбата на откриването на галерия „0gms“ в София. Беше голямо удоволствие за мен. Втората възможност да покажа работата ми в София, беше обменът между галерия „0gms” и LOVE – артистична платформа във Виена. Тази платформа беше основана през 2010 от девет души, включително и мен.
Ти ще участваш в програмата на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“ през септември с два проекта – „Еxcolo VI“ и „Камбана“. Разкажи ни за тях. Може би първо за „Excolo IV“ – представлява артистичен проект в развитие. Каква е концепцията?
Excolo І, ІІ, ІІІ е артистичен проект в развитие създаден от Карин Майр и мен. Избраните за осъществяването му локации са гранични, преходни. Този проект може да бъде разгледан като израз на конфликта между култура и природа. В контекста на думата „Excolo“, което означава „меко развитие”, археологическите обекти от тракийски селища на тепето в Пловдив, са перфектна визуализация на тази борба. Показва се именно симбиозата между хората и природата, която отвръща на удара.
Любопитни сме относно Excolo I, II, III, IV,… Къде бяха представени и как бяха приети?
Сред локациите, на които този проект е присъствал, е бившето военно летище във Виена, което бе унищожено, но скоро ще бъде трансформирано в нов квартал на града. Още Сан Педро, Калифорния, където проектът беше поставен на сринатата крайбрежна алея наречена „Потъналият град“. Пясъчните скали са били отмити от Тихия океан през 30-те години и цялата територия се е сринала с 20 метра надолу. Днес мястото е доста харесвано и основно се ползва от младите хора като курорт свободен от правила и закони, отдалечен от природата (от храсти и палми), с разрушени улици, с фасади покрити с графити и отпадъци, оставени навсякъде от посетителите.
Къде в Пловдив ще бъде представен проектът „Excolo VI“? Имаш ли някакви очаквания за реакцията на хората?
И двата проекта ще бъдат на археологическия обект от тракийско време, наречен Небет тепе, намиращ се в Стария град на Пловдив. Надявам се, че хората ще се качат до там.
А „Камбаната“? Какво привлече вниманието ти върху предмет като камбаната?
Църковните камбани имат различни функции. Те служат за сигнал за събиране за литургия или за възвестяване на празници. Но те са също и часовник, служат като структура за отмерване на времето…
Каква е концепцията и какво ще видим и чуем?
Опитвам се да създам нещо като дразнител или паралелна реалност, която да поставя под въпрос концепцията за „време” използвайки камбанния звън, който записах в Стария град на Пловдив и който е основен за моята звукова инсталация. Промених дигитално тези звуци, особено дължината им, така че да загубят основната си функция и структура. Те се превръщат в неспиращи сирени или монотонно бръмчене. Променям скоростта на времето.
Какво знаеш за Пловдив?
За първи път посетих Пловдив преди две години. По пътя спряхме непредвидено за четири часа, защото спукахме гума на магистралата и пропуснахме изложбата, която трябваше да видим. Беше напрегнато, но хубавото е, че сега ще мога да взема участие в „Нощ на музеите и галериите“. С нетърпение очаквам този път да науча повече за Пловдив и да се надяваме, че ще е ветровито, за да има повече балончета…
20 СЕПТЕМВРИ
ЕXCOLO VI“ – ПРОЕКТ НА МАРТИН ЩУРМ, Небет тепе със съдействието на Австрийско посолство в България
19:00 – 01:00 „Еxcolo VI“ – инсталация на Мартин Щурм
„Еxcolo VI“ е артистичен проект в развитие (I, II, III, IV…), който се случва интерактивно сред природата или на обществено място. Избират се пространства, представляващи граница, преход между културата и природата или обратно. До момента, проектът е бил реализиран на някогашно военно летище в Асперн (Виена) през 2011 г., което междувременно е било изоставено, а сега ще се преобразува в квартал на Виена. През 2013 „еxcolo III“ се поставя в Сан Педро (Калифорния, САЩ) в пространството на потънала 20 метрова плажна алея, наречена „Потопения град“, която днес е просторно заградено място за отдих, завладяно от природата. Работата може да се възприеме като проявление на конфликта между културата и природата. Думата “excolo” означава „меко развитие“ в смисъла на „сеитба“ и археологическият тракийски обект на хълма на Небет тепе е подходящо място за представянето на тази борба, показвайки симбиозата между хората и мощта на природата. Идеята е да се напомни колко трудно е да се създава, изгражда и развива, и от друга страна колко крехка и малка е тази планета.
19:00 – 01:00 „Камбана“ – звукова инсталация, Мартин Щурм
Биенето на камбаната има две основни значения. Традиционно, звъненето на църковните камбани е, за да свика църковна литургия, както и по време на служба. Същото се отнася и за сватбите, погребенията и други подобни събития. Камбаните звънят и сутрин, обяд и вечер, за да напомнят за молитва. Позвъняването на всеки час или половин час обаче няма никакво религиозно значение. Това датира от периода на Средновековието, когато по-голямата част от населението не е имало часовник и е било зависимо от часовниковата кула на църквата. Тази традиция е оцеляла и до днес и често е интерпретирана от църквите като литургичен знак на преходността и вечността. Подобен произход има и биенето на камбаната в Новогодишната нощ, както и при аварийни ситуации и др.
В „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“ звуковата инсталация „Звънец“ ще бъде разположена на тракийското селище на Небет тепе. Въз основа на звуков запис на типичен камбанен звън ще се създаде скрита намеса в звуковата среда, целяща да създаде дразнение, което да напомни на посетителите за историческата важност на мястото, и в същото време да се стимулира отражение на ролята и намесата на религията в съвременното общество.
