Един от участниците в „Нощ на музеите и галериите – Пловдив” 2013 е Петко Танчев– художник, автор на проекти в сферата на визуалните изкуства, дизайнер в областта компютърната анимация и 3D моделирането, VJ-артист и не на последно място сценограф – носител на награда „Икар” за работата си в представлението „Четири стаи“ в „Театър София“. Колаборацията на Петко с фондация „Отворени изкуства” започва още през 2010 година, когато той приема предизвикателството да изпълни видеомапинг прожекция за „Фестивал Улица Отец Паисий“, наречена „Сенки”. През същата година следва и първото му участие в „Нощта” с „Трептене” – аудио-визуален пърформанс с музика от талантливия китарист Петър Петков. Поредното сътрудничество с „Нощта” през 2012 година се осъществи с аудио-визуалната инсталация „Градина на толерантността“. Тази година Петко Танчев е в процес на подготовка на видеомапинг прожекция върху сградата на Балабановата къща – една от най-забележителните в културно-исторически план възрожденски сгради на Пловдив. Къщата е построена в началото на XIX век от един от най-именитите пловдивски търговци – Панайот Лампша. Популярното име на къщата идва от фамилията на нейния последен собственик от началото на XX век – търговецът Лука Балабанов. През 30-те години на XX век къщата е разрушена до основи и възстановена няколко десетилетия по-късно благодарение на архитект Христо Пеев. Днес къщата е едно от културните средища на града като музейна експозиция на градския бит от миналите векове, галерия на произведения на изкуството от колекция на Общински Институт „Старинен Пловдив”, концертна зала и едно от най-предпочитаните места за творчески срещи и изяви.
Може ли да се възприеме, че видеомапинг прожекцията ти върху Балабановата къща е част от мащабния ти проект – „Дигитален ренесанс”, чиято цел е да фокусира вниманието върху емблематични за град Пловдив сгради?
Целта на „Дигитален Ренесанс“ е наистина доста мащабна – възраждане на културните ценности в град Пловдив със средствата на дигиталните медии в изкуството. Смятам, че тази концепция може да се разрасне и да бъде продължена във времето като една творческа мрежа, обединяваща различни артисти около общата идея на проекта. В този смисъл видеомапингът върху Балабановата къща, който ще се случи в „Нощта на музеите“ е един вид демонстрация на възможностите за развитието на „Дигитален Ренесанс“. Предвиждам и това събитие да не остане изолирано само по себе си и да има своето продължение. Старият град е място, което притежава голям потенциал да представи по атрактивен начин културно-историческото наследство на Пловдив.
Идеята ти за своеобразното „съживяване” на тази значима за историята и културата на Пловдив сграда е доста интересна… Би ли ни запознал с отделните детайли и акценти, които привличат творческото ти внимание?
Балабановата къща е един от класическите символи на Възраждането в град Пловдив. От нейната монументалност и барокова пищност лъха разцвета на отминалите „златни години“. При подготовката на проекта за видеомапинг си поставих за цел да изследвам тази специфична идентичност на мястото. Може да се каже, че избрах три посоки, на чиято основа създадох материала за проекта си – интериор, екстериор и история на къщата. Произведенията на изкуството, които са част от интериора оформят цялостния естетически характер. Затова пресъздадох и анимирах част от тях, превръщайки ги във виртуални обекти. Характерната архитектура и стенописите също са основна част от видеомапинга, който ще бъде естествено продължение на екстериора. Историческите факти и личности, свързани с Балабановата къща ще ми послужат за създаване своеобразен колаж от образи върху нейната фасада.
Инициативата ти за видеомапинг върху Балабановата къща разкрива ли нещо повече от историята на сградата?
Историята по принцип е нещо субективно и се поддава на различни видове тълкуване. По принцип във всеки свой проект се опитвам да намеря характерното за конкретното пространство и време. Използвам ги като източник на вдъхновение и основен материал, с който работя. В процеса се раждат нови образи, които прибавят нова история – въображението тълкува и разширява реалността. Целта на проекта за видеомапинг на Балабановата къща е да представи интерпретация на моменти от нейното минало и детайли от нейния специфичен облик, претворени и преосмислени от средствата на дигиталните медии в изкуството. Това може да се окаже своеобразно пътуване в миналото, но и „намигане“ към бъдещето.
Какви възможности виждате в света на дигиталните изкуства и в „Нощта” като платформа за артистична изява?
Дигиталното изкуство е най-бързо развиващото се съвременно медийно творчество, като част от процеса на търсене на общ език между технология и изкуство. То отваря нови канали за комуникация между класическо и модерно, произведение и публика. „Нощта“ като фестивал, който поставя изкуството по-близо до хората и има за цел да бъде масово преживяване, може да бъде подходяща платформа за презентация на този вид творчество. „Нощта“е вече наложил се традиционен формат, и освен класическите събития, които са част от нейната програма, тя разширява обхвата си и за артисти, които работят с дигитални технологии. Това може да се окаже своеобразен мост между традициите и бъдещето в развитието на този фестивал. Нашето общество има полза от една такава тенденция, защото има нужда от нови аспекти в изкуството и по-отворена комуникативност към младото поколение.
Интересна е посоката на развитието Ви като сценограф. Вярно ли е, че предпочитате дигиталните образи пред физическите реалии на една театрална сцена? Може ли сградата да се възприеме като своеобразна сцена?
Предполагам, че моите занимания с дигитални изкуства през последните години са изкривили представите ми за реалност до известна степен, в която виртуалното е способно да пресъздаде и допълни физическата действителност, като прибави нови гледни точки към нея. Както гласи една теория, отнасяща се за виртуалната реалност: „Всичко, което е създадено от атоми, може да бъде създадено и от битове.“ Принципите на работа с театрално пространство и живи актьори и симулацията на компютърни светове много си приличат. Инсталацията на софтуерно създадени образи в градска среда е едно предизвикателство. Интересен ми е пътят към откриването на нови сцени.
20 СЕПТЕМВРИ
ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ“
БАЛАБАНОВА КЪЩА
ул. „Константин Стоилов“ 57
www.oldplovdiv.com
19:00 – 01:00
„Форсиране на избора” – куратор доц. д-р Галина Лардева, Национални Есенни Изложби Пловдив, 2013
Национални есенни изложби Пловдив 2013 представят проекта „Форсиране на избора” – десет изложби на млади художници в областта на изящните изкуства. Изложбите продължават от 1 до 30 септември.
21:30 – 24:00
„Светлинен разказ в Стария град“ – видеомапинг, арт-инсталация, съвместен проект на ОИ „Старинен Пловдив“ и екипа на Сдружение „Младежки Глас – Пловдив“, автор Петко Танчев
Настоящият проект на Общински Институт „Старинен Пловдив“ включва като партньор и изпълнител екипа на Сдружение „Младежки Глас – Пловдив“, като съдържанието на специално създадената компютърна анимация ще бъде изготвено на базата на подробен анализ за историята и спецификата на конкретното пространство, като така инсталацията ще има сайт-специфик характер. Визуализацията и музиката ще бъдат в постоянно интерактивно взаимодействие, за да изградят обща композиция.
