Тази година визията на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив” е дело на един прекрасен екип от млади професионалисти. Кои са те, с какво се занимават и как подготвиха „нощната” визуална идентичност ще разберете от следващите редове.
Георги Лазаров – графичен дизайнер, студио ПУНКТ
Представи се накратко? Кой си ти и за какво се бориш?
Ха, труден въпрос! Нещата много се променят, за да отговоря ясно. Кой съм аз – аз съм все още Жоро от ПУНКТ, но и не само. Дай да го пропуснем този въпрос…
Работиш по визията на „Нощта” не за пръв път. Какви са разликите в организационен план от тазгодишната ти дейност и миналогодишни?
Тази година разликата е в това, че работата по визията бе доста по-широка като търсения. Трябваше да увеличим екипа от хора, вече не бяхме само ПУНКТ, привлякохме фотографа Ивайло Петров, а като сценограф – Теодора Ницолова. Получи се добре, нямаше излишни нерви и прекомерна екзалтация, всички бяха ентусиазирани, усещаше се едно спокойно разбирателство.
Тази година визията на „Нощта” е доста по-различна от миналогодишни решения. Защо? Каква е концепцията?
Всичко тръгна от желанието на Виктор (бел. Виктор Янков – фестивален директор на “Нощта“) да излезем от графичната повторяемост, която се забелязва напоследък във визиите на фестивалите със социална насоченост. Той искаше да направим нещо по-различно, стигна се до предложението да се използва фотография, да има лека заигравка, да има хора. Първоначално всички бяха със смесени чувства, казваха: „Хубаво, нека има хора, ама да не стане като някаква реклама на банка…” Опасенията бяха да не би да избягаме от фокуса на „Нощта”. Постепенно изчистихме идеята. Предложих варианта с лица, като идеята бе да се намерят по-характерни физиономии, а не просто красиви лица. Повече за това може да каже Теодора. Аз разчитах на нея, не я познавах толкова добре, но знаех, че ще се справи добре с намирането на правилните хора.
Какви са етапите за реализиране на такъв продукт? Преведи ни набързо през фазите на случване…
Нямаше етапи, имаше мислене… аз за четвърти път се занимавам с визията на „Нощта”, сега е вторият път с Пункт, преди това още два пъти. Правили сме проучвания преди, знаем как се развива събитието и в Европа и мога да кажа, че досега няма визия като тази, която ние направихме за тазгодишната „Нощ”. Няма визия с лица, която да е водеща и за плакати, и за банери и картички…
От къде дойде идеята за вглеждането?
Идеята за вглеждането… първоначално всъщност идеята бе да се улови реакцията на изненада и на любопитство. Получи се вглеждането, да и се усеща едно леко философско настроение, но и така е добре.
Каква беше твоята задача по изработването на проекта?
Като изключим графичната част, която е ясна, тази година задачите ми бяха по-организационни, координация на екипа – кой, как, кога. Относно творчески те ми задължания, те бяха от измислянето и представянето на визията до реализирането.
Колко време беше нужно да изчистите идеята и да реализирате готовите варианти?
Когато работим по големи проекти, в ПУНКТ винаги си отделяме около месец. Задачата ни седи някъде в главата, всяка сутрин се събуждаш, пиеш кафе, мислиш по определен проект и така постепенно идеята става част от теб. От сутрин до вечер, всеки ден, тя е там някъде, появява се, после пак се скрива. Много е интересно, дори когато излизаш за по бира с приятели, чуваш нещо, харесва ти и веднага го записваш някъде… (в повечето случаи на мобилно устройство, защото вече паметта е ограничена, а е хубаво да се записват добрите хрумки навреме). Около две седмици беше процесът на „узряването” на идеята за визията на „Нощта”, а една седмица отнеха преговорите и обсъждането, докато се хареса и избистри концепцията.
Как протекоха снимките и въобще целият работен процес? Четиримата герои на „Нощта” наясно ли са колко популярни ще станат техните лица в близкия месец?
Не! (смее се) Не, те знаят, но според мен не могат да усетят все още мащаба. Най-трудна ще е реализацията на видеото, може би пак ще ги снимаме… Иначе снимките бяха супер. С Ивайло се познаваме от три години от работата по друг проект, той е голям професионалист и лесно се работи с него. Хората бяха леко предпазливи в началото, но всичко протече много добре, беше интересно.
Кажи ни кои са първите ти три асоциации за думата „НОЩ” …
„Нощ” е тъмно, „нощ” са звезди и „нощ” е приятно топло през лятото…
Теодора Ницолова – студент „Сценография”, НБУ
Представи се накратко? Коя си ти и за какво се бориш?
Теодора съм. Уча сценография в НБУ, поддържам и музикално дуо в свободното си време.
Имаш ли впечатления от „Нощта”? Била ли си в „Нощта”?
Да, била съм. Много ми харесва идеята за „Нощта”. Това оставане на хората в безсънно състояние, с цел да разглеждаш и изживяваш изкуство.
Професионалните ти търсения са в сферата на сценичните изкуства, как ти се стори работата за визията на „Нощта”? Беше ли свързана пряко с твоите занимания като сценограф? Каква беше твоята задача по изработването на проекта?
Много ми беше приятно и интересно да работя за „Нощта”. Проучването по концепцията, персонажите, техния външен вид си беше сценографска работа за мен. Моята задача беше да измисля начина, по който лицата да въплътят общата концепция, излизането на персонажите от „нощта”, тяхната визия въобще.
Каква е концепцията?
Вглеждането, търсенето, оставането буден в нощните часове, любопитството. В самите изражения търсихме заинтригуваното лице… лицето, в което се чете интерес от това, което вижда.
Как протекоха снимките и въобще целият работен процес?
Снимките бяха много забавни. Самите герои на „Нощта” освен с визията си бяха много подходящи и като чувствителност. Въвлякохме много интересни хора.
Четиримата герои на „Нощта” наясно ли са колко популярни ще станат техните лица в близкия месец?
Ха, ами това не е много сигурно! В процеса на снимките се стараех да ги предразположа да бъдат себе си и да не мислят какво следва, целта бе да влязат в състояние. По-късно разбраха, че ще станат „известни” и мисля, че са щастливи и доволни, от този факт. Забавно им е, интересно, почувстваха се поласкани.
Запознай ни набързо с четиримата герои? Как ги намерихте, как ги убедихте да се снимат?
Симпатичният къдрав младеж се казва Сашо – с него се запознахме случайно, чрез една приятелка, която каза, че познава точния човек за това, което търся. Той е много слънчев, обича пътуванията и реге музиката.
Момченцето се казва Сами – голямо търсене го търсихме. На снимките той заяви, че е слънцеяд, обича природата и обича да се прави на котка.
Момичето се казва Антония. Тя е една много специална млада дама, с всестранни интереси, част от които сноуборд и качествена музика.
Четвъртият персонаж се казва Иван, той е скулптор. Първо видях една негова снимка, беше се усмихнал много чаровно. Като цяло всички се представиха много добре, все едно не го правят за пръв път.
Кажи ни кои са първите ти три асоциации за думата „НОЩ”…
Лятна нощ, най-приятният отрязък от денонощието.
Ивайло Петров – професионален фотограф
Представи се накратко? Кой си ти и за какво се бориш?
Ивайло Петров съм, на 26. Висок, тъмнокос, понякога меланхоличен. Обичам киното, Космоса и времето, което мога да посветя на четене. Не се справям добре с продължителни периоди без музика. Старая се да правя ценна фотография.
Имаш ли впечатления от „Нощта”? Бил ли си в „Нощта”?
„Нощта“ в главата ми винаги е неразделно свързана с „Бялата нощ“ в Рим, на която имах възможност да присъствам преди години. В главата ми е останало силно впечатление не само от нещата, които човек може да види, но и от атмосферата. От българската „Нощ“ впечатленията ми са донякъде ограничени, понеже почти винаги се случва така, че с нея се разминаваме и въпреки това смятам, че е абсолютно нужно и ценно да съществува.
Работил си за големи фирми, снимал си много интересни хора. Как ти се стори работата по визията на „Нощта”? Екипът, динамиката, концепцията?
Когато за първи път ми се обадиха за проекта, посоченият срок за реализация беше относително кратък, което налагаше сравнително бърза работа. Снимачният процес и всичко, свързано с него, беше супер. Впечатленията ми от хората, с които работихме директно – Жоро и Теодора, са повече от добри – въпреки сроковете, които имахме за изпълнение, всичко се случи по най-адекватния възможен начин – от разясняването на предварителното задание и предоставянето на визуални материали, през осигуряването на нужната сценография и модели за кадрите, до финалната селекция и дизайна на постерите.
Колко време ви беше нужно да изчистите идеята и да реализирате готовите варианти?
Този проект ми беше представен изключително ясно и обосновано още от самото начало. Имах конкретна концепция и много добро описание на начина, по който трябва да изглеждат финалните кадри, а това е лукс, с който далеч не съм свикнал.
Как протекоха снимките и въобще целият работен процес?
Предвид факта, че нещата бяха до голяма степен ясни още преди самото снимане, работният процес се сведе основно до практическото им реализиране, което направихме в студио. Докато подреждахме нужното осветление, Теди имаше възможност да съчетае предварително подготвените аксесоари с конкретните личности. Почти не се получаваха дупки от време, в което да не се работи. Е, на моменти оставаше място и за импровизация, но именно това прави подобни проекти интересни.
Във фотографията има множество тънки моменти – техника, светлина, индивидуален подход към различните хора… Кои бяха тънките моменти в работата по визията на „Нощ” 2013?
Когато човек работи с хора, които не са свикнали със снимачния процес, трябва да е наясно, че те най-често се уморяват (а някои – и отегчават) и от този момент нататък е много трудно да извадиш от тях търсеното състояние. Откъм осветление търсеният ефект беше идентичен за всеки персонаж, с цел постерите да изглеждат консистентно и част от цял проект, което донякъде улесни задачата, защото не се налагаше сериозно пренареждане преди и след кадрите на всеки отделен човек. Децата обикновено са много, много трудни за снимане, особено ако човек търси специфично настроение от тях. Когато разбрах, че ще има дете в проекта, бях малко притеснен, но Сами се справи чудесно. Всъщност кадърът с него беше един от най-бързо направените.
Кажи ни кои са първите ти три асоциации за думата „НОЩ”…
Звезди, Космос, невидим – за – другите.
Автор: Василена Панчарова
