“Две дами” – картина на Калина Атанасова
Един от акцентите в „Нощ” 2013 и част от програмата “Музеите и галериите”, е изложбата на пейзажи и фигуративни композиции на художничката Калина Атанасова, която ще представи своите творби в галерия за съвременно изкуство „Жорж Папазов”. Калина Атанасова е автор с утвърдено име сред ценителите и гилдията. Родената в Пловдив художничка посвещава повече от четири десетилетия на живописта. Член е на Дружеството на Пловдивските художници и на Съюза на българските художници, участва в регионални, национални и международни изложби в Токио, Варшава, Торонто, Истанбул и Лондон…
Посветила сте две години за създаването на картините в предстоящата изложба. Бихте ли ни казали нещо повече за тяхната тематика?
Не мога да устоя на изкушението отново да не заговоря за Пловдив. Може би защото съм пловдивчанка, може би защото детството ми е минало в Пловдив, тук съм учила, тук съм израснала като личност, като художник и винаги, каквото и друго да рисувам, каквото и друго да преживявам, винаги се връщам към тази тема. Просто обичам Пловдив иска ми се тази изложба да бъде посветена на града и темата, която съм измислила, се казва „Пловдивски романс”. В изложбата има пейзажни картини от тук, но не пейзажи, които да са буквална информация за нашата архитектура. За мен Старият Пловдив е една емоция. Аз искам да нарисувам преживяването, атмосферата, настроенията, които човек добива, когато попадне тук, и това е моето виждане, моята обич към Стария Пловдив. Освен това живея в центъра на града в една стара барокова къща и тази атмосфера с интериора, с дребните детайли в стил сецесион или друг стил – всичко това създава у човека едно отношение към Пловдив и аз не мога да избягам от това.
Да поговорим за „Нощта” като социален феномен, който въвлича обществото в битието на изкуството или пък в неговата самобитност. Доколко изкуството е отзвук на съвременните нужди на обществото?
До колко обществото има нужда от изкуство…аз се надявам то наистина да има нужда. Ние сме хората, които трябва да занимаваме обществото с изкуство във всичките му прояви. Защото израства едно ново поколение, ето – вече 20 години откакто има промяна в страната ни, израства едно поколение, което, ми се иска да кажа, че е по-богато духовно от по-старата генерация, а ми е малко трудно да го кажа и не знам дали ще бъде вярно. Вярно е, че има много млади хора, които са много по-интелигентни от нас, когато сме били млади, но за съжаление в изкуството навлиза нещо много елементарно, което се вижда в абсолютно всичко – в ежедневието, в музиката, дори в поведението, интелекта на хората, и за това мисията на изкуството, според мен, е много отговорна. Положителното на „Нощта” е в това, че тя обединява цялото общество на Пловдив. Хората дълго време скитат от галерия в галерия, информират се, могат да сравняват тази изложба с друга изложба. Това е много полезно, защото в нашето общо образование областта на изкуството не е добре застъпена. За да разбира, човек трябва да има критерий, да сравнява, да слага оценка, а това се добива с много информация, много четене, с разглеждане на изложби, така се натрупва култура. Затова смятам, че това мероприятие наистина е полезно.
“Диво цвете” – картина на Калина Атанасова
В един от предишните си разговори с журналисти сте посочила предпочитанията си към „деформация” пред „идеализирани образи”. Един от похватите на Вашето творчество е сатиричната живопис. Какво предизвиква у Вас посочените предпочитания и дали сатирата е едно от средствата за справяне с деформацията на средата?
Това е много хубав въпрос. Много обичам сатирата. Не обичам хората, които са застинали в някаква меланхолия, в които емоцията е застинала, замръзнала. Смятам, че човек трябва да има ведър дух, освен да бъде оптимист и да има позитивно мислене, трябва да умее да шаржира нещата. Хубаво е да се присмиваме на себе си, да виждаме беззлобно, да осмиваме това, което е около нас и освен това, сатирата създава една духовна свобода. Когато започнах за пръв път да рисувам сатирични неща, това беше преди доста години, участвах най-напред в една изложба на сатирична живопис в София. Тогава нарисувах една злобна картина със сляпо жури, жури от слепци. Самата картина я направих свободно, с една гротеска, с една деформация, с всички шаржирани физиономии, а тя стана чудесна като живопис. След това започнах да рисувам неща, които изпратих на биенале на сатирата в Габрово и тогава открих всъщност, че сатирата развързва ръцете на всеки творец. Там може да има свобода, гротеска, шега, безобидна или обидна понякога дори. В „Дома на хумора” имам една работа, която се казва „Идеалистите” – нарисувах един хълм, Голгота, с много кръстове, на които са разпънати всички идеалисти и са останали 2-3 кръста за следващи идеалисти, които ще се появят. Много неща съм рисувала в този дух, които ще ми е малко трудно да ви разкажа, пък и картините не трябва да се разказват. Сатирата е велико нещо.
“Госпожицата” – картина на Калина Атанасова
Кои са допустимите граници на провокацията, с цел да се привлече интересът на аудиторията, според Вас?
Във всичко трябва да има мярка, както в поведението на човек, както в стила на облекло, както във външния вид, така и в творчеството, пак трябва да има мярка, и според мен всеки автор трябва да има естетически критерий. Има автори, например, които се стремят да привлекат публиката като прекрачват всяка мяра и смятат, че сензацията, скандалът е нещото, което предизвиква и шокира публиката, но аз не смятам така. Според мен, достойнството на една работа, говоря за живописна работа, това трябва да е провокацията. Когато работата е стойностна, когато в нея има идея, послание, когато е професионално направена, с много изисквания, тя при всички случаи ще привлече вниманието на публиката.
И ако допълним смислово девиза на художниците сецесионисти, чието творчество, доколкото ни е известно, е определящо и за Вас самата, девиз, според който – „Всяко време си има своето изкуство и всяко изкуство си има своята свобода” – как бихте определили изкуството днес и дали то притежава свободата, която му се полага?
Всяко изкуство има своето време. Когато аз рисувам типажи, персонажи от Стария Пловдив, когато рисувам възрожденци, аз не им правя документални портрети, аз ги рисувам от гледната точка на нашето съвремие, затова малко се шегувам с тях. Те са рисувани малко неподходящи за сегашно време, те стоят чужди за сегашното време и леко шаржирани, но това е направено с чувство за мярка, надявам се, че не ги обиждам, така че пак може да се разбере кога е правена тая работа, независимо от сюжета. А иначе за стиловите възможности смятам, че сега всеки автор е неограничен, той може да прави каквото си поиска. Аз имах една серия от абстрактни картини, които между другото много се харесаха, но аз лично не се чувствам доволна от себе си, когато правя абстрактно изкуство, макар че то е също сложно, там изискванията са същите, както в конвенционалната живопис. И там трябва да има и хармония, и рисунка, и композиция, и стил, и концепция, разбира се, но това е индивидуално усещане, просто един художник трябва да бъде свободен сам да избере в каква посока да работи, как да работи, кое му допада най-много. Всеки си има свой натюрел. Затова аз смятам, че всеки автор в края на краищата рисува себе си, всеки прави свой собствен автопортрет. Една самостоятелна изложба е абсолютно разголване пред публика, една откровеност, която го изважда на бял свят, показва неговия характер, неговото мислене – то може да се хареса на публиката, но може и да го компрометира, зависи от автора. Смятам, че в изкуството трябва да няма ограничения, да има абсолютна свобода, разбира се като се придържаме към предното твърдение за това да не се загубва мярката.
20 СЕПТЕМВРИ
ЖОРЖ ПАПАЗОВ
бул. Шести септември 144 А, Level Center (срещу Площад Съединение)
19:00 – 01:00
Изложба – живопис на Калина Атанасова
Калина Атанасова е родена през 1941 г. в Пловдив. Член на Дружеството на Пловдивските художници и Съюза на българските художници. Нейни картини се намират в ГХГ – Пловдив, ГХГ – Габрово, Дом на хумора и сатирата – Габрово, Старинен Пловдив, както и в Япония, Русия, Италия, Канада, САЩ, Германия, Гърция, Испания, Англия, Етиопия. Участва в Международното биенале на сатиричната живопис в Габрово, Дом на хумора и сатирата. Посвещава повече от четири десетилетия на живописта. Калина обича Пловдив и рисува Пловдив и градът е неизменна част от нейното творчество. Картините й имат допирни точки с византийската иконографска традиция, със сецесиона, като в тях се чете и почит към Цанко Лавренов. Посетителите ще имат възможност да се срещнат с авторката, която ще бъде сред своите гости, за да разказва за творческия си път и своите творби.
21:30 – 23:00
“EnjoyTheColors”– прожекция на Стоян Стойнов
Видео клиповете разкриват изработката на абстрактни картини и проследяват в детайл видоизменението им от първата до последната капка боя.
