Дончо Христев е роден в Пловдив, завършва Френската гимназия, след което продължава образованието си във Франция, където завършва право и политически науки. По настоящем се занимава с бизнес в периметъра на съвременното изкуство и по-конкретно с организация на панаира за съвременно изкуство в Истанбул (Contemporary Istanbul). По негова инициатива през 2010-та година се създава блогът на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”.
Дончо, разкажи ни как се случи блога на „Нощта”? Каква беше концепцията ти за него и имаше ли платформи, които да следваш като структура и визия?
Блогът се случи през 2010-та по един много забавен и интересен начин, тогава се запознах и с Веси Сариева, в артнюскафе имахме един разговор. Аз тъкмо бях приключил със стажа си в отдела по комуникации и ПР за едно много мащабно обществено събитие с културна насоченост в Париж – „Nature Capitale”, оттам се бях занимавал с блогова дейност, та просто дадох идеята, че би било интересно този по-неформален вариант на обсъждане, комуникация и документиране да се развие в рамките на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив”. Веселина отговори много позитивно на тази идея, аз пък имах тогава повече свободно време… и така. Не си спомням аз и екипът да сме били конкретно вдъхновени от нечии блогове. Това, което ни задвижи тогава, беше желанието да допринесем за развитието на определен контекст. Блоговете, които са ни харесвали, не са били към определени събития, а по-скоро са били блогове на медии. Реално най-голямата трудност при създаването на качествен блог е неговият интерес извън самото събитие и способността му да развие платформа за дискусия, дори извън хронологическия кадър на даденото мероприятие. Естествено, това е една идеална цел, която ако се постигне, би било прекрасно.
Какво си спомняш от работата си за „Нощта” като хора, интензивност, събития? Сещаш ли се за някое по-запомнящо се интервю или инициатива?
Спомням си главно търченето и одухотвореността в целия процес на работа. Спомням си, че беше забавно, спомням си нервите, спомням си крайния резултат и това, че всички бяхме доволни и щастливи, че сме направили нещо заедно. А иначе като отделни артистични проекти – помня примерно изложбата на проф. Десислава Минчева, тя е много добър художник – портретист. Спомням си още птиците на Стюарт Маккълок на Римския стадион, неговите „Reverse graffiti”. Помня още изложбата на Иван Мудов в Историческия музей – залата, представянето на видеото, което той беше направил…
Помогна ли ти с нещо работата по „Нощта” за по-нататъшната ти професионална реализация?
Лично аз смятам, че най-откровените неща в човешкия път, естествено спрямо собствените изисквания и очаквания, не се случват предначертано. Запознанството ми с Веси, възможността да работим заедно и да се развиваме заедно, преориентира моя път до голяма степен, защото все пак от background на човек, занимаващ се с право и политически науки, завършени в Париж, започнах да се отварям към области, за които не съм размишлявал и за които не съм бил подготвен. Колкото и странно да звучи и не го казвам, защото това е текст, който ще бъде публикуван в блога, а защото е истина, от този ми разговор с Веси до голяма степен се преоконча моята съдба – започнах да се занимавам с дейности в сферата на съвременното изкуство и понастоящем бих желал да се развивам и с това, и с академичните си дисциплини. Та никой не може да знае какво ще му се случи, даже с един обикновен блог на „Нощ на музеите и галериите”, даже с една априори скромна инициатива, защото тя в последствие може да отключи в индивида търсения и да създаде ситуации, в които той да постигне повече себе си.
Ти допринесе за създаването на една от основните медии на „Нощта на музеите и галериите – Пловдив”, следеше ли развитието на блога в последствие и разгърна ли се той според очакванията ти?
Да, следях си го и продължавам да го следя. Най-важното е, че блогът, както и събитието, към което принадлежи, продължават да съществуват и да се развиват в същността си. Не знам, дали се развива по моите индивидуални очаквания или идеални цели, но най-важното, може би не е достигането на идеалната цел, колкото пътят към нея. Аз смятам, че в това отношение и фондация „Отворени изкуства” и „Нощта” и блогът са на прав път, за което много се радвам.
