Първата изобщо „Нощ на музеите” се състои през зимата на 1997 г. в Берлин. От тогава до сега, концепцията се възприема бързо и радушно в десетки страни по света. За разговор, относно замисъла и историята на „Нощта”, поканихме господин Волф Кюнелт – идеен създател на инициативата. Щастливи сме, че именно за блога на “Нощ на музеите и галериите – Пловдив”, той даде своето първо интервю за българска медия. Господин Кюнелт, чиято концепция дава импулс и на пловдивската “Нощ”, беше така добър да сподели с нас спомените и опита си от работа по събититето.
Г-н Кюнелт, като за начало разкажете ни как се зароди идеята за „Lange Nacht der Museen”?*
Когато през 1996 г. разработвахме идеята за “Дългата нощ”, почти всички музеи затваряха в 18 ч., а имаше много хора, които желаеха да посещават изложби и в по-късните часове. По това време ние вече имахме известен опит с фестивала „Schauplatz Museum”, където през вечерните часове организирахме концерти, четения, танци, обиколки с екскурзовод – и така си помислихме, че ще бъде добра идея да отворим някои от музеите чак до 1 ч. сутринта, да предложим една малка програма, “лека” версия на „Schauplatz Museum” за публиката.
– Кои бяха концептуалните Ви партньори? Кои институции помогнаха при организирането на събитието?
Преди всичко организацията „Partner für Berlin” или днешните „beBerlin”, както и хората от центъра за обслужване на посетители към държавните музеи. Нашата организация беше „Museumspädagogischer Dienst” („MD Berlin”).
Как оценявате приноса на събитието за културното развитието на града?
„Нощта на музеите” за изключително кратко време се превърна в най-голямото културно събитие в града – повече от 50.000 души купиха билети за една нощ на силно концентрирано културно преживяване, това си беше доста необичайно. Берлин бе много горд с този факт тогава…
Как „Нощта” допълва културните политики на регионално и национално равнище в Германия?
„Нощта” просто се вписва в културното развитие на този регион…
Какви са най-големите предизвикателства пред вас като организатори?
Все още е трудно да събереш всички музеи (приблизително около 200) под един покрив, така че винаги е предизвикателство да мотивираш персонала да участва, както е предизвикателство успехът сред публиката – все пак, след всички тези години.
Какви бяха очакванията Ви от първото издание на „Нощта” и до каква степен съвпаднаха с реалността?
Основната идея на „Нощта” беше да направи посещенията в музеите по-атрактивни за хора, които не са свикнали да ходят по музеи – така че, очакванията на участващите музеи беше за посетители влизащи в сградите с бира и наденичка в ръка. Но много скоро установихме, че 2/3 от посетителите всъщност са хора с опит в обикалянето на музеи – така че, това ни очакване беше напълно погрешно. Повечето посетители идваха да видят музеи, в който досега не са били – това все още е основната причина.
Как се промени събитието през годините?
Надявам се, че не се е променило въобще – понякога разковничето е именно в запазването на традицията…
Какви са бъдещите Ви планове и очаквания за „Нощта”?
Това всъщност е втората част на отговора ми от предния въпрос – „всичко трябва да се променя, за да остане такова, каквото е”. Ето защо, ние сме винаги в тесен контакт с всички музеи – мислим за бъдещите стъпки, за лицето на „Нощта”, за важните послания.
Имате ли впечатления за „Нощта на музеите” в други държави?
Да, посещавали сме други „Нощи” – и не само в Германия, където са повече от 100 следващи берлинската. Били сме във Виена, Париж, Буенос Айрес, Рейкявик, Амстердам, Будапеща, Прага, Копенхаген – сигурен съм, че пропускам някое местенце…
*Lange Nacht der Museen – oт нем. „Дългата Нощ на музеите”, в различните страни концепцията на „Нощта” се разпознава с различни имена – фр. “Nuit Blanche”, рус. „Ночь музеев” и др.
