яаштуяшгэ ш
Веселина Сариева е родена през 1979 г. в Пловдив. Завършва Славянска филология в Пловдивския университет, където за известно време преподава сръбска и хърватска литература. Носител е на отличия и награди за поезия и проза. През 2004 г. заедно с Катрин Сариева основават галерия „Сариев”, проект с комерсиална цел, който работи за утвърждаването и разпространението на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина. През 2007 г. Веселина и Катрин създават Фондация “Отворени Изкуства” с ясната мисия фондацията да „работи за осмисляне, комуникиране и активизиране на града със средствата на изкуството”. Септември 2008 г. в Пловдив стартира друг техен културен продукт artnewscafe – „малко градско място за кафе, арт информация и живи случки”. През 2005 г. за първи път се случва “Нощ на музеите и галерите – Пловдив” а, неин инициатор е именно Веселина. От тогава до сега Веси неотменно работи за организирането на едно от най-посещаваните културни събития в страната – “Нощта”.
Виктор Янков е роден през 1988 г. в Стара Загора. Завършва езикова гимназия „Ромен Ролан”. През 2008 г. се мести да учи и работи в Пловдив. Там завършва специалност „Политология”. От края на 2010 г. Виктор е водещ и съсценарист на предаването за култура „Метафора“ по БНТ2. През 2012 е поканен от Фондация „Отворени Изкуства” за куратор на Фестивал „Улица Отец Паисий“. От тази година по покана на Фондация „Отворени Изкуства”и нейния директор Веселина Сариева, Виктор заема нововъведената длъжност фестивален директор на „Нощта на музеите и галериите – Пловдив”.
„Нощ на музеите и галериите – Пловдив” 2013 е девето поред издание. Можем да определим събитието като мащабно културно мероприятие създало свой стабилен облик и многобройна публика. Веси, ти си идеен инициатор на събитието от самото му начало и една от най-важните организационни единици, разкажи ни за по-значителните трансформации през годините. Как се промени „Нощта” що се отнася до участници, организатори и партньори, публика?
В.С.: Като цяло, ако мога да използвам един термин от областта на изкуството, бих казала, че „Нощ на музеите и галериите” е особен тип „site-specific” събитие* в програмно отношение. Идеята на „Нощта” от самото начало беше да документира една съществуваща културна ситуация и да й помогне да се развие комуникационно и съдържателно в посока на по-голяма отвореност към публиката. Казвам, че „Нощта” е „site-specific”, защото тя се развиваше тези осем години спрямо заобикалящата я среда, но с доминиращ собствен морал, воден от желанието ни да дадем перспективи и визия на града, който обичаме и да останем неопорочени от комерсиални цели. Именно заради този буден „site-specific” характер, всяка година в „Нощта” има нещо ново и ще продължи да има нови неща, защото това трябва да е характерът на фестивал, който работи с града.
Миналата година Викторе, ти беше поканен за куратор на Фестивала „Улица Отец Паисий”, тази година прие да работиш по „Нощта”, какви са основните разлики в организацията на двете събития?
В.Я: Може би е добре първо да се опитаме да намерим приликата между двете събития, а именно градът като платформа за развиване на идеи, задаване на теми и поставяне на ключови въпроси в оста „изкуство – общество – среда”. „Улица Отец Паисий“ беше абсолютно предизвикателство, защото трябваше да успеем да интегрираме литературата и текста в ежедневния контекст на улицата и това да се случи по начин, по който те да влязат в диалог и да се създаде нов тип „четене“. „Нощ на музеите и галериите” е събитие, което се е етаблирало в Пловдив и се развива всяка година вече почти едно десетилетие, неговите задачи стават все повече и обхващат все по-голям периметър от комплексни отговорности за града, затова и организацията му е целогодишна. „Нощта” според мен е визионерски проект, който трябва да отчита постигнатите резултати, но винаги да търси дългогодишните си перспективи, за да е актуален, адекватен и гъвкав. Организирането на „Нощта” е невъзможно, ако ние не следим обществените нагласи и не си сверяваме часовника с тях, представителната картина на този триъгълник „изкуство – общество – среда”.
Тазгодишните нововъведения включват създаването на длъжността фестивален директор, както и участието на фондация „Америка за България” като съорганизатор заедно с фондация „Отворени Изкуства” и Община Пловдив. Новост също е учредяването на фонд „Специални проекти”, към който всеки от участниците може да кандидатства за финансиране. Разкажете ни за тези промени и какви са очакванията ви от тях.
В.С.: „Нощта” никога не е спирала да се развива, миналата година разбрахме, че бъдещето й е тя да се превръща във фестивал, в събитие, което продуцира все повече културно съдържание, което може да бъде видяно сега и тук, специално създадено за случая. Този стремеж доведе до необходимостта да подпомагаме всички участници в „Нощ на музеите и галериите” в техните проекти, да селектираме програмата спрямо предложенията им. Съответно съвсем естествено се появи нуждата от длъжност, която досега не е съществувала в „Нощта”, а именно тази на фестивалния директор. Поканихме за тази работа Виктор Янков и много се радваме, че той прие, защото не бяхме много сигурни, че той ще иска да се занимава с изкуство и култура. Неговите отговорности са доста големи, той се фокусира предимно върху съдържанието на събитието, върху индивидуалната работа и комуникация с всеки един от участниците. Много се радвам, че имаме тази фигура, която е нова, свежа и силно концентрирана върху изграждането на силна програма, фигура посветена още и на това да се опознаят нуждите и възможностите на всеки един от участниците. Относно партньорствата, ние от фондация „Отворени Изкуства”, аз самата съм изключително удовлетворена и щастлива, че 2010-та г. започнахме да работим с фондация „Америка за България”. Тазгодишната им роля на съорганизатор е едно признание за доброто ни партньорство и за нас е чест в Пловдив да има такова събитие, на което Фондация „Америка за България” е съорганизатор. Ние се възприемаме като техен сателитен партньор в случая и вярвам, че ще покажем интересно съдържание.
В.Я.: Промените в организационен план за „Нощта” се случват именно благодарение на перспективите, които фондация „Отворени Изкуства” и основателите на „Нощта” си поставят за цел. Основното предизвикателство към всеки фестивал в България е да намери модел за устойчивост, работни принципи, които да стимулират участниците в него, да привличат нови публики и съмишленици, принципи, които да го легитимират на културната карта на Европа. Сега, в началото на моята работа, аз виждам, че за мен е много важно „Нощта” да дава безпрекословен достъп до култура на най-широка аудитория в рамките на тези два дни и същевременно да постави акценти към целогодишната политика и програма на отделните културни институции. Затова, тази година се даде старт на една нова платформа, а именно споменатия вече фонд „Специални Проекти“, който е отворен към трите програми на Нощта – „Музеи и галерии“, „Клуб и култура“ и „Град и публични пространства“. Така на либерален принцип „Нощта” ще обедини културните институции в града без оглед на частното им, общинско или държавно управление, създава се нов тип общност и предпоставки за съвместна работа. Според мен, събитието трябва да предостави възможност на културните институции да натрупат опит в мрежа с други културни организации от града, страната и чужбина. За да еволюира „Нощта”, от вечер на отворените врати, към фестивал, важност има всеки изготвен проект, всеки участник, всяко събитие и съответно правилното му промотиране в информационните канали и привличането на аудитория. Мисля, че основен ангажимент на „Нощта”, както е било и досега през годините, е да генерира разнообразна публика и да даде достъп до култура на най-младите и най-старите, по принцип неактивни като посещение на културни събития, граждани.
Как върви организацията на събитието засега? На какъв етап е работата по „Нощта”?
В.Я.: Както вече споменах, „Отворени изкуства” се опитва да изгради нов тип общност, това се случва не само от гледна точка на участниците и публиката, но също така и в организационен план. Съвместната ни работа с Община Пловдив и фондация „Америка за България“ ме кара да вярвам, че всички работим в посока на това да възвърнем имиджа на Пловдив като град на изкуствата и културата. Към момента ние сме получили всички кандидатстващи проекти за участие в програмите на „Нощта” и сега ни предстои разглеждането им. Получихме изключително интересни проекти, събития, които се кооперират между различни участници, много добре написани и аргументирани апликации. Това ме кара да вярвам, че подобни модели стимулират стратегическото планиране и поставянето на дългосрочни цели в културните институции.
Веси, как виждаш развитието на „Нощта” в бъдеще, какви са дългосрочните цели, които ти и екипът работещ по събитието си поставяте?
В. С.: „Нощта” в своите три програми – „Музеи и галерии”, „Град и публични пространства”, „Култура и клуб” е много различна откъм организиране. Програмирането на „Музеи и галерии” например е специфично от гледна точка на това, че музеите и галериите не са фестивални структури. Другите две програми носят по-голям фестивален заряд, но пък е много важно какъв ще бъде подходът към тях, така че говорим за един широко обхватен, многоаспектен фестивал, който обаче при всички случаи е много тясно свързан с това какво е Пловдив. А за нас, Пловдив е място, където може да се проектира широкото понятие за култура, култура като цяло – culture at large. Така виждам развитието и занапред.
На какво ще се постави акцент тази година, какви са приоритетите за „Нощ” 2013?
В.Я.: Определено акцентът ни е да направим първи стъпки в това „Нощта” да бъде фестивал, да разработим тематични „канали“ в програмата – изложби, театър, дизайн, архитектура, музика, танц. Да превърнем „Нощта” в сцена за културни проекти, които по принцип се осъществяват извън Пловдив, да интегрираме културните институти и посолства в културната карта на града и „Нощта” да се утвърди все повече като значимо събитие на национално ниво.
На прима виста Веси, сещаш ли се за някой проект, участвал в „Нощта”, който да е от особена важност за събитието?
В.С.: Има много проекти, които са важни според мен. Може би трябва да започна със съпродуцирани от нас проекти като „Библиобуса”, който даде голям старт в развитието на „Студио 8½”, още знакът PLOVEDIV, проект на Милен Гелишев и Симеон Тодоров. През годините същността на „Нощта”, да стимулира културно съдържание се забеляза в много добрите изяви, направили силно впечатление като тези на: Исторически музей през 2012 “Нощ на фотографията”; Държавен архив “Ретро-кино” през 2008 година, демонстрациите на графични техники от Галерия Аспект, проектът на Сдружение Изкуство Днес “Нощни полети” в Стария град през 2008, проектът на Димитър Шопов и Кирил Иванов “На Джумаята”, но това са малка част от проектите, за които се сещам. Разбира се, проектите на Етнографски музей през годините, галериите Жорж Папазов, Сариев, Възраждане, Пиронеса, Лаутлиев. От нашите инициативи, безспорно понятието за култура беше разчупено с представянето на тоалетната на Златю Бояджиев – такъв пловдивски, български автор и изведнъж вкарахме хората в неговата тоалетна, което беше направено с огромното съдействие на сина му – Златин Бояджиев и със съдействието на галерия „Тера арт”, която се намираше отсреща. Това беше един готин проект, смислен за мен. Една традиционна визия за култура и изкуство, която е пречупена чрез различен подход към отделния автор.
*site-specific събитие – събитие създадено, за да съществува на определено място и концептуално зависещо от същото място
