Самостоятелна изложба на един от най-ярките и утвърдени български артисти – Албена Михайлова – Бенджи ще повдигне фестивалната температура в „Нощта”. Изложбата е озаглавена „1085°” и идейният ѝ градус е обвързан с галерия „CU29”. Какво се крие зад замисъла на предстоящото ще разберем от самата Бенджи.
Албена Михайлова е български художник, артист, авангардист. Бенджи живее и работи в Базел, Швейцария, а изкуството ѝ преминава граници и изгражда нови мостове. Различните ѝ творчески лица са се изразявали чрез графика, склуптора, инсталация, видеоарт… Изключително усмихнатата, общителна и интересна личност, с която се запознах в галерията, ни въвлича в разговор за изкуството и живота.
Изложбата, която ще се представите, е с много интересно име – „1085°”. Бихте ли ни разказали за замисъла ѝ?
Това е температурата на топене на медта. Когато дядото на Велизар си отиде (свързваше ни дълго познанство), аз успях да спася една част от наследството му, т.е. ръчното му творчество и с тези, аз ги наричах „купешки съдове за домашна употреба”, които са медни, правих много пърформанси в края на 80-те години. Когато Велизар ме покани да направя изложба, аз си помислих, че ще е много подходящо да изградя един мост между старото и новото, така или иначе като автор много работя по системата „Автобиографично“ и бях по разни ъгли, гаражи, тавани, за да намеря някои от тези части, от тези обекти. Сега те ще бъдат интерпретирани по нов начин и ще им бъде даден един нов съвременен живот, но те си остават и същностна част от моя личен творчески архив. А пърформансът, който замислям, е свързан с температурата на топене на медта, но тъй като искам да го пазя като изненада, не мога да издам всичко. Все пак ще кажа, че се заигравам със системата на изчезването на пари в България, със стопяването. В основата на пърформанса стапям медни монети, както аз, така и присъстващите, който иска може да опита и да се заиграе с това и да превърне паричния знак, монетата, която има една определена функция, в едно малко, уникално произведение на изкуството или на ръчния труд, както го интерпретира отделния човек. За жалост няма да остана тук за самата „Нощ”. Изложбата обаче ще остане и ще може да се види по време на фестивала, а пърформансът ще се състои преди „Нощта”.
Само историята с дядото на Велизар ли обвързва Вашата изложба с концепцията на галерията или има и друго?
Важен е един пърформънс, от който е запазен видео, както и друг документален материал. Това е едно събитие, което се състоя от 4 до 14 април 1990-та година. Няколко месеца след промените в НДК имаше голям джаз концерт. Става дума за разчупване на формите, когато тепърва започваше смесването на жанрове. Ние успяхме да обединим музиканти и пърформанс артисти, беше една визия, която до голяма степен съответстваше на духа на времето – преливане в жанровете, официализиране на пърформанса като форма на арт акция, защото до този момент всички пърформанси бяха един вид частни акции. Това беше може би един от първите, официални на държавна сцена пърформанси.
Казахте, че искате да запазите изложбата в тайна. Тясно специализирани ли са творбите?
Разбира се, че ще има единични творби, това са няколко инсталации, било то механични, било то аудио или видеоарт смесени, но като цяло намирам стари обекти и ги връщам, давам ги отново на изкуството, така да се каже. Те са няколко инсталации и може би ще има 3 големи разпечатки на стари кадри на пърформанса в НДК.
Колко време работихте по проекта, който пловдивчаните и гостите на града под тепетата ще могат да видят в рамките на „Нощта”?
От миналото лято с Велизар конкретно говорим за това, а самият процес още тече и на мен ми предстои една лекция в Софийска Градска Галерия, чиято темата също е посветена на пърформансите, които съм правила в периода на прехода – от много време се подготвям, като това е материал, който не се намира толкова лесно. Даже има записи от телевизията, които още не съм видяла, не съм стигнала до тях, но знам, че съществуват или поне съществуваха и не успях да ги изровя досега.
Промени ли се много концепцията от самото начало в процеса на работа?
НЕ. Абсолютно. Даже първата идея си остава най-свежата идея.
Каква ще е съдбата на тази изложба след „Нощта”? Ще можем ли ѝ да се насладим за по-дълъг период от време в България?
Това е добър въпрос, аз също съм си мислила какво ще се случи с тези медни обекти, тоест, говорим най-комерсиално, дали ще се продават, аз ли ще си ги пазя. Предполагам, че някои от тях ще искам да си запазя, но ако от галерията искат да ги ползват за други по-големи изложби, нямам нищо против те да пътуват, да ги отдавам за ползване.
Вашият личен и творчески път са свързани с красивия град Базел в Швейцария. Как Ви приема публиката там?
Всъщност много добре се вписвам в тяхната сцена, в изобразителното и новото съвременно изкуство. Там се намира едно от най-големите училища по АРТ и Видео АРТ, което аз съм завършила. Последните години там имиджът ми е по-скоро на видео артист – последните няколко години правя авторско документално кино, това става много бавно, тъй като е свързано с намирането на много средства, така че не може да се каже, че така ги „снасям“ много бързо проектите. Аз обичам дългосрочни проекти и работя по няколко години върху един проект, докато той се роди, за да бъде максимално изчистен, за да мога да се убедя сама в неговия смисъл. След като завърших последния си филм миналата година, отново имам потребност да създавам инсталации, защото в това „непосредствено”, както го наричам, изкуство, нещата се случват с материал и са зависими само от мен. Докато другите форми, с които се изразявам, са свързани с много хора, много време и много средства
Какви разлики откривате в създаването на изкуството в България и в Швейцария?
Голямата разлика е, че тук изкуство страшно трудно се прави по простата причина, че ежедневието ти взима всички сили и енергия и не ти остава време даже да се огледаш и да мислиш над нещата. Това е основното поне за мен.
Предвиждате ли скоро нов творчески проект?
Аз работя паралелно по няколко проекта. Нов документален филм все още нямам, работя по два, три сценария, но много често се разколебавам в собствената си посока и трябва да я проверя и отново да я подложа на изпитание, а що се отнася до такива изложби като тази в галерия „CU29” те възникват малко или повече спонтанно, въпреки че я подготвях една година, но това за мен е спонтанно решение и за такива съм отворена постоянно да правя и ги правя. Там нещата са в едно много динамично развитие.
А коя е Албена Михайлова извън изкуството?
Аз съм си сляла живота и изкуството, не правя разлика. Всичко, което правя в живота, е като част от моето творчество и обратно – всичко, което съм създала, дори да е дървен обект, плоча и прочие, го вкарвам в живота. Даже напоследък направих маса от едни мои гравюри и дъски, такива орехови големи, навремето си бях сглобила един роял. Така че нещата преливат едно в друго и не правя разлика между живота и Изкуството.
Защо Нощните хора трябва посетят вашата изложба „1085°”?
Ако кажа, за да се стоплят, няма никой да дойде на тази температура (смее се), може би по някакъв начин хем да се забавляват, защото ще има и такъв момент, от друга страна, искам да ги фокусирам върху материала мед, който тук е с традиция, свързан е с народни занаяти и т.н., но може да се използва много и в съвременното изкуство. А още повече искам да кажа, че човек трябва да цени миналото, което тук не се прави. Това, че избирам да работя по тема, чието съдържание се е случило някъде в миналото, а аз го изтеглям напред, говори, че тези неща, които изчезват, които се забравят, е много важно да се повтарят, съхраняват и ние всъщност нищо не сме преработили от този период.
ПРОГРАМА „КЛУБ И МУЗИКА”
КАФЕ-ГАЛЕРИЯ „CU29”
ул. Христо Дюкмеджиев 24
15, 16, 17.09.2017 г.
19:00 ч. – 01:00 ч.
„1085°” – изложба на Албена Михайлова – Бенджи
/изложба/
