Веселин Димов: „Задникът на майка ти“, или какво можем да почувстваме


„В светлините на Нощта“ режисьорът Веселин Димов ще освети пиперливи и крити на тъмно аспекти от живота на съвременните млади хора в големия град – игрите с новите технологии, фетиш тенденциите и непрестанните копнежи, илюзии и разминавания между жените и мъжете. Клуб „Баския” ще се превърне в сцена на спектакъла „Задникът на майка ти, или не мога да почувствам нищо вече“ театрално представление с участието на талантливите актьори Силвия Станоева и Божидар Попчев. Спектакълът с провокативното и интригуващо заглавие ще ни представи три миниатюри от автора на „Американски прелести”, „Истинска кръв” и „Два метра под земята ООД” Алън Бол. Режисьорът Веселин Димов разкрива какво можем да очакваме от театралното представление и какви изненади готви компилацията от текстове на един от любимите му американски сценаристи.


В тазгодишното издание на „Нощ/Пловдив“ спектакълът на Веселин Димов ще ни забавлява с мъдростта и невероятното си чувство за хумор. Преди да ни разкаже малко повече за театралното представление, режисьорът Веселин Димов си припомня какво го е привлякло към вълнуващото му поприще.

„Много обичах киното, като бях малък, бягах от училище, за да ходя да гледам филми“,

смее се Веселин. Още тогава усещал, че режисирането го привлича, затова, когато навършил деветнайсет години, кандидатствал. И го приели. Ето така започнало творческото приключение.

Веселин харесва Алън Бол от години.

Преливането на творчески енергии между двамата се случило през 2012 г., когато Веселин бил в САЩ на артистична резиденция.

„С последните си двайсет долара отидох в една книжарница и си купих две негови книжки с пиеси“.

Успял да ги прочете още на летището. Любопитството, което предизвикали у него, го подтикнало да планува поставянето на някои от тях на сцена, а

миниатюрите, с които е избрал да работи, определя като лаконични и интелигентни, смешни, но смислени.

За да подскаже на зрителите какво да очакват от представлението, Веселин напомня за неповторимото чувство за хумор на Алън Бол, чиято биография е изпъстрена с впечатляващи обрати (не винаги с добър финал). Когато бил на тринайсет години, загубил сестра си в автомобилна катастрофа. Темата за смъртта често присъства в текстовете му, но чрез смеха той успява да надмогне трагичните обстоятелства.

Алън Бол има страхотно чувство за хумор, което никога не е самоцелно, в него сякаш има нещо тъжно и дълбоко“,

обобщава Веселин.

И в трите двайсетминутни едноактни драми, които ще видим по време на фестивала, главни герои са мъжът и жената.

В ролите се превъплъщават Силвия Станоева и Божидар Попчев. Творческата химия помежду им е вълнуваща и вдъхновяваща.

И с двамата режисьорът не работи за пръви път. С Божидар се запознали още в първи курс във ВИТИЗ. Веселин описва актьора като жизнен и много емоционален – „с него се работи лесно и приятно, доверява се, чува“. Със Силвия Станоева Веселин също е реализирал и други проекти. Настроението, с което и тя, и Божидар се раздават на сцена, заразява процеса с положителна енергия и работата се превръща в забавление. Когато за пръв път трябвало да представят на сцена спектакъла „Задникът на майка ти, или не мога да почувствам нищо вече“, подготовката им отнела само месец. „За българската театрална сцена това е малък период от време, сработихме се чудесно“, чистосърдечно споделя Веселин.

В образите на героите се проектират стремежите и нагласите на съвременния човек. Представлението е комедийно-психилогически разказ за влиянието на урбанистичното пространство, технологиите и културата на мейнстрийма върху отношенията между мъжа и жената.

„В първата миниатюра, „Задникът на майка ти“, имаме психологически сеанс между мъж и жена, в който личи съревнованието кой е по-луд“,

смее се Веселин. Тук сякаш се обръщат представите за това, кой всъщност е болният. Режисьорът определя темата като актуална, тепърва навлизаща в българската театрална сцена.

Във втората миниатюра, „Създадено за жена“, Веселин отразява отношенията между момче и момиче, които се приготвят за парти.

Режисьорът разкрива, че тук всичко е забързано, младата двойка говори на сленг, в разговора им с открояват изначални представи за мъжкото и женското начало. Конфликтът се състои в това, че дезодорантът на мъжа е по-голям от този на жената, което тя успява да превърне в огромен проблем. Във финала на миниатюрата се преплитат комичното и трагичното, но Веселин запазва края за себе си – и двамата се съгласяваме, че той трябва да остане в тайна за зрителите, които ще имат възможност лично да се насладят на представлението и да видят на кой му е по-голям… проблемът.

За третата миниатюра, „Думата с „Б“, Веселин издава, че в центъра на сюжетното ядро е една равностойна и пресметлива борба между двама съвременни, амбициозни, добре платени корпоративни служители, които разглеждат евентуалния си брак като бизнес сделка.

И тъй като не за пръви път режисьорът ще постави представленията на сцена, споделя, че първата миниатюра е малко по-непозната като тематично съдържание на българската публика, втората буди много реакции, защото, изглежда, хората се припознават в двамата герои, а третата сякаш е най-поучителна за публиката.

И в трите има елемент на изненада, който ще успее да повлияе на зрителите и да ги разтърси.

 

Театралната постановка има за цел да изобличи, да изкара на показ тайния, скрития свят на съвременния човек. Доколко зрителят ще се припознае в главните герои, зависи от способността за самонаблюдение и себепознание на всеки човек. Веселин смята, че за да може театърът да повлияе на своята публика, още в самото начало случващото се на сцената трябва да накара гледащите да повярват на това, което виждат. Тогава е възможно припознаването, а след него настъпва и катарзисът.

Магичното се състои в това човек да почувства случващото се, да го преживее емоционално, но и да успее да погледне себе си отстрани.

Именно тогава театърът се превръща във вълшебство.
ПРОГРАМА „КЛУБ И МУЗИКА” ♥ СВЕТЛИНИТЕ НА НОЩТА

БАСКИЯ БАР

ул. Братя Пулеви 4

16.09.2017 г.

21:00 ч. –  00:00 ч.

„Задникът на майка ти, или не мога да почувствам нищо вече!”

/спектакъл/

 


Казвам се Вили Караджова – студентка със силна любов към словото и страст към обогатяващите междуличностни взаимоотношения. За мен не говорят толкова думите, колкото аз ще говоря за тях, а отношението ми към изкуството ще рисува моя лик пред света.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg