Това е Веско. Може би си го мервал с насочен обектив към някои от многото му интереси и приятели. Но и да не си, вече можеш да видиш кадрите, в които е уловил движенията на значими хора и събития в новата ни градска култура през последните десет години. По образование и професия е бизнес информатик, по широта на погледа – космополит, по творчески замах – аудио и визуален експериментатор. В тази „Нощ” снимките му са събрани за първи път в изложба, представяща последователност от кадри, които са неразделна част от заснетото ни битие на градски хора. Мястото е Аrtnewscafe, онзи „инкубатор за идеи”, откъдето често планираме и преживяваме заедно своите „Нощи”.
Живеем във времето на „универсалните езици и кодове”. Как фотографията, според теб, запазва обаянието си сред множеството други начини за визуално изразяване днес?
Фотографията все още остава един от най-достъпните начини.
Запечатването на миговете такива, каквито сме ги видели, само по себе си, е есенцията.
Един кадър може да ни върне толкова много спомени и емоции, когато бъде зърнат и за миг дори.
Снимаш предимно аналогово и много по-рядко дигитално. Каква е причината за този избор? Могат ли днес двата подхода да съществуват независимо един от друг?
Когато снимам дигитално се отпускам, знаейки че мога на момента да видя как е станал кадърът и да го коригирам, ако е нужно, правейки втори, трети… При аналоговото снимам без да се замислям за тази възможност.
Съсредоточавам се в това, което се случва, за да мога да го уловя, докато е там. Самото заснемане ми създава удоволствие на момента, което не се влияе от крайния резултат и от това дали кадърът ще е сполучлив или не.
Колкото до това дали могат – могат, да. Нямам проблем и да са обвързани, стига да не се сравняват.Как е направен подборът на снимките, които ще представиш на първата си изложба?
Следвам последователността. Рамка няма. Обединяващото е, че това са хора, събития и места, които са се случвали последните десет години около мен, когато съм бил с апарата в ръка – т.е. почти винаги.
Образите, които улавяш, са предимно на близки, познати и приятели, на места и събития, които си избрал да посетиш. Обективът ти сякаш „хваща” предимно онези, които споделят еднакъв усет за важното като теб. Това ли е основното във фотографиите ти – да бъдат рефлексия на общността, към която принадлежиш, за създадат облик на онези, с които споделяш сходна етика и естетика за света?
Разбира се!
Опитвам се по този начин да водя визуална хроника на случващото се около нас. Да можем един ден (както в дните на изложбата) да погледнем назад и да прозрем какво е било тогава и какво сега, дали нещо се е променило и как.
Това ще може да бъде забелязано и от страничния наблюдател, тъй като кадрите са лесни за възприемане без да се изпада в дълбоки размисли над тях.
Кои са най-далечните от теб неща, хора, събития – и ментално, и пространствено – които ще можем да видим в изложбата?
Спомените с и за тях. Не искам да изпадам в конкретика.
Ще представиш пилотната си изложба в Аrtnewscafe, което е едно от основните средища на твоите кадри. Как би продължил изречението „За мен кафето е…”
За мен кафето е инкубатор за идеи, нови приятелства и приятни моменти. С много голяма част от най-близките ми приятели се познаваме именно покрай него.
А също и „За мен „Нощта” е…”
За мен „Нощта” е основният културен фестивал на Пловдив. Той успява да стигне, макар и само за няколко нощи, до толкова много и различни хора от цяла България. Ключовото е достъпният формат.
Какви са очакванията ти от участието ти в „Нощта”? Ще има ли кадри в изложбата, които са от предишни „Нощи”?
Очаквам кафето и изложбата да бъдат посетени от много хора, на които да им допадне видяното. Ще има много нощни кадри, но дали ще са от определена Нощ – не мога да кажа. 🙂
ПРОГРАМА „КЛУБ И МУЗИКА”
ARTNEWSCAFE
ул.Отец Паисий 38
15, 16, 17.09.2017 г.
19:00 ч. – 01:00 ч.
Фотографска изложба In Sequences на Веселин Tрачев
/изложба/
