ПРОФ. ВЛАДИМИР ГРАДЕВ: ИЗКУСТВОТО ИЛИ Е СВЕЩЕНО, ИЛИ НЕ Е ИЗКУСТВО

КАТОЛИЧЕСКА КАТЕДРАЛА „СВ. ЛУДВИГ”

КАТОЛИЧЕСКА КАТЕДРАЛА „СВ. ЛУДВИГ”


„Свещено изкуство и съвременносте темата, на която ще посвети своята беседа българският философ, теоретик на религията и дипломат проф. д.ф.н. Владимир Градев по време на „Нощта”. Мястото на събитието е католическата катедрала „Св. Лудвиг, времето – 16-ти септември, 19 ч.

Лекторът ще „разпита” съвременното изкуство, уличено в „престъплението, от което съзнателно е страняло, но явно, макар и непредумишлено, непрестанно е извършвало – обръщането си към свещеното. Алибито му? Търсенето на истината. „В крайна сметка всяко истинско изкуство е свещено. Изкуството или е свещено, или не е изкуство”.


Къде откривате пресечната точка между „съвременно” и „свещено”? Днес сякаш сме по-склонни да усещаме тези две понятия дори като антонимни, като монолитни категории, бранещи една от друга своите територии. Как ще ги подтикнете отново да си „проговорят”?

Налице е сякаш пропаст между съвременното изкуство и религията. Не съм съгласен обаче с твърдението, че сме излезли напълно от режима на свещеното.

Съвременният творец може да е чужд на традиционната религия, да страни от Църквата, да не познава догмите, да нехае за ритуалите, ала от това все още не следва, че той отхвърля всеки опит на божественото, както и да го наричаме, че е забравил, че изкуството е изкуство, когато отваря дверите на една друга реалност.

Напротив, може да означава тъкмо обратното особено когато виждаме, че художникът пресъздава един жив, интензивен духовен опит, че търси следите от реалното присъствие на свещеното в нашия сложен, нестабилен свят. Има, накратко, много и различни мостове над пропастта и

в лекцията си ще обърна внимание на някои значими и интересни примери на продължаващия и днес диалог между изкуство и религиозност.

Какво разбирате под „свещено изкуство”? Изкуството, вдъхновено от християнството? Или ще бъдат разгледани и образци на изкуство, изградено около други световни религии? На каква основа направихте своя избор.

Общо взето на всеки е ясно какво е изкуство, макар че и тук въпросите и проблемите са много, докато терминът свещено изглежда наистина далеч по-неясен, но се надявам след лекцията това да не бъде вече така. Кога изкуството може да бъде наричано свещено?

Най-просто казано, изкуството е свещено, когато създава усещане за реалното присъствие на нещо, което надхвърля нашите сетива и мисли, което отваря достъпа към друго, неподозирано измерение на действителността. Да, в лекцията ще се спра основно на вдъхновено от християнството изкуство.

Добре е, разбира се, да имаме предвид и световните религии, още повече, че е възможно световният център на съвременното изкуство да се измести и скоро да стане, да речем, Шанхай. Ще промени ли това нещо в света на изкуството? Не знам, но си спомням, че когато през 1982 г. Енди Уорхол отива в Китай, все още страна на велосипедите, хунвейбините, празните улици и площади, му задават въпроса: „Как намирате Китай, страна без Макдоналдс?”. Той отговаря без никакво колебание: „Не се притеснявайте, скоро и тук ще ги видите.”

Процесите в световното изкуство днес несъмнено са свързани с глобализацията, извършвана от технологичната революция и водеща, най-схематично казано, до падането на всички граници.

Това поставя големия въпрос ще оцелеят ли местните култури, идентичности и изкуства под ударите на глобализацията, разбирана като „американизация“ и „макдоналдизация“, т.е. като хомогенизиране на културните различия и начини на живот. Но може да се окаже, напротив, че глобализацията има потенциал за подхранване на различията и взаимно обогатяване и световните религии са важен ресурс за това. В една лекция не мога, а и не е нужно, да говоря за всичко, но ако имам някой следващ път възможност, с удоволствие бих разгледал и този въпрос.

А кои видове изкуства ще бъдат обект на интерес в лекцията Ви?

В центъра на вниманието ми ще бъдат визуалните изкуства. Образът е разбулване и забулване, той винаги препраща към нещо друго, открива го и същевременно го скрива. Свещеното изкуство показва, че истината не е в образа, а отвъд него, че той получава своя смисъл от другаде, че не се изчерпва с видимото, а отваря за невидимото, което по някакъв начин става видимо в творбата.

Много хора не могат да поставят ясна етическа и естетическа граница между свещени образи и произведения на изкуството. Как широката публика да се ориентира в разграничаването им?

Не мисля и аз, че непременно трябва да се прокарва строга граница между тях. Можем да наречем свещена, ако продължа това, което казах в предишния отговор, всяка художествена творба, което отваря към една друга по-висша реалност.

В крайна сметка всяко истинско изкуство е свещено. Изкуството или е свещено, или не е изкуство.

Светлината в картината е част от свещеното, струи от него и няма никакво значение, че откроява само „парче жълта стена“, да речем. Ако произведението обаче е лошо и посредствено, ако в него това идващо от Другата реалност лъчение отсъства, тогава то е профанно, дори сюжетът му да е строго религиозен. Творбата, когато е истинска, е свещена, тя ни дава същественото присъствие на тази Друга реалност, без значение какво точно показва и казва. Тогава, колкото и светско да е нейното съдържание, тя ни поразява с уникалната си интензивност, убеждава ни, че някакво особено преживяване, усещане, прозрение е споходило артиста, като същевременно дава глас и на нещо дълбоко скрито, съкровено, неподозирано в самите нас.

Обръщаме гръб на съвременното изкуство не когато то ни шокира и скандализира, а когато ни отегчава, когато е déjà vu, когато ни поднася вече видяното, до болка познатото.

Виждате ли влияния, макар и скрити, на свещеното изкуство върху това на съвременността, при все че последното така настойчиво претендира за автономност и освободеност от каквито и да било догми?

Някои свързват свещеното изкуство единствено с иконите и другите благочестиви образи.

Но добре е в случая да се направят някои разграничения, за да знаем за какво точно говорим.

Когато е налице строго религиозна употреба на изкуството, тогава става дума за „църковно изкуство”, за изкуство, което служи на Църквата: художествената стойност не е изключена от него, но тя не е водеща и определяща, а е в служба на култа и богослужението.

Това изкуство трябва да бъде легитимирано от Църквата, да отговаря на нейните канони. Повечето съвременни творби, дори когато са с религиозна тематика, не са част от „църковното изкуство”. Художниците отдавна вече са независими и не работят в служба на религиозните институции. Но означава ли това, че религиозното чувство и преживяване им е съвършено чуждо?

В съвременното изкуство не става дума за догми и култ, а за особен художествен и духовен опит и ще видим в лекцията, че и то е пронизано от религиозни символи, схващания, питания, безпокойства, въжделения.

Какво би могло да се направи, за да се съхрани свещеното изкуство на територията на родината ни и да се предизвика по-голям интерес към него от страна на изследователи и ценители?

Вече казах, че изкуството, когато е изкуство, е свещено.

Преди всичко е необходимо да се научим да се отнасяме към произведенията на изкуството, към паметниците на културата в нашата страна като към свещени, т.е. като неприкосновени.

Това ще рече да ги пазим като зеницата на окото си, като не ги оставяме да се рушат и „самозапалват“, за да ги заместват молове или хотели, но и като  не допускаме тяхното профаниране А днес все по-често виждаме, уви, самозвани „хранители“, всъщност рушители на историята и идентичността ни, да издигат върху нашите старини и светини кошмарни бетонни крепости, замъци, базилики…

С какво спомагат фестивали като „Нощта” да се „осветят” взаимодействията между „съвременно” и „свещено” в социалния живот и мисловните нагласи и ценности, валидни за общността?

Ще ви призная, че не познавам още фестивала, не съм имал досега възможност да бъда на някоя от предишните „Нощи“. От програмата, от предварителните разговори, които имах, ми прави впечатление, че

фестивалът, като истински празник, има за цел да отвори градското пространство, да събуди времето на нощта за необикновеното, различното, учудващото, чудесното, което идва в нашия живот с изкуството. „Съществувам за да се учудвам“, казва Гьоте и вярвам, че „Нощта” в Пловдив ще ни държи будни, за да се учудваме. А тъй като откриването на изненадващото и учудващото в познатото и всекидневното е начало не само на изкуството, но и на философията, в лекцията ще „осветя“ това, което лично мен ме учудва и кара да мисля за това тъй „тъмно“ на пръв поглед отношение между съвременно и свещено.

Фестивалът има много голяма и разнообразна аудитория. Какви хора смятате, че ще включат Катедралата в „Нощния” си маршрут?

В началото споменах, че за първи път идвам в Пловдив на фестивала, така че

тепърва ще открия хората на „Нощта“, очаквам с нетърпение този момент, радвам се, че ще бъда един от тях. Лекцията е покана за всички, които се питат какво е мястото и ролята на религията в съвременното изкуство, а чрез него и в живота ни днес.

Проф. д.ф.н. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Основните му изследователски интереси са в областта на религията, културата на Ренесанса и Барока, съвременната философия, изкуство и политика. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите Прекъсването на пътя (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото” (2007), „Това не е религия” (2013), „Излизания” (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата” (2017).


 ПРОГРАМАОТВОРЕНИ ИЗКУСТВА”

16.09.2017 г.

19:00 ч.

КАТОЛИЧЕСКА КАТЕДРАЛА „СВ. ЛУДВИГ”

Въведение в съвременното изкуство: „Свещено изкуство и съвременност” – лекция на проф. д.ф.н. Владимир Градев

 


Казвам се Константин. Висок съм два без два и нося 51-ви номер обувки. Не, не тренирам баскетбол. Май това е най-важното, което мога да кажа за себе си, или поне винаги за това ме питат. И все пак да преминем към по-несъществената част: студент филолог съм в ПУ и същевременно взимам уроци по класическо пеене. Първото ми начинание се оказва на моменти стресово за мен, а второто е постоянно проглушително за околните. Харесвам Стайнбек и Достоевски, но мога само да се надявам, че те взаимно биха си допаднали. Същото важи и за Робърт Плант и Лучано Павароти. Не съм нощна птица и сега си давам сметка, че всъщност ранолегността ми е била истинският мотив да отида на „Нощта” през 2008 година по пижама, а не просто желанието да нося символа на фестивала.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg