„Да върнем картините в музея”. Среща с част от екипа на Етнографския музей в Пловдив


„Да върнем картините в музея” – каузата, която все повече ценители разпространяват. Показва го оживлението в platformata.bg, където всеки може да дари сума, според възможностите си, за реставрирането и експонирането на 20 безценни живописни произведения от фонда на Регионалния етнографски музей в Пловдив. Сред тях са платна на класици в родната живопис като родопския мистик Анастас Стайков, представителите на прословутата пловдивска школа на шейсетте години на миналия век Кольо Витковски и Енчо Пиронков, ваятелките на фигурални композиции Дарена Георгиева и Елза Гоева и ред други. Регионалният етнографски музей в Пловдив празнува своята стогодишнина, а фондация „Отворени изкуства”, организатор на „Нощ/Пловдив” стана на десет. Хубав повод за начало на съвместна кампания за спасяването на произведения на изкуството. Още за идеята, очакванията, за музея и неговите „Живи разкази” – разговор с директора на музея доц. д-р Ангел Янков и с уредничката Грозделина Георгиева – Саватинова, която е сред най-ангажирано работещите за кампанията.


Защо именно тези картини са избрани за реставрация?

А. Янков: Те представляват един цялостен разказ, свързан с народната култура и бита на българите през първата половина на 20 век.
Г. Саватинова: В тях има предмети, които могат да бъдат видени и в нашата експозиция – например медното котле, пресъздадено от Кольо Витковски. В някои картини на Анастас Стайков се вижда епохата, в която всъщност работи Етнографския музей в Пловдив.

Какви са те в своята същност?

А. Янков: Тези картини са свързани с историята и бита на българите. Това са големи имена – някои от тях са позабравени, други не чак толкова, затова

тези картини трябва да видят бял свят

и да ги види публиката.
Г. Саватинова: На скритото във фонда човек ще се наслади, ще види и ще знае богатството на един музей. С другите ни експонати правим мобилни изложби, но тези картини не са били изваждани досега, тъй като те имат нуждата да бъдат реставрирани, рамкирани – трябват повече средства за тази цел и именно затова те имат неблагоприятната съдба до този момент да са били скрити. Сега решихме на нашата 100-годишнина да покажем тези съкровища. Защото за нас тези картини наистина са съкровища.

От какво или по-скоро от кого се нуждаят тези картини?

А. Янков: Обикновено предметите, които са свързани със занаятите – тъканите, селското стопанство – се нуждаят от почистване и освежаване. При тези картини не е така – това е един много по-дълъг процес. Именно затова се нуждаем от помощта на тези, които ще дойдат и ще ги видят или тези, които ще ги видят отдалеч, но въпреки това ще бъдат съпричастни към каузата ни.
Г. Саватинова: Нуждаят се от хора с отношение. Иска ни се да покажем нашето притежание на творбите на това множество художници, защото ние, тъй като сме музей, а не галерия, нямаме от един художник събрана една цяла колекция.

На дарителите ще бъде подарявано по нещо интересно.

Ще отпечатаме картички с изображенията на картините, плакати – популярни сред младежите, платнени торбички за големите дарители, безплатно посещение на музея. Според мен това е допълнителен стимул хората да помогнат на музея и да спонсорират нашата кауза, защото остава по нещо и за тях.

Изложбата е наречена „Живи разкази“. Към кого е насочена? Какво въздействие се очаква да има върху посетителите и какво иска да представи пред тях?

А. Янков: Тя е насочена към най-широк кръг публика: както към специалисти, така и към неспециалисти; както към подрастващи, така и към възрастни. Тя трябва да възпитава чрез това, което виждат хората, и да им позволи да потънат в тази епоха – тъй като изложбата ще е на първия етаж,

точно насреща е картина на Мърквичка, с която те ще си кореспондират.

Това е едно „развитие“ на следващите процеси в нашето общество: това са картини от 20-те, 30-те, чак до 80-те г.; така има едно проследяване и на стиловете в изкуството.
Г. Саватинова: Показва се развитието на художниците в различните периоди. Не само може да видиш, но и да се потопиш в един разказ, създаден от различни хора, а в същото време какво е една картина, ако не ти въздейства и не те кара да я усетиш. Смятаме, че всеки, който дойде, ще си намери неговия автор и неговия човек. Събрани авторите на едно място, можеш да видиш кой ще ти допадне; защото колкото хора, толкова и вкусове.

С какво се отличава тази изложба от останалите, с които сте участвали в НОЩ/Пловдив?

А. Янков: Това би трябвало да кажат потребителите. Ние смятаме, че в Регионалния етнографски музей в Пловдив хората идват с нагласата преди всичко да видят някакъв разказ за диктуваща материална или духовна култура, а тук те ще се потопят в художествения свят на изобразителното изкуство и ще видят гледната точка на авторите към народната култура. Това е разликата.
Г. Саватинова: Разказ чрез въздействие. Дойде време тези картини да се покажат на бял свят; 100-годишнината е добър повод да покажем, че музеят е започнал с художество и е имало такава дейност. И понеже ние наистина нямаме традицията да правим художествени изложби с наши експонати – може би с това се отличаваме тази година. Различно представяне на музея.

Има ли други експонати, които имат нужда от реставрация, за да бъдат показани?

Г. Саватинова: Разбира се. Ние притежаваме огромен фонд, малка част от който бива видяна от публиката. Някои експонати не са годни за реставрация, но служат за научна информация; има други, които наистина си струва да бъдат показани. Периодично подбираме експонати, които да се видят, защото смятаме, че това е свързано с много работа – от наша страна, от страна на реставратори. За мен това е начинът, по който един музей от 21-ви век трябва да процедира с експонатите си.

Има ли избран реставратор? Какъв е процесът?

Г. Саватинова: Насочили сме се към реставратори, които в своята работа да запишат процеса на реставрация. Една от изненадите за тази НОЩ е

среща с част от реставраторския колектив.


А. Янков: Чистене на картината, дублиране на платното… Интересно би било да се види като снимков материал процесът, за да се наблюдава пресъздаването на оригиналния вид на картината. Целият процес е с идеята не толкова да се покаже, колко да се запази всяка картина.

Тази година само с тази изложба ли ще участвате в НОЩ-та?

Г. Саватинова: Изложбата „Живи разкази“ може да бъде видяна само при нас, но имаме и допълнителни инициативи. Изложба с експонати на майстори от фамилия Неделеви от Карлово. Три поколения хора, които се занимават със занаята. Изложбата с техни произведения ще бъде разположена на втория етаж на музея – от мекия тон на четката ще преминем към блясъка на метала.
Кои са някои от най-видните ваши участия в предишни издания на НОЩ-та? Кои са се отличавали от други години?
А. Янков: На второто издание на НОЩ/Пловдив през 2007 г. бяхме обявени за най-посещавана институция с най-атрактивна изложба. Гостуваше ни киноцентърът „Бояна“ с реквизити от стари филми. Всеки гост можеше да се облече в някой от костюмите и да се превърне в поп, княгиня, кралица и т.н. Тогава бяха облечени над 200 души и музеят затвори чак в три сутринта. Действително в онази НОЩ в музея имаше толкова много хора, истинско стълпотворение, че нищо не се виждаше – плътно бяха тяло до тяло над 500 души.
Г. Саватинова: Нашият музей е като емблема на града –

туристите винаги се спират при нас.

Не можем да се оплачем от посещаемостта: все още сме интересни на хората.

Кои са вашите най-ценни експонати?

Г. Саватинова: Това е сложен въпрос. Лично аз нямам любими, имам интересни.
А. Янков: Всеки има предпочитания към дадена област. Тук има експонати от средата на 18 век, а и по-стари, на които обаче няма изписана дата. Костюмите пък представят пълният профил на човека, който ги е носил. Модерните експонати са с много блясък – лампи от 19-ти и 20-ти век; часовници от 19-ти век, измерващи новото време; безброй накити, показващи естетиката на българите по онова време. Имаме фототека с над 3000 фотоса – не бих могъл да ги подредя в класация. Това е богатство, и когато то оживее пред нас – това е най-голямата радост.
Г. Саватинова: Имаме и доста стари експонати, които са в добро състояние, но просто не са намерили своето място в експозицията. Един музей може от време на време да създава колекции и да показва своите богатства малко по малко.

Кои са другите предстоящи събития, извън постоянната експозиция в музея?

А. Янков: Ние сме като един културен дом, като читалище, което никога не затваря врати. Фестивали, концерти, представяния на книги, занаятчийски седмици и панаири, възстановки на събития и ритуали, сключване на граждански бракове, обучения и уроци. Ако погледнете календара ни –

събитие със събитие не се повтаря.

Съвсем нескромно ще кажа, че нашият музей е най-търсен. До края на годината календарът ни е пълен. Имаме си традиционни събития – на 1-ви октомври имаме девето издание на „Майстори на карикатурата“. Декември месец е занаятчийският празник с организирана възстановка. Началото на 2018 готвим голяма изложба, свързана с председателството на България на Европейския съюз, посветена на етнография на града съвместно с Русенския етнографски музей. Събитията винаги ни изпреварват във времето и ние вървим след тях. В нашия музей винаги има две изложби – временна и постоянна експозиция.


Името ми е Цветелина. Новак в блога на НОЩ-та. Краен ентусиаст. Еднообразието и монотонността ме отегчават и обезличават, затова многоцветието на изкуството осмисля значението на всекидневието ми.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg