Веселина и Катрин Сариеви – за десетте години дейност на „Отворени изкуства”


През 2017 г. се навършват 10 години от създаването на фондация „Отворени изкуства“, основен организатор на „НОЩ/Пловдив“ и редица други артистични проекти като „Въведение в съвременното изкуство”, „FLUCA: австрийски културен павилион“, „Алтернативна карта на Пловдив“ и много други, допринесли за съвременния културен живот в Пловдив и страната. Срещнахме се с Катрин и Веселина Сариеви, основатели на „Отворени изкуства“, за да ни разкажат повече за фондацията, за мотивацията, която ги кара да се движат напред вече 10 години и за важните моменти досега.


Интервюто е посветено  на дейностите на фондация “Отворени изкуства” в публични пространства, по повод включването на фондацията в европейската мрежа IN-SITU

– Как изглеждаше Пловдив, когато започнахте с вашите първи инициативи?

Катрин: В началото на 21 век Пловдив беше започнал да се провинциализира и да загубва специфичното си очарование. Голяма част от артистите бяха неглижирани, градът сякаш беше останал извън обсега на големите събития в България. Осъзнавайки цялата тази липса на съвременна притегателност, празнотата от гледна точка на съвременна култура, ние първо създадохме галерия „Сариев“. Тя беше нещо неочаквано, нещо различно в един град на традиционни стойности с установени имена и самочувствия. Ние открихме една сравнително малка галерия, но с доста амбициозна задача – да представяме съвременни прояви и направления в керамиката и в съвременната фотография. Нещо, което бе посрещнато като необичайно явление в Пловдив. Това беше първата ни поява на художествената сцена, която продължи и до ден-днешен да бъде нещо

различно от традиционния пловдивски начин на мислене

и от традиционното възприемане на изкуството.

Кога възникна идеята за обединяването на всичките ви  дейности в по-голяма и официална структура?

Катрин: Създаването на галерията не беше достатъчно, за да зададем един нов контекст в града, не беше достатъчна като внушение какво трябва да се случи и какво да се промени в Пловдив, за да бъде той адекватен на съвремието, да излезе от ролята на самозатвореност и да се влее в рамките на един културен живот, да създаде съвременна публика, съвременно пространство за култура и ново предизвикателство за хората не само от България, но и за хората, които искат да се приобщят към тази среда. Така постепенно започна да се развива дейността на „Нощта“ и впоследствие на фондация „Отворени изкуства“.

"Нощ" 2008

“Нощ” 2008

Веселина: Дейността на фондацията не започна съвсем като дейност на фондация. Много обмисляхме как точно да съберем всичките си идеи. Беше в началото на 2007 година, България тъкмо беше влязла в Европейския съюз.

Ние се появихме в правилния момент,

защото искахме да осмислим точно тези ценности – Европа на гражданите, Европа на регионите, децентрализацията на културните процеси. Показахме, че Пловдив е една възможност да отклоним централизираното си мислене. В този случай фондация „Отворени изкуства“ направи изключително много за това Пловдив да започне да бъде мислен като възможен успешен град за Европейска столица на културата. В нашите дейности си сътрудничим с читалища, религиозни общности, музеи, частни галерии, клубове, центрове за съвременни изкуства… И това, което смятам, че успяхме да направим с нашите програми, беше да върнем достойнството на нашия град. Да върнем усещането, че сме отворени към света, че имаме достойнство като граждани.
Катрин: Това, което направи фондация „Отворени изкуства“ с цялата си дейност, беше насочено към

връщането на достойнството на младия гражданин.

Защото старият пловдивчанин има някакво самочувствие, което се гради на родовата, на историческата памет. Докато младият пловдивчанин, който все повече беше ориентиран или към чужбина, или към столицата София, не усещаше притегателност от собствения си град. Този град му се струваше затворен, безперспективен.  Имаше нужда да пребивава в друга атмосфера, публичните места трябваше да оживеят по друг начин. И вярвам, че нашите дейности имаха принос това да се случи.

 – Кои бяха първите ви дейности, вече носещи знака „Отворени изкуства“?

Веселина: След създаването на „Отворени изкуства“ доста време работихме в неформална среда – нямахме офис, нямахме екип… Три години бяхме само аз и Катрин, като използвахме галерията за база. Впоследствие, чрез сътрудничеството ни с фондация „Америка за България“ дадохме възможност на мечтите ни да получат територия и развитие. Тогава открихме офис, оформихме някои от идеите си в конкретни проекти. От 2010 година стартираха или оформиха по-концептуалния си вид три програми – съществуващата вече „Нощ/ Пловдив“, „Град и публични пространства“ и образователната програма за съвременно изкуство. Като част от „Град и публични пространства“ създадохме Алтернативната карта на Пловдив. С експертизата на Катрин и с моята идея направихме тази карта в хартиен вид и като уебсайт. Тя бе изградена на принципа на събиране на хора, които говорят за града, и така формулирахме отделните теми. А след това по тези теми се начерта и картата. В нея са включени сградите в стил „Баухаус“, тепетата, улица „Отец Паисий“, реката, квартал „Тракия“, тютюневите складове, Столипиново… Тя начерта различните места в града. Ние си казахме „Тази карта не е много секси, тя няма да ви отведе на места като Античния театър или Римския стадион, ще ви покаже даже гледки, които може би няма да ви се сторят много красиви. Но тази карта има задача да запази града, да отвори очите към това къде е съществувал градът преди и къде потенциално може да съществува занапред.
Катрин: И също – какъв е Пловдив като начин на живот и като начин на обитаване на пространства. Да се разбере психологията на този град.

– Кои от дейностите ви в градски пространства остават най-трайни и изживяват развитие и до днес?

Фестивал "Улица "Отец Паисий"

Фестивал “Улица “Отец Паисий”

 

Веселина: Работата ни в публични пространства стартира още през 2004 година, когато поставихме отделни концерти и други дейности извън традиционните им места. Впоследствие

развихме някои непознати територии,

които влязоха и в Алтернативната карта. Правили сме събития в сгради, които след това са били

Проект "0"

Проект “0”

разрушавани или на локации, които са се превръщали в типични места за култура. Един от тези топоси беше улица „Отец Паисий“. Направихме един фестивал „Улица „Отец Паисий“, чието първо издание беше ориентирано към историята и етнологията на тази улица. С доста визуален исторически материал, разположен в рамките на тази улица. Но разбира се интервенциите в публични пространства продължиха с „Проект 0“ на Кирил Кузманов с куратор Владия Михайлова, с редица дейности, които засягаха сгради от соцминалото. Но също така работата ни постави въпроси за историята и смисъла на тези пространства. Успяхме с нашата дейност да спасим някои територии. Например кино „Космос“. Не само фондацията, но съучаствахме с група от граждани, които бяха насочили усилия в това самата сграда да се спаси.

– В един период имаше една кампания срещу вашите инициативи от радетели за „традиционни ценности в изкуството“. Усъмнихте ли се тогава по някакъв начин в посоката си на работа?

Откриване на FLUCA

Откриване на FLUCA

Веселина: Наистина за нас публичното пространство беше и конфликтна точка. Тук получихме критика от традиционно ориентираните галерии, и това няма как да го спестим, те казаха: „А, да, това са „отворени изкуства“, които се случват навън за младите хора“. И едва ли не припознаха в това някаква разюзданост, някаква забава на открито. Но впоследствие с нашата упорита работа и с привличането на добри артисти успяхме да опровергаем това и да създадем специфични пространства, специфично разбиране и да привлечем наистина широка аудитория с едно ново усещане към градските пространства. Последният ни най-голям проект, който засяга публичната среда, това е FLUCA – австрийският културен павилион. През 2016 година той бе разположен на улица „Отец Паисий“, където са нашите галерия, арт кафе и фондация. Това е един контейнер, който започна да функционира като отворена сцена за музика, пърформанс, лекции, прожекции, дебати… Който има за цел да създаде нови аудитории. Възможно най-отворен към различни изяви, не строго администриран, а един по-свободен културен център.
Вследствие на всичко това, на международното присъствие на галерия „Сариев“, на включването ни в международни мрежи, вече имаме признанието, че

Пловдив и България съществуват на културната карта на Европа.

И че съобщенията, които отправяме, темите, които разглеждаме, попадат в глобалните интереси на съвременната културна и гражданска общност.


Следя отблизо "Нощите" от еуфоричния им старт преди повече от десетилетие до превръщането им в безспорното събитие на годината. Блогът на „Нощта” успя да стане стабилен ориентир , особено при силната прогресия в мащаба и разнообразието на модулите. Предизвикателство е да си съучастник в развитието на всичко това.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg