Топ пет на младите художници, които „Нощта“ следи отблизо и подкрепя новите им идеи


Всеки фестивал поддържа кръг от артисти фаворити и последователно дава простор за новите им открития и развития. Да уточним, не говорим за автори, които фестивалът смята за свои находки или се възприема като техен попечител, дума да не става. Всички те си имат своите твърде успешни кариери в различни посоки, но много от тях именно в „Нощ/Пловдив“ са основали или надградили свои програмни работи или серии. Ето ги.


15 minutes Kiril Ivanov5. Художниците, участвали във формата „15 минути слава”.  Елена Калудова, Мария Налбантова, Калина Терзиева, Вълко Чобанов, Мартин Пенев и Кирил Иванов. Стартирал през 2016 година, форматът е един своеобразен концентрат на идеята да се откриват и развиват талантливи визуални артисти.

4. Любомир Кръстев – безспорно един от най-интересните млади графици у нас. ВLyubomir Krastev биографията си има доста престижни изяви, резиденции и конкурсни лауреатства. Неслучайно бе сред артистите, за които изкуствоведът Галина Лардева подчерта, че е необходимо “Форсиране на избора” и по-ускореното им разпознаване като носители на нови перспективи.  Миналата година той бе един от участниците в пилотния фестивален проект 

А тази година вече „нахлуването“ в най-съкровените художнически пространства става част от основната програма на „Нощта“.

3. Велизар Димчев. Неговият Франки – роботизираният сив чичко с куфарче – е  един от запомнящите се образи, населявали пловдивското артистично пространство. Първо го видяхме в една изложба в Баня Старинна, после негов интерактивен вариант бе част и от “Нощта”. Тези и други негови артистични жестове бяха  забелязани от специалисти и ценители. Велизар бе номиниран за наградата “Стоян Камбарев”. Миналата година Велизар реши да основе собствено арт пространство в Капана и естествено се включи в „Нощ/Пловдив”. Бе и един от авторите в забележителния проект „Вместо глава на поета” в галерия „U P.A.R.K.”, също част от фестивала.  Тази година той покани не кого да е в своята галерия в „Капана”.

2. Димитър Шопов – той е един от авторите с най-много лица. Живописец, пристрастен към старите фотографии, изследовател, посветен на изучаване на примитивното изкуство, 

носител на „База“ за 2016 година,
писател, носител на “Южна пролет” за 2012 г, сценограф на проекти заДимитър и Кирил престижни театрални сцени, режисьор на постмодерно документално кино… По време на „Нощ“ 2016 той бе базиран в новообособеното пространтво на ателиетата на млади художници, където неговото пространство си остана с името „Ателие Гавазов“. Защо Гавазов ли?

 1. Петко Танчев – ненадминат в сферата на 3D Mapping, „опаковал“ виртуално централни сгради; допринесъл за запомнящата се визия на редица театрални спектакли; част от „Мелформатор“; новатор в съчетаването на изкуството с новите технологии. През 2016 той бе в центъра на новата програма на „Нощта“

чието развитие най-вероятно ще изненадва тепърва.


Следя отблизо "Нощите" от еуфоричния им старт преди повече от десетилетие до превръщането им в безспорното събитие на годината. Блогът на „Нощта” успя да стане стабилен ориентир , особено при силната прогресия в мащаба и разнообразието на модулите. Предизвикателство е да си съучастник в развитието на всичко това.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg