90-ТЕ. НАЧАЛОТО НА МИТА: ПАЧО БИ


Една от най-обсъжданите изложби през годината – “90-те. Началото на мита” – ще има свое пловдивско издание, което ще стартира в “Нощта” в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в Нощния блог.

VM„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова(vladiya@gmail.com) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември.


ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА НА БЛОГА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

ПАЧО БИ, диджей: От уста на уста, започнахме да разбираме как се получава тази магия, това смесване.

Владия: Как започна всичко?
Пачо: Когато бях ученик с мои приятели си бяхме направили група – танцувахме брейк, но моята страст към музиката надделя. Започнах с опити да правя свободни миксове на касети. От два касетофона направих смесици за нашите танцувални занимания.Така усетих,че музиката ме влече повече. С приятели ходихме по дискотеки, танцувайки усещах,че не танците, а именно музиката ме влече. В България през тези години нямаше много информация. Самата техника тепърва навлизаше в соц-страните, докато в Западна Европа бяха доста напреднали.

Ние се опитвахме да си направим техника като поръчвахме на ел. техници – хора, които разбират, да ни я направят. Аз исках да включа грамофони, но нямах миксер, затова си поръчах да ми конструират

Владия: Но проектът беше твой или?
Пачо: Не, не беше мой, но това беше единственият начин да пробвам да правя миксове с грамофони. Всичко това беше абсолютно аматьорско от моя страна, но все пак бях ученик. Чух миксовете на Боби Ай, който по това време се беше върнал от чужбина. Смесваше песните с бийт и по тоналност – нещо, което в България малко DJ правеха. За мен всичко това беше ново, защото не знаех как се смесваха песните. Няколко години се чудех, докато не се запознах с такива хора, които ме доближиха до Боби Ай. И така, от уста на уста, започнахме да разбираме как се получава тази магия, това смесване. Заедно с приятели си купихме грамофони, плочи…и така времето отлетя. Стана 92-ра година, аз завърших училище. Дотогава вече се бях научил да миксирам.Тогава попаднах на един локален конкурс за DJ-и от Пловдив.

scan0001Владия: Кой организираше конкурса?
Пачо: Не помня. Конкурсът беше в бившото ВСИ Пловдив, там в една от залите на университета. В журито бяха собствениците на едни от първите радиостанции – Канал Ком и TNN. Аз го спечелих, тогава бях на 18-години. За мен беше интересно, тъй като там се явиха почти всички действащи в момента DJ-и в града.

Владия: Много ли бяха DJ-те тогава?
Пачо: Около 15.

Владия: Това са доста за Пловдив. Аз съм направо впечатлена.
Пачо: Да, да – имаше доста DJ-и, даже и сега има от тях все още действащи като DJ Илко, който в момента е диджей в София, и DJ E.M.O в Пловдив. Имаше и мои връстници като DJ Джордан.Но емоцията беше, че сред всички тях аз победих – един начинаещ тийнейджър. След конкурса ми предложиха обучение в ТNN със собственик Тодор Личев, който беше направил това радио. Обучението беше за радио водещи, което много ми помогна, защото след това продължих радио предаването на моя идол Боби Ай, като бях водещ на TNN Disco Show две години. За мен това участие в радиото беше много вълнуващо, защото се водеше 3 часа, правеха се миксове и така започна моята кариера на DJ в невероятната за мен 92-ра година.

Владия: Докато те слушам сега ми се струва, че тогава е имало повече места, на които човек да се изяви и да поеме в някаква посока?
Пачо: Ами имаше доста дискотеки, но истински дискотеки, а не като днешните. Дискотека в истинския смисъл означава заведение с всякакъв тип танцувална музика. На всички такива места се пускаше разнообразна музика – поп, реге, фънk, техно, дори и балади. През тези времена българските дискотеки процъфтяваха, имаше много работа. Самият аз съм работел по цяла седмица, включително и неделя.

Владия: Според теб на какво се дължи този бум на дискотеки, в началото на 90-те?
Пачо: Изведнъж се отпушиха всичките информационни канали и ние бяхме заляти от всякакъв вид музика и достъп до техника. Радио станциите ставаха все по-слушани.

Никога няма да забравя, може би към 95-та края или есента, двете радио станции организираха благотворителен футболен мач между водещите на радио предаванията. На стадион Ботев в Пловдив се бяха събрали около 13-15 хиляди човека

Владия: А благотворителната цел каква беше? Къде отидоха парите след това?
Пачо: Не знам. По това време аз идвах всяка сряда да си водя предаването, защото беше на живо и в един момент, отсъствайки от града три-четири месеца, видях колко много хора ни слушат. След като ме обявиха в отбора видях как една тълпа от хора вдигнаха ръце и ме поздравиха, с което видях какъв ефект имаше радио станцията, която пуска съвремените хитове с класации и т.н., като се има предвид, че това допреди една-две години не съществуваше в България. Видях колко огромен е ефектът. Самият факт, че имаше около 15 хиляди човека на благотворителния мач говори много.

Владия: Да, това звучи много впечатляващо. И какво стана след това? Все пак Metropolis се появяват късно и ти се присъедини към тях или?
Пачо: Малко преди да се появят Metropolis ние със Стивън се познавахме. DJ-те се знаехме от национални конкурси за DJ, които след гибелта на Боби Ай минаха под името на Боби Ай. Тези национални конкурси по някакъв начин ни събраха. Събираха професионалисти от цяла България. По този начин ние се запознавахме, така поддържахме някакъв контакт.През 96-та година аз спечелих такъв национален DJ конкурс.

scan0002Владия: А защо Пловдив е бил по-централно място за DJ общността от София?
Пачо: Факт е, че едни от най-добрите DJ, като Боби Ай и Стивън са пловдивчани.Те самите и тяхното обкръжение по това време постоянно се връщаха в града за участия. Имаха много последователи. Съответно в последствие всеки се разви в своя любим жанр. Още през 94-та пловдивчани, завърнали се от Лондон, откриха първия хаус клуб “Underground”. Аз самия по това време работих като резидент в легендарния бар “Флорида” и пробвах да правя хаус сетове по 1 час след 4 сутринта, което беше голямо постижение в една комерсиална дискотека. През 96-та година аз работех в Москва за една година, като DJ разбира се. Там разбрах, че трябва да се развивам в електронната музика,тъй като комерсиалната музика се свеждаше до едни 30 трака, които са най-известни в момента и ги повтаряш. Не можеш да си по-актуален, защото хората искат да чуят любимата си песен, докато в електронната музика хората искат да чуят качествена музика – там DJ се стремят да покажат нещо ново, важното е да е в дадения стил и винаги DJ-я трябва да е актуален, за да има нова музика и по този начин има развитие. Това беше и главната причина, която ме накара да се развивам в електронната музика и до ден днешен това не ми е омръзнало, именно защото всеки ден аз получавам нова информация, нова музика. Всеки ден има какво да науча – появяват се нови стилове. С течение на времето ние самите станахме продуценти. Започнахме да композираме музика, това е една друга тема, която е логичното развитие на един DJ.

Владия: Промени ли се нещо? Стана ли по-публична електронната култура с появата на Metropolis или това бе продължение на процесите, които си течаха?
Пачо: Ами да. Те бяха първите, които направиха по мащабни събития, които дадоха тласък на цялата тази култура. Както казах, аз по времето, когато те са правили своите първи събития, бях в Москва. Там ходех на такива фестивали от порядъка на 20-30 хиляди човека. Когато се върнах в България те вече бяха направили няколко партита и видях, че тази вълна идва в България и усетих, че това е моят начин на развитие и тук в Пловдив започнахме да правя локални събития, не точно като Metropolis, а клубни събития. От едно време нашата организация “Ellectrica”, която създадохме заедно с моите приятели и колеги Pepo, Erik & Pavi G, е повече насочена към клубните събития, въпреки че сме правили събития на открито с няколко хиляди човека.

Владия: Къде и кога са били тези събития на открито?
Пачо: В един по-късен период на 90-те години ние правихме събития от типа в клуб или в някаква нестандартна зала като по-това време “Ellectrica” правиха партита например в Баня Старинна, която в момента е паметник на културата и която поради тази причина вече няма да ни дадат. Също така ние сме правили едно-единствено парти в Градската художествена галерия,но след нашето събитие там бяха забранени всякакви такива.

scan0005Владия: А ти имаш ли някакви снимки от тези събития?
Пачо: Имаме запазени флаери, плакати.Даже преди една година правих една такава изложба по идея на Стефан от Vortex с ретро събития, които сме създавали преди време. Също така сме правили в Античния театър, Синдикалния дом… Това беше нашата насока, ние не искахме да копираме Metropolis, защото няма смисъл. Винаги сме гледали да си имаме наш стил на събития и музика. Отделно много често сме работили заедно с Metropolis. Ние сме участвали на техни партита, те на наши. Постоянно поддържахме връзка.

Владия: Имаше ли някакво конкретно събитие на което си партнирахте в Пловдив?
Пачо: В Пловдив няма да забравя никога едно събитие със Свен Вет в Панаирната палата № 6. Това беше едно от много силните партита на Metropolis, ние пускахме в малката зала. Самото мероприятие беше много силно. Имаше над 5 хиляди човека. На афтър партито Свен Вет дори танцува брейк. Партито мисля че беше в края на 90-те години.

Владия: Мисля, че е било 1999 г. Metropolis се появяват към края на 90-те, всъщност.
Пачо: Първото им събитие беше голям бум в Пловдив, на което според мен присъстваха над 10 хиляди човека, но това беше именно в края на 90-те години.

Владия: Слушайки те, си давам сметка, колко мащабно е било всичко това за града.
Пачо: Това поколение от хора винаги ще са в тази култура. Въпросът е, че вече си имат други приоритети. Не са млади и без семейства. Много от тях изобщо не са в България, но това поколение наистина имаше огромен интерес към новата съвременната музика. Ние бяхме събрани от три организации – Фортекс и една други, с които правихме транс партита в Пловдив. Всички ние организирахме едно доста голямо събитие – Plovdiv Vibes в зала Олимпиада, на което събрахме около 1500 човека, което за нас беше голям успех и се получи едно много красиво събитие. Оттогава до сега, като DJ артисти сме останали само аз и Пепо. Той е мой партньор и в работата като DJ в “Ellectrica”. Като организация с него винаги сме били заедно от самото начало.


Програма “Култура и клуб”, 24-ти септември

Локация 38
artnewscafé
ул. Отец Паисий 38

24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/
Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те


Общност от предимно не твърде обременени от журналистически навици ентусиасти, мотивирани от силната си пристрастеност към Нощните маршрути, оценили възможността за изява, за срещи с интересни хора и изживяването да усетят "Нощта отвътре".


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg