90-те. Началото на мита: Катрин Сариева


Една от най-обсъжданите изложби през годината – “90-те. Началото на мита” – ще има свое пловдивско
издание, което ще стартира в “Нощта” в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с
популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в Нощния блог.

VM„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (vladiya@gmail.com) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември.


ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА НА БЛОГА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

КАТРИН САРИЕВА, историк и галерист: Напомпано, изкуствено, анаболитично

Какво промениха 90-те за теб?
За мен края на 80-те и особено началото на 90-те бяха поврат в социалното ми битие, смяна на житейската ми роля и добих реалното усещане, че съм политическа личност. Първите митинги на неформалните групи, после СДС, в които съпругът ми дейно участваше, а аз

пишех пламенни текстове за демократичната тогава преса, носеха наистина опиянението от свободата на словото (тогава всичко беше много думи, много текст)

Самиздати, експериментите в поезията, списанието на Веселин Сариев за визуална и експериментална поезия СВЕП, което дъщеря ми Веселина редеше на пода в къщи, “Ах Мария”, Демократически преглед и Мишо Неделчев, партиите – просто за мен и за моите приятели това  беше тържество на индивида и съзаклятничеството. В митингите имаше нещо от фиестата и карнавала, някакъв патос и игра. За мен лично падането на член 1-ви и свободата да пиша текст без да изваждам, да не казвам откъде, важни цитати от Ленин, Маркс и за разкош Енгелс, беше страхотно освобождение. 90-те ми донесоха освобождаването и от ретроградния Пловдивски университет и прекратяването на съмнителната университетска  кариера. Тамън я бях докарала до главен асистент. Станах жена на мъж поет с частен бизнес, политически активен, станах по някакъв начин съратник.

Как се промени града (Пловдив) през 90-те?
Появиха се новите играчи-шмекери и мутри, плъзнали от села и паланки и завзеха терени в центъра на града и наложиха просташкия си вкус. Събориха се прекрасни сгради като къщата на художничката Живка Пейчева срещу библиотеката и започна точно този мутробарок. В един момент се реши, че трябва в противовес на сивото соц.строителство да се изграждат потресаващи лъскавотии, огледални стъкла и орнаменти, ужасяваща наглост. По същия начин изграждаха и собствения си образ на някаква парадна безвкусица.

Цели квартали като Каршияка преживяха пълна джентрификация – от квартал на скромни обитатели се превърна в символ на безпардонния и чалгаджийски лукс

Напомпано, изкуствено, анаболитично. Като че ли,  старите пловдивчани започнаха да живеят затворено и самосъхранително в “Гражданския клуб”, култови места за пловдивската бохема като кръчма “Пловдив” бяха унищожени, затвори Клуба на културните дейци, но пък се появи “Найлона”- ъндърграунд и нарастващ с времето чар, той превърна Капана във важно място. Откриваха се нови кръчми в бомбоубежищата, но те бяха с неясна публика; прочутите пловдивски художници загубиха блясъка си и започнаха да слизат от своята Мека – Стария град. Започна някаква подозрителна мешаница на хора повече на принципа на случайността, постепенно се оформяха някакви общности по местата, които посещаваха, по-късно стана някакво избистряне. Но моето чувство е чрез 90 -те Пловдив загуби блясъка си и започна да се провинциализира. Явления бяха група”Ръб”, Баня Старинна, но те бяха за посветени.

Имаше ли и какви бяха новите ценности, които “новото време” носеше със себе си? Какво реално се случи (от днешна гледна точка)? (Мислех си, колко е интересно това, което каза за промяната на социалните пластове и особено за женската перспектива към това време – “Мъжко” време ли беше прехода?)
Първо – крайната политизация с нейните игрови лозунги, нещо като знаменитият лозунг на Правдолюб Иванов от протестите срещу правителството на  Орешарски през 2013 “Мразя ви безплатно”, ама той е ходил на митинги от 90-те. Тези от 2013 като че ли възстановиха мизанцена на онези, но без тази мощ.

90 –те бяха  някакъв призив към потентност, сексапил и особен вид мъжко поведение, независимо дали става въпрос  за политика, бизнес или просто мафия

Чарът на “лошите момчета”, романите на Христо Калчев просто създадоха романтичен образ на нещо, което после беше наречено “мутри”.  В това време жената –  мечта започна по някакъв начин да се вписва в образа от романите на Марио Пузо – вярна, обслужваща, свръхсексапилна и това стана еталон може би и на подсъзнателно ниво не само в мутренските среди. Особено в провинцията малката черна рокличка и високите токчета станаха униформа от сутрин до вечер. Да, 90-те наистина бяха “мъжко” време, дори и прохождащите в бизнеса жени бяха наричани “бизнесмени”. Интелигентната жена нямаше чара от 80-те ако не беше атрактивна и сексапилна. Просто липсата на повод за съпротива на идеологическо ниво с нейните външни белези доведе до някаква унификация.

Разказа ми за “Демократически преглед”. Ще ми е интересно да науча повече. В какво вярвахте тогава? Какво искахте да промените?
“Демократически преглед” който Мишо Неделчев възстанови през 1994 като жест към “Демократически преглед” на радикалдемократическата партия на Тодор Влайкова беше съставна част от нашия личен (на моето семейство) и обществен живот. Мишо е бил винаги част от моя и на Веселин, а даже и на Веселина животи, ненатрапливо, но трайно. Когато се запознах с него в Клуба на писателите през 1978-ма, той ми каза: “Катрин, ние ще възстановим радикалдемократическата партия”. Той го направи в началото на 90-те с неговия патос, замах, ентусиазъм. А “Демократически преглед”- списание за политика, социология, култура беше обединителното звено на демократическото слово и мислене. Най-интересното беше неговото разпространение. Мишо неуморно търчеше из всякакви кътчета български заедно с Алексей Христов и Мартин Иванов, за да го доставя безплатно и да създава съмишленици. В село Брестовица, където имаме къща, хора, които трудно могат да се нарекат интелектуалци, го превърнаха в библия. Всички мои роднини – майка ми, свекърва ми бяха ревностни членове на радикалдемократическата партия и четци  на “Демократически преглед”. В село Куртово Конаре, където е зверски убит и жив заровен от комунистите моят дядо, създаването на радикалдемократическата партия и “Демократически преглед” бяха празник и повод хората да се погледнат извън селските си препирни и да се погледнат като възвисяваща ги общност. Да,

това, в което вярвахме, беше общността, идейното съмишлие, политическата воля и най-вече в индивида

Имаше нещо изключително просветителско и възрожденско в разпространяването и четенето на “Демократически преглед”. Той беше поглед към големия свят на политиката, културата от обикновения човек. Самото списване, темите, авторите предполагаха съпричастност. Нещо, което вече трудно се постига, освен ако няма големи политически или социокултурни трусове. А това, което искахме да променим наистина беше мисленето на хората, колкото и патетично да звучи.

Програма “Култура и клуб”,  24-ти септември

Локация 38
artnewscafé
ул. Отец Паисий 38

24 Септември от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/
Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те    


Общност от предимно не твърде обременени от журналистически навици ентусиасти, мотивирани от силната си пристрастеност към Нощните маршрути, оценили възможността за изява, за срещи с интересни хора и изживяването да усетят "Нощта отвътре".


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg