Споделени движения или как се танцува Кафка

Project_UNIT_828384_1


Да танцуваш с отворено съзнание. Без суета и алчност. Да разбираш, че като артист трябва да си още по-честен – заради себе си, заради другите, заради самия живот. Да разкодирваш споделените изживявания с публиката като форма на обратна връзка. Запознайте се с Project UNIT 828384 – корейските хореографи Jo Hyun Sang, Kil Seo Young, Lee Jung In и Lee Seung Ju, които пристигат в „НОЩ/Пловдив“, за да представят съвместно с АТОМ Театър проектът „Common Ground“. Той е част от специалната програма „Отворени изкуства“ и в него на живо ще могат да бъдат видени авторски танцови фрагменти като „Кафка на път“, „In the box(ing), „Невъзможността в най-чистата ѝ форма“. Събитието ще се проведе в единствената по рода си обстановка на Малката Базилика, където движенията ще предефинират пространствата, а пластовете на древната история ще се свържат чрез танца с пластовете на не по-малко древната човешка душа. Не пропускай тази среща!


Какво се крие зад „Project UNIT 828384“ и има ли определени чувства и емоции, които бихте искали хората да отнaсят със себе си след вашите представления?
Интересуват ни малките неща от живота. Не искаме да правим колосални лъскави спектакли. Както вече знаем, има много, което можем да споделим заедно с публиката. Толкова е просто – движенията и техниката са само дейност. Това, което наистина трябва да направим е да отворим очи и съзнание, за да открием нов смисъл, да се опитаме да почувстваме как енергията се носи около нас. Можем да бъде обвързани с другите чрез един и същият ни опит.

Project_UNIT_828384_2 Кои теми намирате за най-предизвикателни и вдъхновяващи като обект на изследване в съвременния танц?
В настоящия момент нашата трупа е много фокусирана върху Споделянето. Когато показваме пърформансите си, не искаме да настояваме за някакви отговори, които да ни даде публиката. По-скоро желаем да слушаме какво казват хората и тяхното мислене. Колекционираме тези впечатления и после ги трансформираме чрез творчески актове. Обичаме да се срещаме с нови хора и да трупаме опит на непознати места. Мислим, че споделените изживявания са страхотна форма на обратна връзка. Те ни дават нова посока и ни правят по-добре подготвени.

Танцът често е описван като изкуство, което притиска своите граници и спори със себе си. Съгласни ли сте с тази формулировка?
В продължение на много години, може би откакто започнахме да се занимаваме с танцови продукции, сме си задавали въпросите: „Какво правим тук“, „Защо го правим?“. Но после какво се случваше? Имахме ли някакво решение за тези си колебания или нова идея? Не. Затова изоставихме тази линия на мислене и просто продължихме напред. Ако се фокусираш в нещо за създаване, трябва да го откриеш чрез обсесивния метод. Разбира се, винаги ще се намери някой, който обича да раздава оценки за начина, по който танцуваш, но ти трябва да приемаш това и да се опиташ да мислиш за него по различен начин (ако е възможно – положителен). Най-важното в случая е да не губиш фокус какво точно искаш да правиш. Когато сториш това – тогава повече няма да има никакви бури вътре в теб. И това ще е добър знак. Защото ще си готов да говориш или да спориш за нещата, които би правил с радост.

Project_UNIT_828384_3Участието ви в НОЩ/Пловдив ще се разгърне в пространството на Малката Базилика – до каква степен се влияете от местата, където танцувате и енергията на публика, която присъства?
От нас само един е бил в Пловдив – преди четири години на туристическа обиколка. За останалите това ще е първо посещение в града. Вече получихме снимки и видеа от Малката Базилика, но на нас това никога не ни е достатъчно, тъй като ни липсват директните усещания от мястото. Ще се опитаме обаче да направим връзката между танците и пространството във въображението ни. Намираме дълбоко вдъхновение в историческите локации и това със сигурност ще допринесе за създаването на добрата атмосфера в „Нощ-та“. От нас се очаква да натрупаме синергични ефекти от пърформанса там. Да видим дали ще се получи така.

Може ли да споделите с нас какви впечатления имате от българската денс сцена и местните артисти, с които сте работили до сега?
Миналият април Project Unit 828384 реализира съвместен пърформанс заедно с Atom Theathre в КЪЩА Creative Hub. Там направихме едно открито представление, след като бяхме приключили резидентската програма на Euro Culture pays getanie във Франция. Това за нас беше невероятно преживяване, от сърце. Тъй като престоят ни в София беше кратък, не много хора успяха да ни видят, но след пърформанса си споделихме с присъстващите много детайли от своя начи на работа и създаването на нашите танцови продукции. Трябва да признаем, че бяхме доста изненадани. Господи! Когато тези млади хора, дошли да ни видят, заговориха със светнали очи за своите усещия, идеи, колебания…Това беше един брилянтен и внушителен момент за нас. Успяхме да осъществим дълбока връзка един с друг, въпреки различните езици и различните ни нации. Lee Jung In  е работила в България преди 3 години, но сподели, че тогава нито веднъж не е успяла да изпита нещо подобно.

Сигурни сме, че младите български танцьори мога да променят много неща чрез своята стойност като артисти

Вече видяхме това и наистина ги подкрепяме по този път. АТОМ Театър и Project Unit 828384 установиха добро приятелство и в бъдеще ще продължим да работим по линията на същото силно сътрудничество. Надяваме се, че ще успеем да представим една нова визия за колаборациите в сферата на изкуствата между Южна Кореа и България.

unit_3

За финал – според вас кои общи черти споделят великите майстори на танца и какво кара сърцето ви да прескочи, когато гледате някой друг да танцува?
Можем да кажем – просто да имаш отворено съзнание и никаква суета. Като артисти, ние трябва да сме по-честни – заради нас, заради вас, заради самия живот. Ако танцуваме без никаква суета и алчност, ние можем да провокираме и обществото да сподели нашата визия за живота. Нужно е да разширим своите перспективи и да не бъдем с толкова стеснено съзнание. Защото в света около нас има много повече, отколкото знаем.


Програма “Отворени изкуства” – 23-ти и 24-ти септември

Локация 67
Common Ground
Малка Базилика, ул. Мария Луиза 31

23 и 24 Септември от 21:00 до 22:00 – Common Ground

Артисти: Театър „АТОМ“ и Project UNIT 828384 (Jo Hyun Sang, Kil Seo Young, Lee Jung In, Lee Seung Ju)

Project UNIT 828384 е кооперация от корейски хореоографи, които работят в сферата на съвременния танц в различни точки на света. Проектът, който ги събира, е творческа резиденция във Франция през 2016 г., където тримата работят върху творби на Кафка. Театър „АТОМ” е базиран в София, България, и е група от млади български артисти, които работят в сферата на съвременния танц. Срещата между Project UNIT 828384 и Театър „АТОМ” се случва през 2016 г., когато Project UNIT 828384 представя работата си в студиото на „АТОМ” в София. Двата екипа се сработват много добре и решават да работят заедно по различни проекти, първият от които е „Common Ground” за НОЩ/Пловдив 2016.

„Тишина“ (Соло, 13 мин.) – Хореограф: Jo Hyun Sang
Моментът, в който оставам сам след буря. Заобикален само от мълчание, празнота и изгубени чувства. В този момент не мога да помръдна изобщо, дори с най-малкия си пръст. Но това е най-голямата възможност. Чрез този момент мога да бъда по-силен и да се подготвя за по-голяма буря. Тишина, много мощен и свещен момент във времето.

„Кафка на път“ (Соло, 12 мин.) – Хореограф: Kil Seo Young
Отправната точка за тази работа е роман на Кафка. Приложих изкривени ценности в конфликт с изображения на тялото. Комбинирах органично дух, енергия и емоция. Развих конструкцията на тялото, достигнало до тази точка, и ще се опитам да възстановя вътрешния ред на тялото, духа и душата, да интегрирам тялото и ума и да се насладя на този момент. Съсредоточих се върху опита да изразя жизнеността на енергията, генерирана в момента на танца.

„Плаващ остров“ (Соло, 13 мин) – Хореограф: Lee Jung In
Деликатна емоция, позната от усещането за дълбока пропаст. Стоя на плаваща земя, докосвам сух пясък и помирисвам дъжда във въздуха. Тишината е нарушена от звук от надраскване. Там съм, но не съм там. Стъпвам във водата и бавно разклащам тялото… като танц.

„In the box(ing)“ (Соло, 8 мин) – Хореграф: Lee Seung Ju
Ограничено пространство, колебание, свиване, светлина, разпростиране.

„Невъзможност в най-чистата й форма“ (Танцов фрагмент, 13 мин) – Хореограф: Стефания Георгиева

Невъзможност, вдъхновена от творчеството на художника Мориц Корнелис Ешер. Телата изследват невъзможността като форма на надежда, копнеж, желание и същевремнно като слабост, деструктивност, безсилие, неосъществимост.


Казвам се Даниела и съм един от редакторите в блога на НОЩ/Пловдив. Завърших журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2008-ма. Интересите ми са шарени като калейдоскоп и почти толкова преливащи един в друг. Безусловната обич към книгите ми даде добър начален старт за откриването на енциклопедичния дух на изкуствата. Киното и фотографията се погрижиха погледът ми да еволюира в правилната посока - към детайлите. Съприкосновението с музиката, без която нямаше да стана себе си, се превърна в кислорода за всяко вдъхновение. Харесва ми да наблюдавам спонтанните движения на хората и градовете. В свободното си време снимам балкони и разказвам възможните им истории или мелодии в блог, който създадохме с близка моя приятелка. Ако се случи да ме забележите около вас - ще се радвам да ми кажете „Здрасти“.


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg