90-те. Началото на мита: Станимир Панайотов


Една от най-обсъжданите изложби през годината - "90-те. Началото на мита" - ще има свое пловдивско 
издание, което ще стартира в "Нощта" в artnewscafe. В двете фестивални вечери предстоят и срещи с 
популярни лица от фокусираното в изследването десетилетие. 
Поредица от задочни срещи и спомени на хора от 90-те ще направим и в специална поредица в Нощния блог.

VM

„90-те. Началото на мита” е проект за десетилетието на преход и промяна в начините на мислене, формите на успех и представите за култура. Той е проект за популярната градска култура, за отварянето към света, утопиите за свобода, опиянението от новите хоризонти и възможности и търсенето на различни модели на живеене между червеното и синьото, симулациите, мистификациите, наваксването, началата, амбицията, дрогата, жаргона, порното, парти културата, финансовите кризи и депресията, надеждите и устояванията. В него са показани някои от култовите места на десетилетието, които днес вече са легенди, като първия микс клуб „Спартакус”, най-продаваното лайфстайл издание на 90-те – сп. „Егоист”, пънк бара „Калното”, наследник на „Кравай” от 80-те, героични издания като „Ах! Мария”, ентусиастки проекти като „Витамин Б” и безспорни звезди като списанието „Камикадзе”, излязло само в три броя. След галерия „Васка Емануилова” в София, изложбата предстои да се открие в рамките на “Нощ/Пловдив” в artnewscafe. Какъв е Пловдив през 90-те? Помогнете ни да го видим и да си спомним през вашите очи. Пишете ни с отговори на въпроса: Кои бяха за теб лицата, местата, събитията и/или феномените на 90-те? Можете да се свържете и с куратора на проекта Владия Михайлова (vladiya@gmail.com) и/или да ни изпратите снимки до 15 септември.


ДНЕС В ДЕВЕДЕСЕТАРСКАТА РУБРИКА НА БЛОГА ТЕ СРЕЩАМЕ С:

СТАНИМИР ПАНАЙОТОВ, философ: “90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности”

Stanimir_Photo90-те години бяха особено време, за което е добре да мисли “към” и “от” едновременно. В най-новата ни история смятам, че те могат да бъдат причислени към това, което в есето си “За другите пространства” Фуко нарича “епоха на едновременностите”. Ето някои примери (наистина, само примери) за моите едновременности:

ЛИЦА: Мария Каро, Мария Вирхов, Анимационерите, Емил Вълев, Петър Цанев, Венцислав Занков, Тибетски сърца, Мариус Куркински, Ана Бочева, Ина Григорова, АГИТПРОП

МЕСТА: Израснал съм в Сливен и единственото място, което мога да посоча като знаково за мен е Старата лимонадена фабрика, която скуотнахме с приятели и в която се случваха репетиции на представления и пърформънси и незабравими експериментални партита. Години по-късно осъзнах, че това се казва “скуот”. В София местата, които са ме впечатлявали епизодично и смятам за важни са микс клуб Спартакус, гей клубът Джордж на ул. Лавеле, Завод Москва, К.Е.В.А., около 2001-2 г. Лимона на ул. Иван Вазов.

СЪБИТИЯ: Първото издание на София Поетики (ако не се лъжа през 2000 г.) в Археологическия музей; Метрополис с Джош Уинк в Пловдивския панаир (не знам колко хора си дават сметка, че това е един от най-легендарните му сетове), някои партита във Военния клуб (като Howie B); партито в Шабла по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. със Zemi17 (беше величествено и плашещо); изложбата ДИСКО 95 в НХГ; фестивалът ФЕМ (Фестивал за електронна музика), където се срещаха електронна, камерна и електроакустична музика.

ФЕНОМЕНИ:

в музикално отношение – движенията Декаденс и Метрополис; българският лейбъл DS Music, който продуцираше експериментална българска музика (Две Купета, 3 ТеЛеТа, Wozzek и Чугра, R.O.B.T.F., 54ew@, Syco Tribe, ранните етно експерименти на Нона Йотова и ОМ), продукцията и дистрибуцията на Wizard (например Band of Mad Women, дистрибуция на лейбъли като Nuclear Blast – въобше DS Music & Wizard покриваха голям диапазон качествена музика и във времената без интернет бяха много важен фактор за изграждането на музикална култура); Alex Sabrax (известен и като Haron), също продуциран от Wizard, най-качественият и впечатляващ блек метъл, произведен по тези земи (българският метъл от 90-те е по традиция пренебрежим); развитието на хардкор сцената във Варна; музикалната критика в сп. Нов Ритъм (както и компилацията New Rhythm 2, която издадоха).

в смисъла на “популярна култура” (като тук диапазонът ми е невнимателен) – сп. Егоист, сп. P.S. на Вергиния Захариева; тв ММ; може би изрично трябва да споменем масовизирането на кабелните телевизии; магазините На Тъмно; порно вестниците от типа Чук-чук и Секс скандал (по-късно осъзнах, че това бяха първите медии в България, която бяха gay friendly), както и симптоматични вестници на прехода от типа на Лична драма, и цялата плеяда преса посветена на паранормалното (примерно в-к Феномен); накрая два феномена, при които ценностната неутралност никога не помага, но все пак: чалгата и Пайнер, с които волю-неволю израснах, жанр, който днес оценявам като едно от най-важните събития в живота ни, което продължаваме да проспиваме, игнорираме и да не мислим и изследваме; и Ку-Ку/Каналето, които в най-силните си години бяха свежа и отрезвяваща социална критика; и наистина накрая – битаците! – онези места от началото на 90-те, да ги наречем пост-корекомите на прехода, където беше възможно да излезеш и продадеш всичко на всеки.

като литературни феномени: Витамин Б, Литературен вестник, сп. Факел и сп. Съвременник (последните две за мен бяха определящи, тъй като местната библиотека редовно ги получаваше и там излизаха ключови за мен автори и преводи), издателство Фама и поредицата за френска литература Хексагон, особено преводите на Мария Коева на Жан Жьоне – сигурен съм, че мнозина млади гей мъже като мен са намирали спасение и удоволствие години наред благодарение на нея и него; поредицата поезия Ягодовите полета на изд. ЛИК водена от Елин Рахнев; z-mag на Венцислав Занков; преводите на Антоанета Колева (и други) на Мишел Фуко.

НАКРАЯ – ожесточителната вяра на хората, че демокрация и капитализъм са (бяха) едно и също нещо. И последващите вълни емиграции, които все още не ни позволяват да затворим вратата на “90-те”.

Тези едновременности са разбира се характеризирани от своята прекъснатост. Не всичко споменато от мен представлява “други пространства” – повечето от тях претърпяха промени и прераждания, за които тук не е мястото да говоря.

90-те бяха времето на прекъснатите, заекващи едновременности.

 

Програма “Култура и клуб” – 24 септември

Локация 38
artnewscafe
ул. Отец Паисий 38

24 септември  от 19:00 до 01:00 – 90-те. Началото на мита /изложба, разговор/
Куратор: Владия Михайлова; разговор с гости по темата за 90-те.

 

 


Общност от предимно не твърде обременени от журналистически навици ентусиасти, мотивирани от силната си пристрастеност към Нощните маршрути, оценили възможността за изява, за срещи с интересни хора и изживяването да усетят "Нощта отвътре".


© 2010 Open Arts Foundation, Нощ на музеите и галериите - www.night.bg