Разговорът ми с Мария започна с думите: “Можеш да ме питаш каквото поискаш, не се притеснявам от нищо.”
“Не се притесняваш от нищо?”
“Историята е много дълга. Когато бях на 18, реших, че не ми се живее вече в България. Тогава с най-добрия ми приятел заминахме за Дания – хванахме си куфарчетата, Терминал 2 и кацнахме в Копенхаген. Там живях 2 години и половина. След това градът ми стана малко тесен и реших да отида в Германия, където прекарах 6 месеца. Не беше моето място. За кратко се върнах в България. Следващата ми дестинация беше Гърция, където живея сега.
Цялото това обикаляне е супер, но идва момент, в който трябва да избереш едно определено място, което да наречеш дом. Това ми липсва в момента. Датчаните имат един израз “хюге” – да се събереш с близки хора и да си релаксвате заедно. “Хюге” е заложено в тяхната култура, тази дума дори няма превод на други езици. Може би затова чувствам Копенхаген като свой дом – откакто се изнесох през 2012, съм се връщала 5 пъти – просто, за да се почувствам вкъщи.”
Humans of the Night 2015 е общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ/ Пловдив
Още истории вижте в сайта на Humans of Plovdiv
или във Facebook
