“Обичам да чета руска литература – тя е дала много силно отражение върху начина ми на мислене и възприятията ми относно света. В руските романи има една дълбоката духовност и това да я открия ми е помогнало, но същевременно, ми е и навредило.”
“Как ти е навредило?”
“За да бъда разбрана, започнах да търся същата дълбочина и в хората около себе си. Но не винаги я намирам.”
“Какво разбра за себе си през последната година?”
“Разбрах, че съм била скрита зад една маска и съм се опитвала да вляза в типаж, който да се слива с околните. А ми се ще да се бях стремяла да показвам своята индивидуалност. Разбрах също и разликата между *трябва* и *искам*. Вече нямам време за *трябва*. Вкъщи тази дума дори е забранена.”
“А какво искаш?”
“Знам какво не искам. Не искам да се връщам назад.”
“От какво се страхуваш?”
“Страхувам се от много неща. Страховете ми са нещо, с което постоянно се боря. С доста от тях успях да се преборя.”
“Кажи ми един страх, с който си се преборила?”
“Страхът да остана сама отново. Дълго време бях затворена в себе си и не искам това да ми се случва отново. Не говоря за този тип самота, че около теб няма хора, а за самотата, която идва когато около теб няма хора, с които да се свържеш и да споделиш себе си.”
“Какво би казала на човек, с когото имаш 2 минути?”
“Бих помълчала. В руските романи когато мъжете тръгват на война, сядат заедно и мълчат няколко минути. Понякога мълчанието може да каже много повече от думите. ”
“Кой човек в живота ти те вдъхновява?”
“Приятелят ми. Той е изключителен човек, все едно не е от този свят. Когато се срещнахме за първи път, не ме попита как се казвам, а за какво мечтая. Този въпрос разтърси целия ми свят. Осъзнах, че досега не съм живяла, а просто съм оцелявала. Имах нужда от подобен тип разтърсване в живота си. Той е човекът, който ме вдъхновява да се развивам и раста постоянно.”
Humans of the Night 2015 е общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ/ Пловдив
Още истории вижте в сайта на Humans of Plovdiv
или във Facebook
