В един от най-известните си цитати големият американски журналист Норман Мейлър казва, че ако някой не е достатъчно талантлив, за да стане писател, не е достатъчно умен, за да стане адвокат и ръцете му треперят твърде много, за да извършва операции, той става журналист. За съжаление, Норман Мейлър и неговото поколение журналисти бавно си отиват от този свят, за да го отстъпят на друго едно поколение, което, за разлика от тях, не познава звука от удар по пишеща машина, не знае трудностите да редактираш на хартия , но пък страшно много иска(ме) да пише(м) като тях.
Точно в тези времена ще се опитат да ни върнат тази „Нощ” в „Котка и мишка”. Барът е едно от новите места в Капана, но вече е оформило стабилно своята концепция и име. На горните му етажи се помещава редакцията на градските медии „Под тепето” и „Капана.бг”, а журналистиката и бирата някак естествено се сливат в атмосферата на Капана и създават усещане за уют и смисъл. Ивайло Дернев, главен редактор на сайтовете, определя бара като „паралелния свят на нашата редакция” – там журналистите имплантират своя личен дух и концепция, пък и този на медиите си.
„Тъч пейпър” се казва проектът, с който Иво Дернев и Димитър Семков ще дебютират в „Нощта”
Участниците ще бъдат разделени в две групи, съответстващи на двата вида медии – дигиталните и аналоговите. Те ще могат да напишат своите репортажи от „Нощта” или на съвременни мобилни устройства – лаптоп, смартфон, таблет или върху хартия, посредством пишеща машина. Организаторите гледат на събитието като на социологическо проучване. Иво споделя, че една от целите им е да разберат как хората предпочитат да се информират – по стария начин, с усещането и допира на хартия, или журналистиката вече е напълно дигитализирана. „Предполагам, че тракането на машина ще бъде от голям интерес за хората, въпреки трудностите, които крие. Редакторската намеса в движение е трудна и трябва да си много по-внимателен. Грешки не бива да се допускат, защото печатът остава за разлика от работата на компютър, където можеш да се редактираш в движение. Това събитие ще е един интересен тест за самата публикa и за нас като хора, които се занимават с това. Ние все още си задаваме въпроса има ли интерес за печатни медии, търсят ли се и има ли хляб в тях.” – обяснява Иво.След подбор, най-добрите текстове ще бъдат редактирани и публикувани. Написаните на хартия съответно в малък вестник, издаден специално за събитието, а сътворените на дигитален носител – в сайта kapana.bg. Основната идея, която Иво и Димитър си поставят с това събитие, е хората да разберат силата на думите. И да не ги подценяват никога. Може би звукът от тракащите пишещи машини в Капана ще събуди много хора и ще им напомни, че думите не са въобще толкова прости, както сме свикнали да мислим при ежедневната ни среща с тях. Говорим и пишем прекалено много и в един момент спираме да усещаме тяхната тежест. „Буквата отеква, издава звук, стреля като куршум. Всяка изстреляна дума е един малък куршум, който попада там, където трябва. Това е основа в работата ни. Затова сме внимателни с думите. Те не бива да бъдат пилени, не трябва да се злоупотребява с тях. Хората трябва да бъдат отговорни с всяка дума, която казват и причината, с която я казват.
“Думата като куршум. Това е посланието ни”
Иво стреля с думите си от 15 години и твърди, че смята да прави това до края на дните си. Разочарован е от начина, по който в България масово се гледа на журналистическата професия. Не харесва подценяването ѝ и категорично заявява, че не всеки, който пише нещо в интернет, е журналист.„За да бъдеш журналист иска натрупване, иска отговорно отношение към това, което правиш и тотално посвещение. Това не е хоби, не е странично занимание, журналистът си остава журналист и е такъв от мига, в който отвори очи до мига, в който заспи. Ежедневно, през цялата година, без почивен ден. Това е една неуморна, често неблагодарна професия, но е изключително важна и в крайна сметка искаме това да покажем на хората – че стрелбата с думи не е лесна работа.”
Журналистът днес е изправен пред много пречки. Някои от тях отнемат независимостта му. И това бързо си проличава. Иво споделя, че за тях честността към читателя е най-важното нещо. Оттам идва и доверието на публиката, на рекламодателите и партньорите. Оттам се заражда и влиянието в институциите. Каквато е и крайната цел на журналистиката. Да е коректив. „Една медия има влияние единствено, когато е независима. Когато изпълнява нечии поръчки, както се случва в голям процент от медиите, това си личи и губи доверието както на публиката, така и на рекламодателя, а в институциите просто не създава влияние.”Независимо дали работят на хартия или на лаптоп, „Под тепето” и „Капана.бг” обещават да бъдат винаги в услуга на читателите си и да не спират да създават главоболия на тези, които са сгафили. И макар работата им никога да не спира, понякога се оставят за кратко да попаднат в капана на „Капана” и просто да отворят една студена бира докато презареждат куршумите си.
Програма “Култура и Клуб” – 12 септември
43. КОТКА И МИШКА
кв. Капана, ул. Христо Дюкмеджиев 14
19:00 – 01:00 – „Тач Пейпър“ – Импровизирана редакция за дигитални и хартиени („пейпър“) медии
