Снимки: Теодора Въргулева
Втората световна война. Малък разузнавателен самолет кръжи над необятна и смълчана територия. Земята под кабината на летеца се води вражеска, макар че е трудно да си представиш как дивото величие на природата може да бъде притежавано, още повече опитомено от който и да е народ. Подобни мисли обаче едва ли минат през главата на бойния пилот в облаците, който се опитва да контролира своята машина, поразена от оръдията на противника. Когато самолетът се разбива, последното нещо, което пропълзява до съзнанието на летеца, със сигурност е осакатяващата болка на огъня. За щастие, той не умира. Събужда се при татарско племе, което лекува обгореното му тяло с животинска мас.
Това, което прочетохте току-що не е сюжетът на удостоения с девет Оскар-а филм на Антъни Мингела „Английският пациент“ (нито пък фабулата на едноименната книга на Майкъл Ондатджи, която му носи престижната литературна награда „Букър“ през 1992 година). Това е реален епизод от живота на един от най-влиятелните артисти на всички времена – германският художник, скулптор , инсталационен и графичен творец Йозеф Бойс.
Малко предистория – през 2000-та година художникът Динко Ангелов се намира в Германия, където по това време за пръв път пред публика се показва известният бележник със скици на Леонардо да Винчи „Codex Leicester“. Това е единственият ръкопис на ренесансовия гений, който се намира в ръцете на частни колекционери – тези на Бил и Мелинда Гейтс. Освен творбите на Леонардо, американският магнат показва и скиците от заешка кръв, които Йозеф Бойс прави в периода 1974/75 като своеобразни вариации по рисунките от „Codex Leicester“. Динко Ангелов остава въодушевен от тази изложба в Германия и още тогава се заканва, че един ден ще направи свои собствени авторски интерпретации върху творби на Леонардо да Винчи:
„Бях в Германия, защото ме допуснаха до изпит в източно-германската тогава Академия за изкуства със специалност „Сценография“. Когато видях работите на Бойс, веднага ми направиха силно впечатление, защото той не е традиционен художник, а прави модерно изкуство и скиците с тази заешка кръв бяха много интересни. Сред тях имаше не малко съвременни инсталации, направени по машините на Леонардо и това допълнително ме заинтригува. Казах си, че когато му дойде времето и аз ще започна да работя по аналогична изложба.“
Времето е настъпило. След по-малко от две седмици, като част от програма на НОЩ/Пловдив 2015, Динко Ангелов ще отвори вратите на своето ателие с изложбата „Пубертетът на Леонардо“. Тя ще включва около седем рисунки (100 х 70) + две инсталации, които представляват авторски интерпретации на Динко Ангелов на творби на Леонардо да Винчи на военна тематика с препратки към вариациите на Йозеф Бойс по да Винчи.
Скиците са нарисувани със сангин, който е избран като израз на свързващото звено между Леонардо и Бойс
„Исках да обединя по някакъв начин заешката кръв на Бойс и златното сечение на Леонардо и мисля, че се получи добре със замисъла на сангината. Самото име на изложбата „Пубертетът на Леонардо“ също е препратка към общото в биографиите на тези двама велики мъже на изкуството. Като млад Леонардо да Винчи се е занимавал с борба и е бил много силен физически мъж. Йозеф Бойс пък в младостта си е бил военен пилот. Оттам и пубертета като символ на възрастта, която при мъжете протича с увеличено производство на тестостерон, сила, агресивност – все понятия, които по един или друг начин се асоциират с войната“.
Връзките не спират до тук. Тъй като е „НОЩ“, на 11-ти септември атмосферата в пространството на Динко Ангелов ще се допълва с музика от Моцартовата „Вълшебна флейта“, чиято най-известна ария е…“Царицата на Нощта“: „Вълшебната флейта“ е първата опера на немски, а както всички знаем – за родина на този жанр се счита Италия. Това всъщност е още едно намигване към изложбата и националностите на Йозеф Бойс и Леонардо да Винчи. В либретото на операта се разказва за младеж, който попада в ръцете на могъщата кралица на Нощта, а в контекста на темата за борбата между доброто и злото, често могат да бъдат срещнати тълкувания на образа на моцартовата кралицата на Нощта като символ на войната. Истината е, че „Пубертетът на Леонардо“ до голяма степен е идейно продължение на предишната ми самостоятелна изложба – „Постапокалиптична живопис”“.
В нея преобладават рисунки, които взаимстват мотиви от темата за апокалипсиса, разрушенията, войната. И тук използвам разни влакови части или строителни машини, за да сглобя самолети, безпилотни тарани, бомбардировачи, изтребители. Целта на скиците ми е да бъдат хем съвършени като художествено изпълнение и концепция, хем да изглеждат по-леки и въздушни, дори по детски наивно нарисувани. Защото искам да избягам от клишето как ние тук в България много си падаме да се изживяваме като експерти по „сериозното“ изкуство.
Динко Ангелов се включва не за първи път в Нощ/Пловдив и затова има своите преки наблюдения за разликата между посещенията на галериите и музеите през деня и когато е тъмно – „Спомените ми от предишната „Нощ“, в която участвах, са изключително приятни. В ателието дойдоха много хора, с които спокойно си поговорихме и обменихме впечатления. „Нощ“-та е хубав фестивал, защото е петък срещу събота и събота срещу неделя. В тези дни хората се чувстват някакси по-спокойни и по-отворени към изкуството. Настроението им е прекрасно, а както аз смятам да предложа на гостите си и по чаша домашно вино, тогава разговорите не могат да спрат цялата вечер.“ 
Според Динко Ангелов съществува още един сериозен контраст, който не е в полза на класическите галерии и музеи у нас – „Дори най-развитите градове като инфраструктура в България не могат да се похвалят с чисти улици. Навсякъде хвърчат боклуци, чаши от кафенца, понякога празни кофички от кисело мляко…В същото време като влезнеш в една традиционно подредена изложбена зала – вътре е малко соц романтизъм. Едно такова беличко, чистичко, фино, организирано по конец. Западняците се хващат за главата щом видят нещо такова, защото за тях това е един отдавна минал период. В наши дни те излагат изкуството си в изоставени фабрики или други алтернативни пространства.“
По тази точка, ателие „Динко Ангелов“ води с една обиколка на германците. То се помещава на още по-култово място – петият етаж от някогашната Окръжна болница. Мистериозната сграда, която между впрочем е една от първите бетони постройки в Пловдив изобщо, е разперила поочуканите си криле на брега на река Марица, точно в подножието на Пешеходния мост. Коридорите са стръмни, таваните високи, а по-чувствителните натури, минавали през ателието късно вечер, споделяли с Динко, че долавяли писъци на пациенти, които се носели по посоката на бившите болнични стаи. Самият той приема с радушно повдигане на раменете призрачните конспирации, но признава, че мястото определено има прелюбопитна история, водеща директно към старите архиви на атонските монаси.
Към днешна дата на ул. Петко Каравелов 36, освен Динко Ангелов, помещения са наели още няколко хора на изкуството от Пловдив. Усеща се, че мястото постепенно започва да се отърсва от праха и да налучква своя нов сърдечен пулс. За да го откриете, ще трябва да прекрачите границите на комфортната зона около центъра и да потърсите вярното лечение, защото
както обичал да казва Йозеф Бойс – изкуството е терапия
Както и възможност за реализирането на творческият потенциал, който живее в абсолютно всеки човек. Без изключения.
Програма: 11 септември
3. АТЕЛИЕ ДИНКО АНГЕЛОВ
ул. Петко Каравелов 36, ет. 5
19:00 – 01:00 – Изложба „Пубертетът на Леонардо“, автор Динко Ангелов
