През калейдоскопа на смисъла с галерия „А+”

Ако не успееш да намериш галерия „А+” от първия път, не се притеснявай. Тя си е там, една от стотиците врати в Капана, и както всички тях, съществува опасността да минеш покрай нея, без въобще да разбереш, че я има. И понеже кварталът се събужда трудно (малко преди 12), сутрин липсва бурният живот от предната нощ и хора трудно се забелязват. Първата наченка на живот е шумът от повдигащите се щори на витрини и врати, а групата работници от съседната улица ремонтират шумно нещо по пътя и тормозят местните. Чуват се чайки. От известно време сериозно се чудя какво търсят тези чайки в Пловдив. Сигурно си имат причина. Там някъде на улица „Загреб”, точно пред „Ядрото” срещам Алек. Пие кафе и пуши цигара.

---

Алек Александров дава началото на галерия „А+” преди 4 години. През 2011 била единствената за годината нова галерия в Пловдив. Така е било тогава – финансова криза. Хората му казвали, че е абсолютен идиот да влага несигурно в култура и изкуство в такива трудни години. Алек обаче не ги послушал. Галерията започва да живее своя собствен живот – организира прожекции, театри, концерти. Миналата година дори изкарват роял. Давали го по телевизията. Голям, истински роял. Ей тук, на открито, сред нищото.

Алек и галерия „А+” участват за 4-та поредна година в „Нощ/Пловдив”. Четири години следват един и същ модел на представяне – съчетават всевъзможни видове изкуство – инсталации, пърформанси, късометражно кино, концерти, театри. „Правим поредния интересен калейдоскоп.” Новото тази година е участието на най-добрите пловдивски скулптори. 12 автори с по една пластика. „Проектът се казва „Мащаб”. Защото малката пластика можем да приемем, че е голям проект, но изпълнен в мащаб.”

Един от основните акценти ще е и концертът на Калин Вельов

Той идва специално за фестивала заедно със шест души и вокалистка. Неизменна част от програмата на галерия „А+” са и ателие „Пластелин”, които и този път подготвят най-различни видове изкуство. Най-малките посетители на „Нощ/Пловдив” ще имат шанса също да преживеят вечерта, като за тях има организиран детски театър.

„В това се състои и голямата картина, която създаваме – взаимодействие на различните видове изкуство. Който дойде при нас, спокойно може да не ходи другаде, защото поне 6-7 часа няма да се повтори нищо. Като съберем на едно място хората на изкуството се получава абсолютна симбиоза. Гледаш филм, после театър, обръщаш се – изложба, концерт. И всичко това в реално време за няколко часа. Не ти писва.”

С Алек говорим за културен Пловдив. За целия този подем на интереса към културата и изкуството не само в Капана, а и в целия град. Всичко това за мен се случва отскоро и го усещам в чисто консуматорската и повърхностна част. Алек разказва как се случва всичко отвътре, от ядрото. Откъде му идва на човек мотивацията да се занимава с нещо такова. Нещо толкова несигурно. Как така всичко е започнало с няколко галерии и един фестивал, а се е развило до степен, достойна за Европейска столица на културата.

„Когато има някой, който вгражда цялата си енергия в едно място и иска да подобри  това, което прави, както и ландшафта около себе си, тогава се включват и още, и още хора, и това се случва. Естествен процес. Някои обекти здраво стъпиха, други изчезнаха, но това не е важно. Важното е, че мястото започна да се насища и да става все по-интересно. „Нощ“-та беше единственият голям културен фестивал. От няколко години се случват много нови събития. Видно е, че дава добър пример и заразява и другите. Ние преди бяхме единствената галерия на „Загреб”. Сега на 20 метра разстояние сме три галерии и не си пречим. Нещата се разрастват без да се задушават взаимно и се създава атмосфера. Няма нищо лошо в това да вземеш един хубав и работещ модел и по него да създаваш нови и нови неща.”

Най-важното от всичко са резултатите. А те са много видими. Улицата става пешеходна, построява се сцена, все повече хора започват да се разхождат из тесните улички на Капана и така дори и да не искат, попиват от културната среда. И се променят. Променяйки себе си, променят и целия град. Затова и Алек мисли, че в бъдеще вижда Пловдив като най-прекрасния град за живеене в България. „Не че сега не е прекрасен, но ще стане и по-прекрасен!

“Ако нещата продължат да се развиват както сега, Пловдив започва да ми напомня Париж или Берлин в културна насоченост.”

В Капана има една силна приемственост. Не само между различните поколения. Тя е и между епохите, културните слоеве, между атмосферата. За Алек Капана е сърцето на Пловдив. От тук тръгват всички неща. Разказва ми как преди на мястото на „Ядрото” е имало говеда. Хората, които идвали по работа в занаятчийския квартал – да си ремонтират или купят нещо – оставяли животните си тук. После ги прибирали. Това бил центърът на квартала. „Сега пак е центърът, но по друг начин.”  Затова и Алек твърди, че строят мостове. „Нашата галерия имаме подобен проект от няколко години – „Мостове”. Градим мостове. Между артисти, между художници, между български и чужди автори. Изобщо мостове между поколенията.”

Така се опитват да свържат хората и творбите им, за да се създаде една здрава нишка, по която да вървят следващите поколения, да творят и да носят удовлетворение. Мисля, че там някъде е и смисълът. Смисъл, който невинаги успяваш да видиш от първия път, понякога прекарваш десетки години в лутане, четене, говорене и пак не откриваш и част от него. В следващия момент ти се появява в най-чист вид, на нашия прост, човешки език. Точно като 70- годишната баба, за която Алек разказва. Живеела на „Загреб”, не я познавал и му се струвала не особено комуникативна. Докато миналата година на един от концертите не изкарала една маса направо на улицата. Седнала на нея, казала: „Егати кефа!” и си пила уиски до края на концерта. До 4 часа сутринта.

 

51. ПРОГРАМА НА ГАЛЕРИЯ А+
Ядрото, ул. Загреб, кв. Капана

11 септември
19:30 – 20:00 – “WTF” с Кени – STAND UP COMEDY – словесни импровизации

20:00 – 21:00 – пърформанси: „Гъз глава затрива” (по фрагмент от „Голият обяд” на У. Бъроуз); „Тишината на крокодилите”, автор Яна Добревa; „Духовността започва да изчезва, а това никак не е добре за един народ, за една нация”, автор Илия Добрев; „Писоар на целомъдрието”, автор Денис Апов; „Ефигения” – част от пиесата на Веселин Радслав „Ефигения – игуменката на едно царство”;  „ПОЛКОВНИКЪТ” – пърформанс на Янко Велков-Янец

22:00 – 23:00 – прожекции – “Максим”, филм на Калин Георгиев за художника Максим Бояджиев и “Аристократката” – късометражен филм на Пламена Стаменова по мотиви от едноименноя разказ на Владимир Зошченко

12 септември
20:00 – 21:30 – Калин Вельов концерт “unplugged”, в изцяло акустичен стил

Детска програмата “Малката нощ”

11 септември, 17:00 – 20:00 – работилница “Кукино” с автор Вероника Преждарова, организира за децата в Нощта изработка на кукли с материали за рециклиране, като участниците се насърчават да донесат свои стари неща, които биха искали да претворят в нов предмет. Децата ще имат възможност да се запознаят по забавен и интерактивен начин с основни природни закони във физиката, химията и биологията, а след това да бъдат водещи и актьори в театрално представление.