
„Ан пасан“. Шахматен термин. Артистичният директор и куратор на Националните есенни изложби доцент Галина Лардева използва значението на термина (от френски – преминавайки, мимоходом), за да онагледи начина, по който днес обикновено се вглеждаме в обектите край нас (включително в тези на изкуството). В „Ан пасан“ участват девет български художници. Всеки от тях се представя със самостоятелна изложба, което е определящ принцип и уникална същност на Националните есенни изложби, един от най-престижните артистични форуми у нас.
След „Форсиране на избора“ и „Отстранени системи“ Националните есенни изложби ще се превърнат в ново игрово поле с „Ан пасан“. По какъв начин се изграждат концепции за такъв формат?
Националните есенни изложби в Пловдив са един особен формат в художествения живот на съвременното изкуство в България, защото по презумция имат своя много дълга история, която е наситена с определени очаквания. Общо взето в целия художествен живот на България няма такъв формат, който да включва самостоятелно представени автори в един цялостен проект. Има групови художествени изложби, има кураторски проекти, има самостоятелни изложби, но няма точно такъв формат. Един такъв формат е предизвикателство, защото трябва да разсъждаваш по посока на цялостното представяне на автора в цялостното представяне на един проект. По този начин се получава двойна оптика. От три години съм артистичен директор и това ми е най-голямото усилие като куратор и като изкуствовед. И като такъв ми е интересно да изследвам цялостно някакви
процеси, да се фокусирам и акцентирам върху отделни автори и в същото време да го мисля като цяло. Затова винаги когато подхождам при концептуализирането на всеки проект мисля доста общо, т.е. как в рамките на една концепция една самостоятелна изложба, самостоятелното представяне на един автор, ще сглоби даден пъзел. В никакъв случай не тематичен, а концептуален пъзел, когато става дума за съвременно изкуство.
Провокирани ли са тези концепции от лични творчески търсения или са продиктувани от по-общи тенденции в изкуството?
Много е претенциозно да се каже, че следвам някакви световни тенденции. Опитвам се да улавям някакъв пулс на времето. Това
ми е работата като изкуствовед и куратор. Дали успявам това е вече отделен въпрос. Но ето например мога да кажа, че рисунката последните години представлява особен интерес в съвременното изкуство. По някакъв естествен начин тазгодишното издание е посветено доста на рисунката. Самите художници по същата логика си носят този дух на съвремието. Едно от важните ми усилия е да каня художници, които живеят и работят в чужбина. Ирина Георгиева живее в Австрия, Кирил Чолаков живее в Италия. Те не могат да бъдат извън контекста на времето и си носят това съвремие, което ги обгражда.
Споменахте, че става дума за съвременно изкуство. То не включва ли само новите медии – видео, инсталации и т.н.?
Инерцията да се говори за съвременно изкуство включва основно новите медии. Ето това е още едно нещо, което ми е усилие като артистичен директор на този форум – да се говори за съвременна живопис, съвременна графика, съвременна рисунка, съвременен подход, съвременно мислене в тези изящни медии. Напоследък се случват подобни събития. Колегите от СГХГ също работят в тази посока от тази гледна точка. През 90те години имаше едно много категорично разделение на съвременно и традиционно, което беше изкуствено наложено, беше инерция от предходния период. Слава Богу вече и при изкуствоведите, и при художниците тази инерция се преодоля. Не е важно дали работиш чрез изящна медия или с видео, или с нет арт. Ясно е, че медията е просто средство.
Един подобен форум за изкуство задължава ли включването на автори, работещи с точно определени медии?
Аз непрекъснато разширявам медиите, които традиционно се показват в Eсените изложби. Ето миналата година се показа
фотография. Тази година ще има видео, сайт спесифик. Работата на Йоханнес Артинян и Илко Николчев е нещо, което те наричат скулптура, но то би могло да се определи и като инсталация, и като обект. Рисунката също е такова широко понятие. Нещата на Кирил Чолаков представляват рисунка върху платно. Нещо, което също не се прави често. Ако се вгледаш във фона може да прочетеш текст. Те са инспирирани от една книга на Георги Данаилов, която се казва „Къща отвъд света“. Тези рисунки са с много съществен литературен беграунд. Непрекъснато се опитвам да хвърлям мостове между медии, между изкуства, между времена, между контекст. Не просто едни картини да стоят по едни стени. В същото време се опитвам да бъда деликатна, да не бъде крещящо, да не бъде нагло, а да бъде елегантно. И ми се струва, че се получава. Но това се получава при комуникацията между куратор и автор. При работата ми с художници общо взето се задават общите параметри – спецификата на есенните изложби, пространствата, историята на изложбите. Аз не им давам кураторска концепция, а кураторски текст, който публикувам после в каталог. В зависимост от желанието и дълбочината им, от възможностите им, могат да го интерпретират, могат и да го отхвърлят. Но в никакъв случай не е нещо задължително. И пак казвам целта е на тия проекти да изглеждат цялостно. И тези самостоятелни изложби да изглеждат цялостно в целия проект. Като влезеш да се насладиш на една изложба, да се запознаеш с автора в дълбочина и в същото време да го видиш в някакъв контекст. Може да го сравним с книга в библиотеката – една книга съдържа в себе си цял един свят, но в библиотеката тя е част от един пъзел, от рафчето, на което стои.
С изграждането на концепцията около “ан пасан”, един ход в шахматната игра, откривате ли пряка връзка между историята на шаха и историята на изкуството?
Това е по-скоро фигура. Една игра на абстракции, на модули, да прехвърлиш от една сфера в друга, както шаха в изкуството. Всички знаем, че математика и музика са свързани. Това е един възможен прочит, възможен ход. Тазгодишното издание под наслова „Ан пасан“ всъщност разсъждава по посока на транзиторното, на мимолетното, на ефимерното, на това, което днешния свят така или иначе непрекъснато ни провокира – да се вглеждаме в нещата пътьом.

Саркис Нерсесян, “Улични музиканти”

Йоханнес Артинян и Илко Николчев, “Какавида”
Цялата тази мобилност ни се налага като съвременни хора. Всичко, което минава покрай нас като визуален образ, това вглеждане в стоп кадри, стоп състояния за мен е много любопитно. Много ми импонира и в литературата, и в музиката, и в киното, в тази съзерцателност в изграждането на образи. Разбира се пък “ан пасан” като един термин от шахмата допълва според мен някаква цялостна представа за това как могат да се създават светове отвъд видимото, отвъд съзерцанието и благодарение на това едновременно.
С какво се отличава тазгодишното издание?
Нещо, което е характерно за тазгодишното издание е, че нещата от самосебе си съвсем естествено се обединиха около рисунката, с различен подход, различни медии – туш, перо, молив. Живописта е в много рисунъчен план, скулптурата – също. Вероятно това е много логично, защото пък рисунката е такова изразно средство, което улавя точно мига, тези преходни моменти в творческия процес. По-искрено и по-жестикулативно от рисунката няма как да има. Рисунката улавя трептенето, вибрациите на този един момент, след това настъпва съвършено друг момент. Есенните изложби имат профил на форум за изящно изкуство и подхода на последните издания е по посока на осъвременяването им. Не говорим непременно за млади автори, а говорим за осъвременяване на този сегмент от възможности, които дават изящните изкуства.
Пространството на Стария град определящо ли е в избора на авторите?
Пространството е много трудно. Есенните изложби се реализират в приспособени за експозиция пространства в къщите на Старинен Пловдив. Тези пространства, интериорни и екстериорни, са изключително активни. Ако не се съобразят авторите и куратора с тия пространства нещата могат много да се провалят. Много често изложбите се превръщат в сайт спесифик проекти, защото трябва да се мислят конкретно. Дори неща, показвани или реализирани някъде другаде, прехвърлени в тия пространства, изглеждат по съвършено различен начин. Това е едно от големите предизвикателства на Есенните изложби спрямо художниците. Познавам тези пространства безкрайно добре и всеки път много внимателно подхождам към тях.
Какво ще се случи в „Нощ/Пловдив“ след откриването на Националните есенни изложби?
За „Нощта на музеите и галериите“ сме подготвили две събития – кураторски тур и разговори с някои от авторите, а в детската програма организираме първия семеен шах турнир. Заедно с шахматна школа „Локомотив – Пловдив“ ще направим турнир в двора на къща Хиндлиян за деца и възрастни.