снимки: Даниела Севрийска
Какво остави миналото издание на "Нощта" - проекти в развитие, "артефакти" в градското пространство, идеи с бъдеще...В тези няколко концентрични кръга разполагаме поредица от публикации. Стартираме ги като пролог към "същинското" съдържание на "Нощната" медиа, в която ще (се) запознаваме с участници и събития в предстоящото издание на фестивала. 11 и 12 септември, както е известно :)
Почти година след като екипът на “Трансформатори”, сдружение „Обединени идеи за България“ и доброволци, населиха избрани пловдивски улици с табели, които разказват живота на бележите им исторически кръстници, решихме да тръгнем на разходка. За да проверим как прекарват своите дни „НОЩ“-ните табели и дали ритъмът на улиците, където са поставени, дава своето отражение и върху тях.
- Улица “Атанас Самоковеца”
Най-голям късмет като че ли е извадил Атанас Самоковеца. Приживе изявен търговец и първи кмет на град Пловдив, днес той е ситуиран в центъра на квартал Капана. След няколко десетилетия относително затишие, тук отново започва да се стича поток от занаятчии и търговци. Дончо Георгиев, когото срещнахме в близост до табелката, е израснал на стотина метра разстояние от тази улица. Спомня си времето, когато зоната все още не е била пешеходна. Радва се от възраждането на Капана и веселата глъчка, която се носи наоколо, защото според него нещата в Пловдив винаги се случват малко по-бавно и е добре, че сега всичко е в подем. Дончо знае бегло кой е Атанас Самоковеца, но отбелязва, че табелата наистина се забелязва отдалече и е лесно да се зачетеш в историята зад нея.
- Улица “Христо Г. Данов”
Вниманието на Христо Г. Данов също е ангажирано по цял ден. Като личност, която стои зад една от популярните пътни артерии, които се вливат в Главната, той има чудесна видимост към навиците на пловдивчани. Най-щастлив се чувства, когато около него се чете. Все пак нали през 1857 година именно той е човекът, който учредява Дружествената книговезница, постепенно разраснала се до водеща книжарница и издателство.
- Улица “Найден Геров”
След своя бурен живот, който посвещава на българското образование и училища, Найден Геров едва ли се оплаква от идиличната, тиха уличка, където се намира в момента. Започваща от гърба на Регионалния телевизионен център – Пловдив, тя се изкачва все нагоре и нагоре, докато изведе любопитните жители и посетители на града до локацията, където са нарисувани скалните портрети на редица български поети, революционери и писатели.
- Улица “Емил дьо Лавеле”
Непосредствен съсед на Найден Геров е барон Емил Дьо Лавеле. Дипломат и забележитен ерудит, той прекарва голяма част от своята кариера по пътищата на Пловдив, София, Одрин и Македония. Днес белгийският учен често оставя настрана написания от него двутомник с бележки за Балканския полуостров, за да се заслушва с удоволствие в детския смях, който се носи от близката площадка. Малчуганите също няма как да не са доволни, че на улицата, където едно време се намираше цял етаж страховити зъболекарски кабинети с внимателни детски докторки, сега са монтирани люлки, пясъчници и пързалки.
- Улица “Княз Богориди”
Табелката с най-високопоставеният държавник от български произход в Османската империя – Княз Стефан Богориди, се намира на необезпокоявана улица в периферията на центъра. Макар в близост да се помещава Областната дирекция на МВР-Пловдив, това не спира любители на българската пунктуация да напомнят със спейове по стената за важността на удивителните и въпросителните знаци. Добре че поне някой редовно поддържа зеленината около княз Богориди, за да има какво му навява бегли спомени за град Котел, където се ражда през 1780 година под името Стойко Стойков.
- Улица…
Що се отнася до останалите табелки от проекта на „Истории в табелки“, който беше реализиран в рамките на 10-тата юбилейна „Нощ на музеите и галериите” – съдбата на повечето от тях е любопитна. Вероятно също каквито са били хората, които са ги свалили от улиците, за да си ги приберат дали като сувенири, дали като кратки исторически справочници за лична употреба… Халал да са им . НОЩ-та продължава. А с нея и опитите да превръщаме заедно градските пространства, през които крачим всеки ден, в нещо повече от банални маршрути за разминаване с другите.
