Центърът за образователни стратегии участва в Нощта на музеите и галериите с уъркшоп “ReporTeen: Как да направим добър късометражен филм” . “Искаме да покажем на България колко талантливи тийнейджъри имат какво да кажат чрез видеото, споделя Емил Джасим, програмен директор на младежките и културни програми в Центъра за образователни стратегии.Преди няколко години имаше една вълна в медиите, която искаше да внуши, че младите хора на България са много агресивни и затова непрестанно снимат с телефоните как се бият. Ние, заедно с фондация “Америка за България”, решихме да покажем, че младите хора в България са творци, които виждат живота нистина позитивно”, казва Джасим.
Ето какво споделя още той в разговор за митовете и предразсъдъците към младите, реформите в образованието, кошмарите и други сериозни теми.
Тъй като ReporTeen е образователен киноконкурс, изкушаваме се да те попитаме – ти самият имаш ли си любима лента от големия екран, която според теб задълбава добре в проблемите на съвременното образование и връзките между учител–ученик–родител?
Без да има връзка с трагичната смърт на прекрасния актьор Робин Уилямс, действително филмът, който дори в известна степен повлия на решението ми да се занимавам с образование, беше именно “Обществото на мъртвите поети”. Бях на 20 години, когато започнах да преподавам (замествах за 2 месеца моя учителка по история) и се организира семинар по педагогически въпроси за учителите от НГДЕК “Константин Кирил Философ”. На този двудневен семинар гледахме този филм, а след това доц. Христо Тодоров, изключителен човек с невероятно чувство за хумор, ни изнесе лекция за смисъла на преподаването. Лекцията беше толкова лека и в същото време задълбочена, че неизбежно стигнахме до дискусия. Тогава, вдъхновен от филма, а и слушайки моите учители, с които вече бяхме колеги, разбрах, че тази професия не е високо платена финансово, но се отплаща със задаването на смисъл в живота – да помогнеш на другите да получат умения, които ще ползват цял живот.
В реалния живот, всеки от нас усвоява най–трайно уроците, които натрупва на базата на индивидуалните си лични преживяванията – доколко един такъв модел може да бъде приложен и в класните стаи?
Определено съвременната педагогика се ориентира именно към създадено от обучаемия съдържание, а учителят е повече съветник, мъдър приятел, който помага на своите ученици да се ориентират, но не им дава готови отговори. И в това е тайната – всеки научава най-добре нещата, които сам изследва.
Този модел всъщност се прилага успешно и сега. Тенденция в образованието е създаването на съдържание от обучаемите и концентрираната работа в екип. За целта са нужни две неща – креативност и инструменти за изпълняването на идеите. За първото от Център за образователни инициативи се стараем да зареждаме колегите в цяла България с добри примери. Що се отнася до инструментите, създали сме електронна платформа за обучение (www.u4ili6teto.bg), която предоставя на учителите безброй технически възможности за осъществяване и на най-смелите им педагогически идеи.
4. Ако трябва да степенуваш по приоритет реформите, които са най–належащи при осъвременяването на родната образователна система, откъде ще започнеш?
1. Разширяване на автономията на българското училище
2. Създаване на стандарти за съдържание на учебния материал и за оценяване.
3. Създаване на независима от МОН институция, която да измерва успеваемостта на българските ученици.
4. Узаконяване на електронните системи за управление на учебния процес, т.е. интернет-базираните електронни платформи за обучение.
5. Превръщане на учителската професия във финансово и кариерно привлекателна.
Разбира се, има още много неща, които трябва да се променят, но е добре да се започне оттук.
5. Защо знанието, преподавано в българските училища, често се определя като нефункционално? Недостигът на модерно интерактивно оборудване в класните стаи ли е водещият фактор?
Това, което се предлага на българските ученици, много изостава от съвременния свят и от съвременните педагогически тендеции. Функционалната грамотност е свързана с липсата на коннкретна цел, която обществото си е поставило за обучението на нашите деца. Ние не знаем защо учат нашите деца – за да се подготвят за университета ли; за да се превърнат в съвестни и будни граждани ли; за да бъдат горди българи ли; за да добият знания и умения, които ще им трябват през целия живоот ли…? Би трябвало образованието да съчетава всичко това, и то като се има предвид ,че светът наистина се променя много по-бързо, отколкото през 80-те години на миналия век, например.
Но за съжаление засега българската образователна система изостава.
Ако се отговори на този основен въпрос, техниката, която е само инструмент, а не самоцел, ще си проправи естествено път.
6. От тазгодишната ти презентация на TEDхBG разбрахме, че обичаш да развенчаваш митове, свързани с българската история. В този ред на мисли – кои за теб са най–големите митове за българският ученик? А за българския учител?
Най-големият мит за българският ученик, е че той е агресивен, мързелив и няма мечти. С проекта РепорТийн ние от Център за образователни инициативи доказваме безусловно, че това не е вярно. И затова предоставяме възможността на нашите участници да станат известни в България – филмчетата на нашите финалисти обиколиха страната. с Пътуващото лятно кино на БНТ.
Наред с това за втора поредна година получиха възможността филмите им им да бъдат гледани от хиляди хора на калкана на Стълбите на Каменица в Пловдив, където по време на Нощта на музеите и галериите показваме най-добрите тийнейджърски филми на темите “Свободата е…”, “Толераността е…” и “Изборът е…”.
Митовете за българският учител са много, но по-важно е, че Център за образователни инициативи успешно се бори за повишаването на авторитета на българското учителство, който авторитет беше тъпкан през последните 20 години. През последните 3 години сме обучили над 1200 учители и знаем, че възможностите им са изключителни. Българските учители са прекрасни професионалисти, които наистина работят с грижа за учениците.
7. Сънува ли Емил Джасим кошмари, които го връщат пред черната дъска и тетрадката с ненаписаното домашно?
Никога. Кошмарите ми са свързани по-скоро с други “ненаписани домашни”, свързани с работата, командировките. Напоследък често се случва да сънувам, че пътувам, което хем е приятно, хем винаги се притеснявам да не изпусна превозното средство.
8. Опиши ни най–важното, което трябва да знаем за теб в няколко думи или така, както би го направил, когато се представяш за пръв път на новите си ученици в час.
Завършил съм НГДЕК “Константин Кирил Философ”, после специалност “История” с СУ “Св. Климент Охридски”. Започвам десетата си година като учител. Вярвам, че с учениците имаме обща цел – те да станат по-добри хора. Моят начин да помогна за това е да им помагам да търсят и да намират причинно-следствените връзки в живота през предмета “История”.
Също така вярвам, че учениците, отвъд клишето, за собствениците на бъдещето. Затова и с колегите от Център за образователни инициативи създадохме конкурса РепорТийн, с помощта на фондация “Америка за България”.
