Това е името на проекта на Крейг Хевънс, част от юбилейната програма на Нощ
2014, който видяхме в кино “Космос” в петък и събота. Заглавието обаче
много подхожда и на събитията около самото кино в последните години. Тук ще
ви разкажем за група космонавти, тръгнали на важна мисия. Е, продукцията не
е холивудска и няма да спасяваме Земята, а само едно кино. Но това далеч не
прави начинанието по-лесно или по-маловажно.
Колектив Кино Космос е името на необикновена организация от 9 души,
обединени от една наглед проста идея – да запазят една сграда. Само двама
сред тях не са архитекти. За целта даряват от най-ценното си – свободното си
време, и то съвсем безвъзмездно. Те добиха популярност преди няколко години,
когато избухна скандалът около построяването на огромен паркинг на мястото
на кино “Космос”. Гражданите на Пловдив заедно се противопоставиха на плана,
но остана въпросът какво да се прави с рушащата се в центъра на града сграда.
Тогава Колективът се намеси, за да докаже, че стойностната архитектура трябва
да се запази. Ето така, вместо край, дойде новото начало под наслов, звучащ
почти утопично: „Кино Космос – място за култура”.
Младежи в работни дрехи пренасят дълги дървени греди, момичетата изработват
обеци от стари кино ленти, бебе спи необезпокоявано в количка, а над всички
тях летят шарени хартиени жерави. Не, това не е измислен филм, който върви
на екрана, а самата реалност. Гредите са част от провеждащата се работилница
за облагородяване на площада пред киното. Тя предвижда дървен павилион
(от Колектива са му измислили доста по-сложно определение), който има
същите пропорции като фасадата на сградата и основния екран. Освен на
приемствеността, дизайнът се основава и на идеята за адаптивност и мобилност.
Отделните модули могат да се сглобяват и в други конфигурации, а за ден цялата
конструкция може ефективно да се премести вътре и да се използва там. От
Колектива споделят, че са получили помощ не само от своите партньори и много
доброволци, но и от няколко случайни минувачи, които харесали каузата, сложили
гащеризони и запретнали ръкави. Скоро ще пристигнат и бетонните пейки, които
също са планирани в специалната пропорция, избрана преди години от главния
проектант на киното арх. Любомир Шинков.
Момичетата са част от Колектива, но не вземат участие в тежката работа по
пренасяне на модулите. През това време те рециклират материали намерени
в киното и ги превръщат в уникални бижута – гривни от кино ленти, обеци от
компютърни платки и колиета от крушки. Най-малкият (неофициален) член на Колектива е само на няколко месеца,
но в хубавото време надзирава (или проспива) всички дейности. Наричат го
малкия космонавт. А що се отнася до жеравите – те си летят в киното вече повече
от година и са продукт на оригами-страстта на един от групата.
Атмосферата си остава неописуема, защото преживяването вътре е съвсем
лично и различно за всеки. Все още не мога да си обясня кое придава така
специфичния дух на мястото – дали е активната младеж, дали усещането за
разруха, дали преживените перипетии. Или всичко накуп. А може би е моят
първолашки спомен как карам ролери в залата, докато мама гледа младия Брад
Пит. Не дочаках щастливия финал, за да падна и да заглуша г-н Джо Блек с рев и
счупена ръка. Да, едно време можеше да се карат ролери в киното. Всеки запълва
празната зала с различен спомен. И тъкмо като спомените ни, тя е обозрима, но и
Празнотата, разрухата и прахът са важна част от киното днес. Много хора искат
да ремонтират старото кино, да го спретнат, да скрият белезите на миналото.
Носи се слух, че дори Камен Донев огледал мястото и предложил реновации, но
бил отпратен. Рут Колева обаче харесала неподправения вид на пространствата
и ги превърнала в сцена за новия си клип. Тук се усеща и вкусът на иронията –
ще гледаме киното от други екрани. Така или иначе от Колектива са единни –
киното не трябва да се гримира като стара актриса. То трябва да запази своята
непринудена атмосфера на разруха като символ на времена, които искаме да
забравим, но не можем да заличим. И като ценен архитектурен паметник.
Разбира се, като всеки себеуважаващ се филм, този за космонавтите и киното
съвсем не е розов. Необходима е интрига – казват, че така се поддържа зрителски
интерес (а да не забравяме, че седалките тук са повече от всеки друг салон
в града). В този епизод интригата е бюрократична – Колективът пребивава в
киното без никакви гаранции от Общината. От организацията са склонни да
изготвят пълен инвестиционен проект за консервацията на сградата, но имат
нужда от сигурност, че работата им няма да отиде на вятъра. Споделят и друг
нежелан сценарий – да развият киното в успешно начинание и после някой да
им го отнеме. А без формалните договори и подписи, това е вариант. Точно тази
ситуация спира техния размах. Присъства и финансовият фактор – реставрацията
и консервацията на киното би струвала повече отколкото срутването му и
построяването на нова сграда.
Дали този филм ще има happy end? Остава ни да чакаме развръзката пред
екрана. Всъщност това не е холивудска романтична история и не можем да
очакваме щастливия финал по презумпция. Спасяването на киното е в най-пълна
степен олицетворение на нашето мото „заедно“. Сценаристи сега са пловдивчани.
А този красив филм заслужава своя красив финал. Да го напишем ЗАЕДНО.
PS: Стив Грийн, председател на журито, което определи Пловдив за Европейска
столица на културата 2019, си припявал с песните на Pink Floyd при посещението
си на киното. После разказал, че преди време също участвал в инициатива по
опазването на старо кино в Лондон. Дали пък кино “Космос” не е било един от
плюсовете на „Пловдив заедно“?
