Фотографии - център АЛОС
Център за неформално образование и културна дейност АЛОС представя в прорама “Музеи и галерии” в “Нощта” изложба на фото и видео документация от художествени инсталации и акции в градската среда, резултат от уъркшопи с ученици от училищата по изкуствата. Реализациите са в рамките на творчески ателиета, ръководени от Добрин Атанасов и Любен Кулелиев по проект „Паралелни стъпки, паралелни пространства“.
Архив от кои ваши акции ще видим в изложбата в „Нощ на музеите и галериите“?
В изложбата „ГрадАрт“, която център АЛОС представя по време на тазгодишната „Нощ на музеите и галерите“ в Пловдив включва документация от акциите свързани с художествени интервенции в градската среда по проект „Паралелни стъпки, паралелни пространства“. Всички те са осъществени в рамките на уъркшопи с ученици в различни градове на България. Част от реализациите са насочени към ситуационни (cite specific) намеси в конкретни архитектурни пространства. Такова са изявите „Обект и среда“ и „Разплитане – заплитане“ , свързани със сградата на тревненската художествена гимназия; акцията „Арт ветрило“ върху фасадата на училището по изкуствата във Варна, както и интерактивната инсталация изградена върху старите фонтани в парка зад природонаучния музей в Пловдив в рамките на миналогодишното издание на „Нощта“. Повечето от реализациите, които ще бъдат представени са част от по-големи форуми. Тази практика стартира със съпътстваща акция към изложбата „8 лесни стъпки“, част от Културни маршрути „Локация Център“ през 2012 г. в Габрово. През 2013 отново в „Локация Център“ бе реализирана подобна акция и за изложбата „РеСтарт“, този път в коритото на река Янтра.
Изложбата ще включва и документация от акциите осъществени в три поредни издания на фестивала „Арт лято“ във Велико Търново – съответно „Пет към пет – памет и преход“ през 2012 г., „Арт инвитро в градска среда“ през 2013 г. и „По посока на произхода“ през 2014 г. Освен тях, ще бъдат показани и изявите „Всичко тече“ проведена в София и „HAND MADE“ – в Русе.
Hand Made – Русе
Проектът „Паралелни стъпки, паралелни пространства“ се осъществява вече няколко години.Как преминава един семинар за съвременно изкуство и какви са неговите резултати?
Инициативата „Паралелни стъпки, паралелни пространства“ започна през 2011 г. и в нейните рамки вече има реализирани повече от петдесет обучения под формата на лекционни курсове, уъркшопи и семинари. Проектът постепенно се превърна в работеща образователна платформа със своя методическа система, база данни и практики за подготовка на преподаватели. Обученията в рамките на системата са разделени на самостоятелни учебни модули, които имат теоретично и практическо равнище. За момента имаме разработени модули за инсталационни форми, лендарт, стрийтарт, кинетично изкуство, дигитална фотография, видео арт, пърформанс, интерактивно изкуство, както и специален модул, насочен към запознаване с принципите на функциониране на художествения контекст.
При изпълняване на даден учебен модул, на теоретично ниво обучаващите се получават (под формата на лекция) базова историческа и теоретична информация за съответната художествена форма, съпроводени с обилно количество визуални материали и примери за автори и творби. На практическо равнище като отправна точка за творческа работа често се използват практиките на утвърдени артисти в съответните области. Застъпена е идеята участниците в обучението да преминат през всички фази на художествения процес – от генерирането на идеи, през създаването на произведения, до представянето пред публика. В този смисъл те знаят предварително, че резултатите от работата им ще бъдат показани публично, което е важен стимул в работния процес. Конкретните резултати от всяко едно обучение са реални художествени продукти, чието представяне става под формата на изложби, презентации или прожекции в краяна съответните модули. Често публичната реализация се осъществява в рамките на по-големи форуми и събития, какъвто е и случаят с „Нощта на музеите“.
Арт ветрило
Основна задача на център „Алос“ е да включи съвременното изкуство в българските художествени гимназии и университети. Значи ли това, че образованието в тази сфера има спешна нужда от реформа?
Съвременното изкуство под една или друга форма вече присъства във висшето образование, при това от доста години. Не по този начин обаче стои въпросът в средното художествено образование. Там нещата започнаха да се променят едва през последните три години и колкото и нескромно да прозвучи, център АЛОС има немалка заслуга за това. Реализациите на нашата организация свързани с проект „Паралелни стъпки, паралелни пространства“ станаха конкретният повод за актуализиране на програмата по История на изкуството и включването в нея на детайлно запознаване с изкуството на ХХ век. Парафирането на тези промени от страна на Министерството на културата са наистина сериозен успех. От тук нататък обаче има ред други проблеми, които трябва да се разрешат, за да може нещата да дойдат на местата си. Става въпрос както за подготовката на преподавателите, така и за наличието на достъпни учебни материали. Основна част от усилията на център АЛОС в момента са насочени именно в тази посока.
Ако трябва да говорим за реформи, е важно да не забравяме, че образованието принципно е най-консервативната и най-бавно реформиращата се социална сфера и това гарантира неговата устойчивост. Ето защо трябва да се подхожда изключително внимателно и да не се търсят бързи резултати. Ако има нещо, което трябва да се реформира спешно, това е моделът на финансиране на българското образование, свързан с абсурда на делегираните бюджети – модел, който е изключително пагубен за сферата на специализираното художествено образование, тъй като е базиран не на качеството, а на количеството.
Как България се вписва в световната сцена на съвременното изкуство?
Доста скромно, но съизмеримо с мащабите и ресурсите на страната. Съществуват ограничен брой артисти, които ни представят по-големи арт форуми, но за осезателно присъствие на българско съвременно изкуство на световната арт сцена е абсурдно да се говори.
РЕСТАРТ – Габрово
Съвременното изкуство търси различни подходи към това да се самоутвърждава, дори с риск да остане неразбрано. Каква е ролята на публиката в неговото развитие?
Още в началото на ХХ век Дюшан направи изкуството концептуално. Това означава, че водещата роля в случването на изкуството има мисленето или подбуждането към мислене. В този смисъл ролята на публиката като пасивен зрител отдавна се е изчерпала. Зрителят е по-скоро съавтор на произведението, което пак според Дюшам, представлява „мисловна конструкция“ между провокацията от страна на артиста и мисловната реакция от страна на публиката. За да съществува обаче подобен обмен, е необходима и воля от страна на зрителя, да се съгласи да участва в тази „игра“. Това, че различни прояви на съвременното изкуство често остават „неразбрани“ или нееднозначни за много хора, в силна степен зависи от нагласите и подготовката на публиките, които ги възприемат. В този смисъл неслучайно говорим не за публикА, а за публикИ.
„Нощта“ също е алтернативен начин за затвърждаване на връзката изкуство-автори-публика. Намирате ли отражение на идеите си в нейно лице?
Определено да! „Нощта“ създава нагласите и условията за много интензивна комуникация между изкуство и публика, както и изключително гостоприемна среда за артистите. Да не забравяме факта, че много от хората, които обикалят събитията вероятно никога не биха посетили индивидуално голяма част от изявите, независимо че са достъпни и в друго време, извън рамките на фестивала. Това означава, че подобни алтернативни начини за търсене на връзка между изкуството и публиката дават нелош резултат. Това е и причината значителна част от дейността на център АЛОС да е свързана с иницииране на културни събития извън традиционните арт пространства, както и с търсене на алтернативни форми за представяне на изкуство, в това число и пряка работа в градската среда.
