За това да имаш лице

С Димитър Шопов и Кирил Иванов поговорихме за участието им в Нощта. Записахме интервюто, но пък после изгубихме файла…и понеже различното винаги е пътят към прогрес, ето един по различен пост с автор Димитър Шопов.

…решението да участваме в Нощта бе спонтанно…първо дойде идеята под формата на шега, след което решихме, че това е трябвало да се случи преди много много години, и един повод да те види не само редовният посетител на галериите, а  обикновеният гражданин…

участваме двамата защото се търпим като автори…а по-неофициално и underground място в Пловдив от това на “Джумаята” не се сещаме…

…това, което свързва работите ни е, че те говорят за нашите географски ширини…не като начин на работа, а като фокус…рисуваме българската действителност…не тази, която познаваме от вестниците…

…Кирил се е прицелил в типичното на българския град и българското село (с.Ситово)

…панелни блокове, дървени порти, интериор на апартамента и интериор на старата къща… при него тотално отсъства човешката фигура, но не лишава  нещата от човешко присъствие…ще покаже масло на платно, и рисунки…

…това, което ярко ни отличава…в моите неща присъства изцяло човешката фигура, при Кирил липсва…

…и двамата поне на този етап милеем (синдром на поколението) за едни отминали времена, в които България имаше лице… това се потвърждава от снимки, филми, спомени… има една китайска поговорка: “…ти нямаш лице”…за съжаление сега е размито…няма ни… но ще се образуваме… мислим, че именно това, което откаже да премине в статуквото  “съвременно”, “европейско” и “глобално” ще се нарече новото лице на BG

…за пореден път споменавам  BG.. .ами това рисуваме…аз ако имам нещо със сигурност – то това е моето детство… изрових семейни албуми и найлонови кесийки със стари чернобели снимки, където единствено дълго можеш да посочваш с пръст…спретнах си една непринудена регресивна терапия, където се оказа, че един от начините да се отървеш от сантимента на фотографията, е просто да я преживееш рисувайки…нарисувал съм няколкото етапа от ранното детство емблематични за детето на 80-те години: ясла, детска градина, чавдарчета…също така намерих и малко детски рисунки, които с техниката на линогравюрата(научена  в час по трудово) се пресъздадоха “новите” детски рисунки, през погледа на вече зрелия човек…също така освен графиките, ще покажа и малко масла, рисунки и принтове…

…най – хубавото на нощта е…че всичко това се случва през нощта…тръпката да излезеш с картини на улицата не ни е позната…но вече се чувства…