
Представяме още от авторите в проекта” Отстранени ситеми” – Национални есенни изложби 2014. Изложбите могат да бъдат посетени от 1 до 30 септември и разбира се, ще бъдат част от програмата на Стария град за Нощта на музеите и галериите.
Десислава Унгер представя графика в сводестата зала на Балабановата къща.
„За мен пространството е само условност, споделя авторката. Не използвам реално пространство, а използвам елементи, които създават ново пространство, и ги стилизирам. Създавам атмосфера само относно картината, само относно настроението на картината.”
Тази стилизация на формата каква роля играе в произведението?
Всяко нещо, което слагам като композиционен елемент, за мен символизира определено нещо, което съм видяла или преживяла, но не държа то да бъде разбираемо за публиката. Имам си система на създаване на композицията и тя е като знаков език, чрез който разказвам истории.
Какво Ви провокира да изберете графиката, след като сте се занимавали с живопис?
Технически ми допада повече, защото има повече степени, докато се стигне резултат, и повече техническа работа, което на мен ми харесва – шлайфане на плочи, дълбане, разяждане. Просто обичам с ръцете си да работя по-дълго, а с живописта всичко се случва много бързо.
Как възприемате проекта “Отстранени системи”?
Виждам много общи неща между избраните художници. Аз свързвам заглавието с това, че всеки си има правила при правенето на нещо и разбива по време на това правене. И това е отдалечаване – че не рисувам от натура, че премислям нещата и след това ги произвеждам. Това го определям като отстраняване и отдалечаване.
Десислава Костадинова представя живопис в къща Хиндлиян.
Какво Ви провокира да използвате традиционната живописна техника?
Това за мен е най-великото. Това е висша математика. Всъщност аз съм завършила дърворезба и не бях рисувала никога с маслени бои. Там нямахме живопис, а скулптура. Всъщност вече като завърших 12 клас, реших, че искам живопис и нищо друго. Казах си, че ако не ме приемат, ще кандидатствам пак и пак.
Каква роля има текстурата във Вашите произведения?
Това си е моят характер. Първо го правя цялостно и после почвам да навлизам, да издребнявам, издребнявам, издребнявам и накрая го обобщавам. Повечето от нещата ги гледам от натура и много рядко ползвам фотография.
Отношението Ви към концепцията “Отстранени системи”?
Рисувайки картините, се стремя да се приближавам и отстранявам постоянно. Не говоря само за физическото приближаване и отстраняване. Тези процеси са не само дистанция, а и емоция.
Скулптурата на Емил Бачийски преобразява пространството в двора на къща Хиндлиян.
Какво Ви провокира да смесвате нетрадиционни материали като керамиката и стоманата?
Това се опитвам да използвам като мой личен принцип в скулптурата. Още след като завърших академията, завърших специалност метал, ми беше интересно съпротивлението на различните останaли материали. Опитвал съм камък, стъкло, керамика, дърво, хартия. Като човек, завършил и работил в сферата на метала, тези материали ги съчетавам с метал. Интересно ми е как се държи един материал в дадена композиция, какви съпротивления той оказва, какви възможности има за конкретната идея.
От една страна работите ювелирни форми като медалите, а от друга скулптурните Ви композиции действат монументално. Как успявате да съчетаете двата различн подхода към формиране на пространството?
Подходът е един и същ. Понякога една композиция, която е 10/10/10 см може да има монументално звучене и обратно – една композиция, която е 3 метра може да въздейства като малка пластика. Другото ми предизвикателство, освен това да смесвам материалите, е това да работя в различните формати. Често правя една и съща композиция в размер 10 см, която може да се хване в ръка, да се обръща, да се гледа от всички страни. И в същото време мисля тази композиция как би нараснала до един размер за изложбена зала, примерно метър на метър, и още по-интересно, как би нараснала до три метра, за да бъде разположена някъде в екстериорно пространство.
Като преподавател в Националната художествена академия имате обективно наблюдение как се развиват младите автори. Смятате ли, че успяват да усетят проблемите на съвремието и какво е тяхното място на сцената на съвременното българско изкуство?
Мисля, че да. Все повече се организират събития, конкурси, в които се дава възможност, трибуна на тези млади автори. И в последните години има доста впечатляващи резултати. Аз мога да говоря най- вече за моята специалност. Много от нашите студенти печелят вече награди на българско ниво, много от тях печелят награди на световно ниво. На този конгрес за металната пластика имаме няколко спечелени стипендии, награди от Британската асоциация. Мисля, че българската школа, не само Националната художествена академия, а като цяло, държи едно хубаво европейско ниво.
Как възприемате концепцията “Отстранени системи”?
Самата концепция е много интересна. Много харесвам Галина Лардева. Тя е страхотен професионалист и пише много силни текстове. Хубаво е, когато един човек намира себе си в концепция от друг човек. Аз откривам себе си в нейния текст. Имам чувството, че някои от нещата ги е писала за мен лично, макар, че не се познавахме. Това е като с някои прочетени книги. Главният герой, дали положителен, дали отрицателен, човек асоциира себе си с него.
Графиките на Филип Попов се намира в маазата на къща Хиндлиян. Неговите произведения сякаш най- категорично се вписват в проекта “Отстранени системи”, макар да не са правени специално по повода.
Каква е взаимовръзката между графичния дизайн и съвременното изкуство?
Графиченият дизайн винаги се влияе от съвременното изкуство, независимо за кое съвремие говорим- древността, Гърция, средновековие, готика. Графичният дизайн отразява духа на това време, което се изобразява чрез изкуството, чрез начините живопис, скулптура, графика. Графичният дизайн улавя пулса на това време много силно и го изразява може би по-категорично, но животът му е малко по-кратък.
Какво е мястото на цвета, стилизацията на формата и модула във Вашите произведения?
Основно. Основно, защото нещата са създадени чрез стилизация на абстрактни фигури и форми и разчитам силно на много специфична стилизация на цвета. Цветната атмосфера е направена супер стилизирано. Тенденциозно се играе с военен камуфлаж, който бива някъде иронично изобразяван с контрастни цветове нехарактерни за него.
Личното Ви отношение към кореспонденцията графичен дизайн и класическа графика.
Не смятам, че тези неща, които показвам са много свързани с графичния дизайн. Това е една част от моето творчество. Аз имам две творчества едновременно – графичен дизайн и изобразително изкуство. Така че тук гледам да ги разделя по-скоро, отколкото да ги обединя. Но при един човек, който се занимава с няколко неща, едното винаги влияе на останалите и останалите върху едното.
Произведенията Ви провокирани ли са от някакви конкретни социо-културни процеси?
Те са провокирани от генерални и световни процеси като свръхнавлизането на технологиите в живота на човека, култивирането на човека, което те първа предстои, създаването на двойници на човека, невъзможността на човека да води самостоятелен живот без да е свързан с технологиите поне в развитите държави. Показвам една антиутопия, която рано или късно ще се случи.
Какво Ви провокира в проекта “Отстранени системи”?
Провокираме ме заглавието. Аз изобразявам системи, които тепърва идват, които ще се налагат и ще владеят света.