
Константин Костов е млад автор, който много смело стъпва на творческата сцена в България и далеч извън границите на страната. Експресивните му живописни платна могат да бъдат видени в Балабановата къща. В разговора с автора разбрахме, че скоро негови творби са станали част от прочутата арт сбирка на белгийския колекционер Юго Вутен.
Моята отстранена система е преживяването ми в Париж.
Имах възможността януари и февруари да бъда резидент на Сите дез Ар. Възможността ми беше предоставена от Национална художествена академия след завършването ми като магистър там. По време на престоя ми в Париж се осъществи срещата ми с Галина Лардева, която, откривайки ме там съвсем случайно, ме покани да участвам в тазгодишния формат. Моментално бях убеден, че трябва да подготвя самостоятелна селекция от нови платна, които да представя в проекта. За мен това е едно ново връщане към пловдивската публика, защото аз самия съм от Пловдив. За мен е много важно по какъв начин отново ще контактувам с публиката тук.
Няколко години експериментирах – като млад автор счетох за задължително за себе си да работя с различни медии – видео арт, инсталация, асамблажи, различни пърформанси, обекти… Работейки през цялото това време, осъзнах, че основната ми нужда като творец и най-стойностно партньорство като медия ми предлага живописта. Нещо, което бях осъзнал още в гимназиалния си период може би, но трябваше се да се убедя. Трябваше да опитам, да изневеря на живописта, но се завърнах абсолютно убеден за тази стратегия и усещане като творец, че партньорството ми с нея ще продължи дълго време. Само тя е способна пресъздаде всички леки нюанси и на същността ми, и на желанието ми за достигане до крайния резултат, и за контакта с публиката. За мен
живописта е една от медиите, които достигат най-близко до душата на хората.
Елена Яневска се стреми да предаде на публиката своето усещане за природата. Тя намира синтез между скулптура и фотография. Изложбата й е подредена в двора на Къща „Мексиканско изкуство”
И в скулптурата, и във фотографията се опитвам да направя по-забележими невидимите неща, процесите, които се случват, нещата, които усещаме, но не ги виждаме – времето, движението, вятъра, отражението. В скулптурите опитвам да покажа сезоните – процесите на почвата, как всичко се променя. Това отвежда към движението, а движението отвежда към времето. Фотографиите са различна медия, различен материал. Но за мен те също улавят това движение в природата. В механичното движение на фотоапарата се опитвам да илюстрирам светлина, вятър, вода, спомен, мечта, дъжд, вода, която се стича.
Опитвам се усетя вътрешния живот в природата,
а не да пресъздам нейното видимо лице. Не съм поставяла имена напълно умишлено, защото не искам да ги поставям в словесни рамки. Искам всеки сам да открие какво има в една работа. Искам да създам усещане и преживяване.За скулптурите използвам желязо, чугун, въглища, глина… Предимно металът ме инспирира. Той е много “вкусен” за мен и от там аз изпитвам желание да работя с него – дали той ще повлияе на мен или аз на него, или просто се забавлявам докато работя с него – това се определя от всяка конкретна среща помежду ни. Самият материал е огромна част от работата. От него тръгвам. Виждам какви са неговите възможности, с какво мога аз да се възползвам от него.
Харесвам суровото състояние на метала
и се опитвам точно него да подчертая.Симеон Симеонов представя своите работи в Къща "Мексиканското изкуство".Той е скулптор, чиито творби често репликират класически образци или провокират с минималистична форма и нехарактерни материали.
Стремя се към трансформация, чрез която самата материя, с която работя, ще придобие друг образ, различен от първоначалния й вид. Материята диктува посоката.
Нетрадиционните материали дават големи възможности за това. Голяма част от съвременното изкуство твори на базата на съвременните материали. Това е тенденция от началото на миналия век. Самите материали променят идеята и развитието на тази идея. Особено в архитектурата това е много ясно. Стремя се да ползвам нови материали и просто следвам процеса на работа. Опитвам се да преоткривам качествата на тези материали.
Цветът също играе важна роля.
Опитвам се да го обединя форма и цвят.
В скулптурата много трудно и рядко се ползва цвят. Много често самата форма е несъвместима с цвета. Тя си остава като форма с нейните пластични качества и зрителят така я възприема. Още повече, че сме свикнали да гледаме формата в традиционните й материали – камък, метал, керамика и това й е достатъчно. Просто няма нужда от цвят. Макар, чеоще от Египет и Древна Гърция върху скулптурата са слагали и цвят.
Съвременната скулптура също се завръща към работата с цвят. Много автори са експериментирали с това. Въпреки това рядко се посяга към цвета. За мен е предизвикателство.Участието в този форум ме върна 10-15 години назад. Той ме накара да преосмисля какво съм правил преди и да си дам равносметка какъв път съм извървял оттогава.