Стартират Националните есенни изложби


Националните есенни изложби 2014 се откриват традиционно на 1 септември в Стария Пловдив. Представяме няколко от авторите, избрани за участие в проекта “Отстранени системи” от куратора на изложбите доц. д-р Галина Лардева.

Интервю с доц. д-р Галина Лардева
IMG_6532Константин Костов е млад автор, който много смело стъпва 
на творческата сцена в България и далеч извън границите на страната.
Експресивните му живописни платна  могат да бъдат видени 
в Балабановата къща.
В разговора с автора разбрахме,
че скоро негови творби  са станали част от прочутата арт сбирка 
на белгийския колекционер Юго Вутен.

Моята отстранена система е преживяването ми в Париж.

Имах възможността януари и февруари да бъда резидент на Сите дез Ар. Възможността ми беше предоставена от Национална художествена академия след завършването ми като магистър там. По време на престоя ми в Париж се осъществи срещата ми с Галина Лардева, която, откривайки ме там съвсем случайно, ме покани да участвам в тазгодишния формат. Моментално бях убеден, че трябва да подготвя самостоятелна селекция от нови платна, които да представя в проекта. За мен това е едно ново връщане към пловдивската публика, защото аз самия съм от Пловдив. За мен е много важно по какъв начин отново ще контактувам с публиката тук.
K_Kostov Paris
Няколко години  експериментирах – като млад автор счетох за задължително за себе си да работя с различни медии – видео арт, инсталация, асамблажи, различни пърформанси, обекти… Работейки през цялото това време,  осъзнах, че основната ми нужда като творец и най-стойностно партньорство като медия ми предлага живописта. Нещо, което бях осъзнал още в гимназиалния си период може би, но трябваше се да се убедя. Трябваше да опитам, да изневеря на живописта, но се завърнах абсолютно убеден за тази стратегия и усещане като творец, че партньорството ми с нея ще продължи дълго време. Само тя е способна пресъздаде всички леки нюанси и на същността ми, и на желанието ми за достигане до крайния резултат, и за контакта с публиката. За мен

живописта е една от медиите, които достигат най-близко до душата на хората.

IMG_6574Елена Яневска  се стреми да предаде на публиката своето усещане за природата.
Тя намира  синтез между скулптура и фотография.
Изложбата й е подредена в двора на Къща  „Мексиканско изкуство”

И в скулптурата, и във фотографията  се опитвам да направя по-забележими  невидимите неща, процесите, които се случват, нещата, коитоея усещаме, но не ги виждаме – времето, движението, вятъра, отражението. В скулптурите опитвам да покажа сезоните – процесите на почвата, как всичко се променя. Това отвежда към движението, а движението отвежда към  времето. Фотографиите са различна медия, различен материал. Но за мен те също улавят това движение в природата.  В механичното движение на фотоапарата се опитвам да илюстрирам светлина, вятър, вода, спомен, мечта, дъжд, вода, която се стича. 

Опитвам се усетя вътрешния живот в природата,

а не да пресъздам нейното видимо лице. Не съм поставяла имена напълно умишлено, защото не искам да ги поставям в словесни рамки. Искам всеки сам да открие какво има в една работа. Искам да създам усещане и преживяване.

За скулптурите използвам желязо, чугун, въглища, глина… Предимно металът ме инспирира. Той е много “вкусен” за мен и от там аз изпитвам желание да работя с него – дали той ще повлияе на мен или аз на него, или просто се забавлявам докато работя с него – това се определя от всяка конкретна среща помежду ни.  Самият материал е огромна част от работата. От него тръгвам. Виждам какви са неговите възможности, с какво мога аз да се възползвам от него. 

Харесвам суровото състояние на метала

и се опитвам точно него  да подчертая.

Симеон Симеонов представя своите работи в Къща "Мексиканското изкуство".Hud
Той е скулптор, чиито творби често репликират класически образци или провокират
с минималистична форма и нехарактерни материали.

Стремя се към трансформация, чрез която самата материя, с която работя, ще придобие друг образ, различен от първоначалния й вид. Материята диктува посоката.
Нетрадиционните материали дават големи възможности за това. Голяма част от съвременното изкуство твори на базата на съвременните материали. Това е тенденция от началото на миналия век. Самите материали променят идеята и развитието на тази идея. Особено в архитектурата това е много ясно. Стремя се да ползвам нови материали и просто следвам процеса на работа. Опитвам се да преоткривам качествата на тези материали.
sculptuta silikonЦветът също играе важна роля. 

Опитвам се да го обединя форма и цвят.

В скулптурата много трудно и рядко се ползва цвят. Много често самата форма е несъвместима с цвета. Тя си остава като форма с нейните пластични качества и зрителят така я възприема. Още повече, че сме свикнали да гледаме формата в традиционните й материали – камък, метал, керамика и това й е достатъчно. Просто няма нужда от цвят. Макар, че 

още от Египет и Древна Гърция върху скулптурата са слагали и цвят.

Съвременната скулптура също се завръща към работата с цвят. Много автори са експериментирали с това. Въпреки това рядко се посяга към цвета. За мен е  предизвикателство.
Участието в този форум ме върна 10-15 години назад. Той ме накара да преосмисля какво съм правил преди и да си дам равносметка какъв път съм извървял оттогава.


Мина известно време откакто за първи път имах възможност да погледна Нощта отвътре, отвъд еуфорията и приказността на пловдивските музейни нощи, и да разбера колко дълга всъщност може да бъде една Нощ за нейните организатори. Любовта ми към изкуството във всички негови форми, най-вече към визуалните, и непрестанното любопитство, което ме кара непрекъснато да задавам въпроси, намери най-накрая място за изява тук в този блог. Така артистичното ми его спи съвсем спокойно всяка нощ, разбира се с две приятни изключения през септември.


© 2019 Open Arts Foundation, НОЩ/Пловдив - www.night.bg